"Такъв е животът" (Life as We Know It) - за тези, които следят кариерата на Катрин Хейгл (Katherine Heigl), едва ли е нужно да уточняваме, че става дума за добре познатия жанр романтична комедия.
Чаровната блондинка остава верна на принципа: "когато една формула работи, следвай я докрай" и след "Грозната истина" (The Ugly Truth) и "Убийци" (Killers) пак е влюбена, предлагайки ни нова доза сърдечни емоции, гарнирани с порядъчно количество смях.
По същия утъпкан път тръгва и друго познато най-вече от телевизионния екран лице – съпругът на Фърги (Fergie) - Джош Дюамел (Josh Duhamel), очевидно готов на всичко, за да избяга от популярния си персонаж на Дани Маккой в хитовия сериал "Лас Вегас" (Las Vegas).
За разлика от предишните няколко филма на двете звезди обаче, "Такъв е животът" е далеч от определение като "блудкав" и ако очаквате сълзи, обяснения в любов, червени рози и пищна сватба на финала - не сте познали. Вместо това, режисьорът Грег Берланти (Greg Berlanti) залага на бебешки пелени и сюжетна линия в обратен на очакваното ред.
Холи Беренсън е амбициозен кетъринг мениджър с ясно изградени принципи, а Ерик Месър е спортен директор, за когото мимолетните връзки са ежедневие. Още при първата им среща двамата установяват, че човекът срещу тях е олицетворение на всичко онова, което не понасят, като единственото общо помежду им е кръщелничката им Софи, която обожават. Скоро тежка катастрофа отнема живота на родителите й, които по ирония на съдбата са посочили именно Холи и Ерик за настойници.
Е, дотук сюжетът вероятно по нищо не се различава от традиционния за куп подобни заглавия, но оттук насетне започва истинското забавление. Новосформираното семейство шеговито намигва към популярните за жанра филми, след като вместо лудо влюбена двойка, която постепенно изпада в капана на ежедневието и достига до взаимна отчужденост, наблюдаваме ненавиждаща се двойка, която с постепенното си съжителство и преодоляването на съвместните трудности, се опознава и обиква истински.
"Такъв е животът" има и нужната романтична нишка, но като цяло фокусът е насочен предимно към жертвите и компромисите, които всички познаваме в ежедневието си. В крайна сметка заглавието на филма съвсем не е случайно, защото представя точно това, което обещава – животът, такъв какъвто е в действителност, без излишни фанфари, но и без излишен драматизъм.
