Повечето филми се страят да достигнат до зрителите чрез емоциите. До известна степен с хорърите е същото, само че те залагат на една неособено привлекателна емоция, какъвто е страха, което дoпълнително усложнява задачата им.
Целта, която си поставя The Conjuring (Заклинанието) е още по-амбициозна, защото се е прицелил в сцептизма на зрителите, опитвайки се да ги убеди, че става дума за реални събития. Дори да не успее да ви накара да повярвате в духове лентата на Джеймс Уан (James Wan) със сигурност ще успее да ви ужаси.
Определян от феновете на хорърите, като най-доброто заглавие в жанра през изминалата година, The Conjuring си е поставил една труднопостижима задача, а именно да спечели дори скептично настроените зрители.
Дали ще успее да ви накара да повярвате в духове или поне да се оглеждате нервно половин час след като излезете от киното, всъщност съвсем не е най-важното. 
Това, което със сигурност ще постигне, е (или поне би трябвало да бъде) целта на всеки филм, а именно да прикове вниманието ви към екрана за почти два часа, без да ви отегчи, приспи, ядоса или обърка.
И го прави, залагайки на успешно изпитания, добре изграден съспенс. Постепенното увеличаване на напрежението, което преминава от дребни инциденти, към зловещи, съмнителни събития и достига до откровен ужас, прави The Conjuring един от онези филми, които тайно ви се иска да гледате на запалена лампа. 
Фактът, че историята е базирана на реално съществуващи лица и събития, може да не се окаже достатъчна, за да победи съмненията ви. Въпреки че (вероятно точно с тази цел) създателите на филма не са пропуснали да вплетат в сюжета и второстепенен персонаж, чиято скептичност е смазана от зловещите събития.
Колкото и скептично да сте настроени обаче, The Conjuring вероятно ще ви допадне, защото съвсем не му липсват чисто кинематографични качества. 
В историята няма фрапантни логически пропуски и излишни подробности, актьорския състав е повече от впечатляваш, визуалните ефекти са добри, а финалът на лентата ще успее да ви остави със задължителното за жанра усещане, че ужасът все още е съвсем наблизо, а победата е само привидна.
Цялостната мрачна визия на лентата допринася за въздействието й, не само като създава зловеща атмосфера, но и като се засилва постепенно заедно с увеличаването на напрежението в действието. 
Историята проследява семейство с пет деца, което се мести в голяма къща. Щастието от новия дом обаче трае съвсем кратко, защото малко след като се нанасят, в къщата започват да се случват странни неща.
Семейството се обръща за помощ към Едуард (Патрик Уилсън) и Лорейн Уорън (Вера Фармига) - изследователи на паранормални явления. Въпреки че и преди са сблъсквали с ужасяващи неща, двамата Уорън се оказват изправени пред най-зловещия случай в практиката си. 
Ед и Лорейн Уорън са реални исторически личности, чиито разкази за паранормални явления, вдъхновяват книгата на Джей Ансън (Jay Anson) The Amityville Horror: A True Story и по този начин се превръщат в основа на повече от десет филма, включително и The Conjuring.
Ед Уорън умира през 2006 година, а съпругата продължава да се занимава с музея на окултните предмети, който двамата са направили в дома си. 
Режисьорът на лентата Джеймс Уан е добре познат на феновете на хорърите с работата си над хитови заглавия като Saw (Убийствен пъзел) и Dead Silence. Съвсем не е изненадващо, че Уан отново се е насочил към хорър жанра, но The Conjuring е достатъчно различен от предишните му творби, за да може да бъде приет като сериозно развитие в кариерата му. 
Причината за това е не само цялостната стилистика на лентата, но и амбициозността на проекта. Режисьорът залага на наистина силен каст начело с номинираната за "Оскар" Вера Фармига (Vera Farmiga), която и преди сме гледали в зловещи ленти като Orphan.
Резултатът е филм, който макар да не e успял да избяга от всички жанрови клишета, определено успява да задържи вниманието.
