През 2012 година The Cranberries ще се завърнат с нов албум след цели 10 години, в които ирландците си взимаха почивка, занимаваха се със солови проекти и вероятно са подготвяли следващата порция мелодичен поп-рок, гарниран с мистичните вокали на вокалистката Долорес О'Риърдън. Avtora.com представя няколко ключови момента от успешния поход на бандата от родния им Лимерик до големите концерти навсякъде по света.
Лимерик: В самото начало, The Cranberries са започнали с друго име, мъжки вокал и пренебрежимо малки шансове да изплуват не само на британската сцена, но и на местната като цяло. През 1989 г. братята Майк Хоган (бас) и Ноел Хоган (китара) събират банда в родния си град Лимерик, западна Ирландия. Към тях се присъединяват Фъргъл Лоуър (барабани) и вокалистът Найъл Куин. Първият гиг на групата им Cranberry Saw Us е на 18 септември 1989 г. в Flag Cafe в Лимерик, но на този етап формацията не подсказва открояващата се класа, с която ще стане известна по-късно.
Нещо липсва и бандата буксува. Междувременно, в края на 80-те редица, ирландски артисти като U2, Enya и Sinéad O'Connor вече са пробили на международната музикална сцена и са утъпкали пътя за поредната приятна изненада от острова на Свети Патрик. Стига такава банда въобще да се събере.
Света Долорес: Групата се движи без посока и след една година Найъл Куин напуска Cranberry Saw Us. Както обикновено, малките неща правят голямата разлика и понякога трябва късметът да се усмихне. Братята Хоган и Фъргъл Лоуър случайно попадат на вокалистката Долорес О'Риърдън и веднага оценяват нейния талант в пеенето и писането на песни. Може да се каже, че тя е печелившият коз на бандата, с който нещата се отместват от дъното и бавно тръгват нагоре.
Въпреки че първият им демо запис - Nothing Left At All, е продаден едва в триста броя, бандата започва да придобива облик и приносът на изключителната Долорес О'Риърдън започва да личи още тогава. Тя променя името на групата на The Cranberries, както и цялото звучене на формацията, а първите версии на Dreams и Linger, които са написани от нея, вече са в процес на доусъвършенстване.
Те са включени в нова серия демо парчета, която The Cranberries записват и разпращат до големите лейбъли във Великобритания. През това време, ирландците все пак успяват да издадат новите материали чрез Xeric studios, чийто шеф - Пиърс Гилмор, по-късно става техен мениджър.
Нещо като пробив: Демо записите на The Cranberries правят впечатление и няколко от големите лейбъли в Обединеното кралство отправят оферти към групата. Музикантите набират скорост и самоувереност и приемат предложението на Island Records, като дори се приготвят да запишат първия си краткосвирещ материал, който да бъде продуциран от Пиърс Гилмор.
Изглежда обаче, че The Cranberries още не са готови да разкрият потенциала си, защото Uncertain не отговаря на очакванията. Феновете не обръщат внимание, а продажбите са твърде ниски. Точно, когато The Cranberries очакваТ да изплуват, пак се оказват в задънена улица и това изнервя обстановката в студиото.
Между музикантите прехвърчат искри, а Гилмор в крайна сметак е уволнен. Според легендата, една вечер разочарованата от критики Долорес О'Риърдън отишла на концерт за талантливи местни групи и докато наблюдавала шоуто, казала на гаджето си: "Всички останали го правят, защо ние да не можем?". Отчаяният въпрос по-късно се превръща в заглавие на първия албум на The Cranberries.
1992: С Джеф Травис като мениджър и Стивън Стрийт като продуцент, The Cranberries се фокусират върху първия си албум Everybody Else Is Doing It, So Why Can't We?, който излиза през 1992 година. Късметът продължава да не е на тяхна страна, защото нито феновете, нито британската музикална сцена изглеждат заинтересувани от ирландците към този момент, а двата сингъла - Dreams и Linger, не допринасят кой знае колко за промяна в статуквото.
The Cranberries получават неочаквана подкрепа от Suede, които подгряват на турне. След като са забелязани от MTV, техните парчета започват да получават сериозна ротация в ефира на музикалната телевизия. Популярноста на бандата рязко нараства и The Cranberries преиздават сингъла Dreams и албума Everybody Else Is Doing It, So Why Can't We? през 1994 г., като този път влизат с гръм и трясък в класациите. През същата година Долорес О'Риърдън се омъжва за тур мениджъра на групата Дон Бърдън.
No Need to Argue: През 1994 г. The Cranberries достигат върха с албума No Need to Argue, който се превръща в техния най-успешен материал, достигнал продажби от над 17 милиона копия по света и дебютирал под номер 6 в САЩ. No Need to Argue отново е продуциран от Стивън Стрийт, като в албума изпъкват огромните певчески умения на Долорес О'Риърдън, както и нейният усет в намирането и подреждането на теми в лириките на The Cranberries. Албумът No Need to Argue става пет пъти платинен в Канада, веднъж платинен в Швейцария и седем пъти платинен в Щатите.
Zombie: Конфликтът в Северна Ирландия между протестантите, наследници на шотландски и английски заселници, и местното ирландско католическо население, се разраства и придобива застрашителни размери в последните 40 години на 20 век. Сблъсъците между британските власти и ИРА (Ирландската републиканска армия) прерастват в открита война на заложени бомби, отвличания, убийства и арести.
През 1993 г. поредна бомба, заложена от ИРА, избухва в Уорингтън, като сред жертвите са две деца. Това събитие провокира Долорес О'Риърдън да напише песента Zombie. Парчето е обявено от групата като песен, посветена на мира и призив за прекратяване на кръвопролитията в Северна Ирландия. От друга страна обаче, Zombie представлява критика към верижната агресия на враждуващите страни, чийто корен започва да се губи във времето, затваряйки кръга на насилието завинаги.
Клипът към Zombie е заснет в епицентъра на бойните действия – Белфаст, като част от него съдържа кадри на патрулиращи британски войници. Наложило се дори режисьорът на продукцията Самюъл Байер да каже на полицията, че снимат документален филм, за да могат да продължат снимките. През 1998 г. ИРА и британскте власти подписват дългоочакваното примирие.
Без Cranberries: През 2004 г. Долорес О'Риърдън напуска The Cranberries и се впуска в солова кариера, като участва в различни колаборации и развива стила, който е започнала в групата. През 2004 г. тя участва в албума на Zucchero - Zu & Co, с песента Pure Love. В същия албум участие взимат изпълнители като Sting, Шерил Кроу и Джон Лий Хукър.
През същата година О'Риърдън работи с композитора Анджело Бадаламенти в саундтрака към италианския филм Evilenko, посветен на живота на руския сериен убиец Андрей Чикатило. През 2007 г. излиза първият й самостоятелен албум - Are You Listening?, от който се появяват синглите Ordinary Day и When We Were Young. Две години по-късно, на бял свят е реализиран и нейният втори самостоятелен материал - No Baggage.
Извън The Cranberries, останалите музиканти от групата също се занимават със солови поректи. Ноъл Хоган създава банда на име Mono Band, чийто дебютен албум излиза в малък тираж през 2005 г. Той има и друг проект – бандата Arkitekt, в която участва и певецът Ричард Уолтърс. Той е и продуцент на групи от родния си град Лимерик.
Барабанистът Фъргъл Лоуър бе част от The Low Network, които издават албум през 2007 г. Той участва в албумите на Mitty and the Realists и The Last Days Of Death Country като продуцент и музикант.
Отново на пътя: The Cranberries се събират отново през 2009 г., когато Долорес О'Риърдън става почетен патрон на Тринити Колидж в Дъблин. По това време няма яснота, дали бандата ще продължи музикалните си изяви, но нещата започват да се изясняват, след като О'Риърдън обявява, че останалите от The Cranberries ще свирят заедно с нея на турнето й в подкрепа на втория й албум No Baggage. През 2011 г. пък стана ясно, че The Cranberries все пак се събират и дори са записали цял нов албум, озаглавен Roses, през месец май в Торонто. Очаква се новият материал да излезе официално на пазара през февруари 2012 година.
3 Cranberries факта:
Любимите филми на музикантите от The Cranberries са The Mission, Trainspotting, Se7en, Dracula, Taxi Driver, Close Encounters Of The Third Kind, Jacob's Ladder и филмите за Джеймс Бонд.
Парчетата Nothing Left At All, Reason, Them, Chorme Paint, A Fast One, Away, Uncertain, I Will Always и Disappointment никога не са били изпълнявани на живо.
Вокалистката Долорес О`Риърдън безспорно е много надарена личност, която свири на китара, пиано и орган. Освен това, тя говори галски и френски език, като е учила и латински.
