Фактология и фантазия се преплитат в "Тайният дневник на Хитлер", за да се изправят пред читателите като ужасяващо предупреждение. Защото има неща, които не бива да бъдат забравяни. Историкът и писател Харис Влавианос влиза в кожата на една от най-оспорваните личности на ХХ век, за да ни припомни колко е опасна властта.
Много историци са посветили живота и кариерата си на проучвания, свързани с Втората световна война. Част от тях се занимават конкретно с личността на Адолф Хитлер. Това, което прави Харис Влавианос, е малко по-различно. Стъпвайки на внимателно проучени факти, той използва познанията си, за да изгради една убедителна фикция, вдъхновена от една от най-убедителните исторически мистификации в историята.През осемдесетте години на миналия век един дързък мошеник на име Конрад Куяу успява да убеди издателите на списание "Щерн", че е открил дневниците на Хитлер. Той продава 60 изписани на ръка тетрадки на списанието за впечатляващата сума от над 9 милиона марки. При това автентичността на документите е потвърдена от няколко първоначални експертизи, но впоследствие става ясно, че те са фалшификат.
По същото време Харис Влавианос следва история и политология в Оксфордския университет, а интересът му към личността на Хитлер вече е сериозен. Писателят си задава множество въпроси, чиито отговори се е опитал да обобщи в своя роман, а сред тях изпъква един, превърнал се в мотивация за създаването на книгата му. Самият Влавианос го е формулирал така:
"Как един незначителен човек с натрапчиви идеи, ниско потекло и оскъдно образование е успял да омае германците, да ги завладее, да торпилира с евтината си реторика политическия договор на времето, да поведе една страна по път, оказал се най-унищожителният за целия свят и за самата нея и да се превърне в олицетворение на абсолютното зло?"
Историческите предпоставки за успеха на една толкова крайна политическа партия никак не са малко. Германия е в криза, последиците от Първата световна война са сериозни, както в икономически и политически, така и в морален аспект. Унизени, разединени, ощетени от мирните споразумения, германците са изключително уязвими.
Надигащият се в Италия и Германия нацизъм не завладява света изведнъж. Процесът е дълъг, а моментът, който Харис Влавианос описва, има ключово значение за неговото развитие. Още една подробност – писателят нарича Хитлер "харизматичен", подчертавайки изрично, че това определение съвсем не носи позитивна оценка.
След проваления опит за сваляне на правителството през ноември 1923 година, станал известен като Бирен пуч, Хитлер е арестуван и осъден на пет години затвор. Той прекарва в затвора в Ландсберг малко повече от година. Време, през което пише книгата си "Моята борба". Според някои от съмишлениците му през това време той си е водил дневник. Факт, който дава основание както на Куяу да създаде своите фалшификати, така и на Влавианос да напише "Тайният дневник на Хитлер".
Книгата е резултат от дългогодишно проучване, но представя по-скоро вътрешния свят на диктатора. Още преди той да се превърне в такъв. Как един посредствен художник с мания за величие и сериозни психологически проблеми като едипов комплекс и емоционална неуравновесеност се превръща в толкова значима политическа фигура? И как е успял да увлече милиони с баналните си идеи?
Харис Влавианос е убеден, че търсенето на отговорите на тези въпроси е особено важно в наши дни, когато национализмът опасно се възражда в крайните си форми. А книгата му е особено интересна за всички, които имат афинитет към историческата литература.
Най-прекият към "Тайният дневник на Хитлер" е ТУК.
