Как развитието на технологиите ни унищожава еволюционно
Сигурен съм, че повечето от вас са гледали филмите „Терминатор“ и „Матрицата“. И сте усетили онзи адреналин от разтърсващото преживяване, че сте станали съпричастни с нещо невероятно и поднесено ни с изключително майсторство!
Може за всичко това да е помогнал и фактът, че са били научно-фантастични филми, които подсъзнателно сме си представили, че може би биха могли да се превърнат в реалност...
Каква мисъл само?! Докато го пиша и настръхвам! И да, сега все още са фантастични филми, но след 300 години най-вероятно няма да са. Не ви се вярва, че машините може да достигнат до такова ниво на еволюция, че да започнат да ни командват?
Ами, ние вече сме отворили тази врата и сме минали през нея. Както се казва, надали има връщане назад...
Какво представлява Тестът на Тюринг
Тестът на Тюринг за изкуствен интелект е предложен през 1950 г. от английския математик Алън М. Тюринг, за да се определи дали компютърът може да „мисли“.
Дори и да ви изглежда като нещо, което е съвсем ясно, трябва да знаете, че съществуват изключителни трудности при изготвянето на какъвто и да е обективен критерий за разграничаване на „оригиналната“ мисъл от достатъчно сложната заучена такава; всъщност всяко доказателство за оригинална мисъл може да бъде отказано с мотива, че в крайна сметка е програмирано в компютъра.
Тюринг се е измъкнал от дебата за това как точно да се дефинира мисленето чрез много практичен, макар и субективен тест: ако компютърът действа, реагира и взаимодейства като съзнателно същество, то тогава значи тестът е преминат. За да избегне предубеденото отхвърляне на доказателства за машинен интелект, математикът е предложил „имитационна игра“, известна сега като тест на Тюринг: група хора, намираща се на определено разстояние, задаваща различни въпроси, в рамките на определен период от време (обикновено са 5 минути), трябва да направи разлика между компютър и човек, въз основа на отговорите им. Чрез поредица от такива тестове успехът на компютъра в „мисленето“ може да бъде измерен чрез вероятността да бъде погрешно идентифициран като човешки субект.
Алан Тюринг прогнозира, че до 2000 г. компютърът „ще може да играе имитационната игра толкова добре, че средният разпитващ няма да има повече от 70-процентов шанс да направи правилната идентификация (машина или човек) след пет минути разпит.” До 2000-та година нито един компютър не се е доближил до този стандарт.
През 2014-та обаче това се случи. Компютър, създаден от двама руски и един украински специалист, успя да заблуди журито, че е украински младеж на име Юджин Густман.
Нека да се върна към това, защо пиша тази статия.
Когато бях малък, бях очарован от Шахмата – как е възможно една игра с 32 фигури и 64 полета да е толкова необятна, толкова красива, толкова сложна, вдъхновяваща и пристрастяваща?! Има изградена мултимилионна индустрия около нея в цял свят. Да, явно хората силно се вълнуват от шаха.
Разковничето и част от красотата и мистиката на Шахмата е, че няма човек, който да запомни и изчисли всички варианти на ходовете. За това е възможно да се раждат нови и нови гросмайстори, а играта да продължава да радва и бъдещите поколения.
Но, за съжаление не!
През 1989 година руският гросмайстор Гари Каспаров се изправя срещу своя опонент, шахматния компютър Deep Thought. Тогава Каспаров лесно побеждава, но на 11 май 1997 година шахматният суперкомпютър Deep Blue (който е усъвършенствана версия на своя предшественик) побеждава в крайния резултат и става първият компютър, надвил световен шампион по шахмат в директна среща.
И имайте предвид, че Deep Blue е сравнително прост шахматен компютър, в който са вкарани база данни с всички изиграни ходове от всички записани срещи по света. Стъпил на тази основа, той може и да пресмята някакви последващи варианти.
Сегашните изкуствени интелекти, които могат доста бързо да се самообучават, спукаха от бой Deep Blue… и разбира се, тотално унищожиха Шахмата.... завинаги!
Това е просто един от многото примери, които искам да ви дам в защита на тезата си, но усещам, че материалът ми ще стане прекалено дълъг и нечетим, ако го направя.
Няма как да не спомена социалните мрежи. Много е странно, че се наричат точно по този начин, след като вече има много доказателства за това, че те ни правят тъпи, АНТИСОЦИАЛНИ, вкарват ни в калъп за обща употреба и манипулация!
И нямам предвид само социалните мрежи. Интернет и технологиите ни променят. Установено е, че използването на технологии ни прави по-глупави.
Припомнете си как преди години помнехме телефонните номера и рождените дати на близките си. Сега е абсурд – имаме си джаджи, които да го правят вместо нас. Ами, когато определен орган не се ползва, той закърнява. И по-лошото е, че ще закърнява еволюционно...
Признайте, замислете се – колкото повече напредваме в технологично отношение, толкова по-големи дебили ставаме. Не е ли така?
Като че ли прекалено бързото развитие в грешна посока, влияе пагубно на еволюцията.
За последните 100 години може би сме напреднали технологично (а пък и не само), повече, отколкото през всичкото останало време, през което съществува човечеството. А пък през последните 10 години може би сме напреднали повече, отколкото през изминалите 100.
Е това ли са всички огромни проблеми? Аа не, има и още.
Помислете си с какъв размах може да се развихрят кибер престъпленията, а в последствие и всички останали. А безработицата при хората, която достига критични нива, защото все повече машини заемат работните ни места... Поне продукцията, излизаща от тях да беше по-добра. Не е! По-некачествена е, но пък на собствениците на бизнеси им е финансово по-изгодно така.
........
Може би сме тръгнали по грешен път или е задължителна спирка на еволюцията, която ни дава възможност да продължим напред? Не знам, но изглежда страшно и не ми се иска да вървим в тази посока, защото не ми харесва мисълта, за това, до къде може да стигнем.
Може би до там, че филми като Терминатор и Матрицата ще бъдат една лоша реалност, която сами сме си създали...
Не си и помисляйте, че е невъзможно! Повечето от нещата в научно-фантастичните филми след десетки години са се превърнали в реалност.
