Без да прави сензация като миналата година, легендалният Sziget отново се напълни до абсолютния си максимум - бяха продадени 385 хил. билета – лимитът от посетители, които будапещенският остров Обудай изобщо би могъл да поддържа за една налудничава фестивална седмица.
Четиринайстото издание на най-големия музикален фестивал в Централна и Източна Европа предложи на гостите си меко казано атрактивна програма, обхващаща всички музикални стилове и форми – симфонични концерти, жестоки метъл изстъпления (само на определените за това места), традиционна музика и джаз от цял свят, огромни рейвпартита, балетни трупи и 20-30 «супер звезди» - от Ministry, през Radiohead, та до Джованоти.
Още първата от общо шестте вечери разкъса посетителите мужду двете най-големи сцени - уърлд и главната. Докато на Main Stage свиреха Therapy?, на Световната тамилската джаз певица Susheela Raman омайваше десетина хиляди души, а по-късно Franz Ferdinand се застъпиха с Robert Plant и неговата етно формация The Strange Sensations.
Конкуренцията между двете основни сцени продължи без изключение и в следващите пет вечери. На главната сцена се изявиха Ministry, Radiohead (които събраха петдесетхилядна тълпа и успяха да разплачат поне половината от нея), тийн-любимците The Rasmus, сладкогласната Anneke Van Giersbergen с The Gathering, Placebo, Iggy and The Stooges, Anima Sound System (унгарските представители на “световната революция”, които между другото успяха, с бунтовния си етно дръм енд бейс, да се превърнат в едни от най-големите поп-звезди в родината си), Prodigy и др. 
В същото време на Pannon World Music Stage течеше програмата от също толкова звездният списък: David Krakauer, Goran Bregovic (който всяка година се появява на Сигет фест със своя Оркестър за Сватби и Погребения), Les Boukakes, Toumani Diabate, Orange Blossom, Susana Baca, Leningrad, Natacha Atlas, Afrocelt Sound System и още куп космополитни музиканти.
Тъй като би било невъзможно да се опише прeдставянето на всеки, като при това още дори не е станало дума за по-малките сцени, нека изберем няколко фестивални акцента:
На 12 август безспорните хедлайнери на Sziget 06 – Radiohead, свириха два часа пред 50 хиляди души, повечето от които предишната вечер бяха загубили надежда че ще видят любимата си група. Слухът, че Том Йорк и останалите няма да дойдат на фестивала, се разнесе след отменените участия на други британски артисти - Deus и Coldcut, които на 11-ти не можаха да излетят за Будапеща заради повишените мерки за сигурност в Обединеното Кралство, след предотвратените атентати. По тази причина обедният саундчек на Radiohead се радваше на десетина хиляди зрители – гостите на Сигет пожелаха да се уверят с очите си, че групата е пристигнала.
“Французите” Orange Blossom (повечето със северноафрикански произход) бяха добрата изненада за много от островитяните (както унгарците обичат на наричат посетителите на фестивала) – групата за пръв път представи в Будапеща своят взривоопасен микс от арабска музика, трип хоп и писхаделия. Удар на уърлдсцената направиха и Ленинград – четиринайсетчленния руски ска биг бенд очевидно беше достатъчно познат, за да предизвика най-голямото пого извън метълското гето (какво точно е ставало около Hammerworld Stage нямахме смелостта да проверим, заради твърде страшните спомени от предишни години). Шнуров псуваше на воля петнайсетхилядната публика и я предизвикваше да му отговаря със същото в едно неподправено поетично общуване, достъпно само за широката славянска душа, докато нищо неподозиращи французи и немци припяваха звукоподражателно на текстовете.
За огромна част от посетителите на Сигет (и за мен), най-доброто изпълнение на живо принадлежеше на легендарните Iggy and The Stooges, които в последната вечер на фестивала успяха да побъркат публика и охрана с неприличното си сценично поведение, подобаващо на една истинска рок група. Иги Поп излезе на сцената облечен само в твърде смъкнати свръхтесни дънки и подкани публиката да се качи при него. 
Гардовете, които очевидно не бяха подготвени за този номер, се опитаха да отблъснат феновете, които вече прескачаха загражденията. Под съпровода на групата, и без да престава да пее «пуснете ги, пуснете ги», Иги се намеси в мелето и извоюва двайсетина от прескочилите смелчаци, които пяха и танцуваха на сцената в следващите три-четири парчета, докато публиката крещеше, изпаднала в истерична радост.
Всяка от тъй наречените “малки сцени” (с вместимост поне 5 хиляди души), представляваше самостоятелен фестивал – IDM, breack beat и всякакви експерименти на Medusa - големият, прозрачен, гумен осмоъгълник с прожекции по стените и по хората, където честа гледка бяха унгарските емсита, хм...басистите, които предпочитат да свирят на туба, и където търсеха убежище всички, потресени от ужасното пластмасово техно в голямата Party Arena.
Самата Арена от години съблюдава политика на масово унищожение - който и да е гост диджеят, той задължително пуска само техно в огромната, потна палатка, пълна с облечени в шушляци индивиди. Пред входа стратегически са се разположили няколко групички от унгарския червен кръст, които раздават минерална вода.
Африканското село с неговата сцена, огън и вездесъщ дръмсъркъл около огъня, се намира точно в буферната зона между озвучаванията на World Stage и Party Arena-та.
През деня това е едно от най оживените места на острова – тук немкините се учат на кючек, самба и африкански танци, имигрантите от Кения и Зимбабве продават индийски сувенири, англичаните пушат шиша и лежат по възглавниците, французите размахват пойове, а сърбите и украинците пият до пълно подивяване и припяват на джембетата.
Първенство по размазващ коефициент обаче държи Cökxpôn Ambient Tent – убежище за хора без палатки или твърде претоварени рейвъри в ранните часове на деня, тя предлага 24 часа извратени музикални преживявания – всичко от акустик арт, до чудовищен аналогов нойз, български народни певици и мюзак, в комбинация с гъсти облаци прожекции върху дим и мокет, върху който спят или се опознават дезориентирани островитяни, задължително по чорапи.
Дневният живот на Сигет се върти около различните мероприятия в Сivil Village и хилядите рекламни атракации на различни марки наденички, бири, шоколади, спешна контрацепция и тнт. – неистова конкуренция между активизъм и комерс, които държат да привлекат възможно най-много внимание чрез шум, странни костюми, миризми, безплатна храна (как ли биха оцелели хилядите островни жители без кришнарската социална кухня и промоциите на нес кафе?), батути, женски бой в течен шоколад и всяко друго средство на пропагандата, изобретено досега.
Основно оръжие на неправителствените организации на фестивала са именно купищата занимания, които предлагат през деня – занаяти, катерене на стена, цели библиотеки с доклади на Амнести Интернешънъл и наръчници за енергийна ефективност, документални филми, състезания с препятствия за инвалидни колички, и единственото вкусно кафе на остров Обудай, органично, екологично, политически и икономически коректно, с кафява захар и с допълнително, в кафенето на Fair Trade, където всеки уж искаше да вдига революция, но в крайна сметка, просто се търкаляше по душеците и блаженстваше.
Извън програмата оставаше спонтанно зародилото се изкуство – защото на Сигет всеки е свободен да твори или играе, по алеите се разхождат маскирани групички, около палатките се появяват инсталации от подръчни материали или се чертаят дами, някой постоянно прави музика, десетки наобикалят металните контейнери за боклук всяка вечер, с пръчки, обувки или тенекии в ръце и си въобразяват че са самба бенд (звучат по-скоро като затворнически бунт), самотни минувачи редят фрийстайлове или оперни арии, жонглира се с всеки подръчен предмет, в четири сутринта някой лежи в калта пред камионите с техника, рецитира поезия и прави задръстване, а по фанелките, стените и оградите, и дори по лицата, се появяват хиляди умни мисли и ръбати рисунки. Като реакция на стотиците барове, закусвални и барбекюта, които се борят за клиенти на острова, между сцените обикалят и тумби, които продават «прозрачни кренвирши за измислени пари», безплатни прегръдки и всякакви други «духовни неща».
Огромната лудница Sziget Festival би се превърнала в истинско бедствие, ако ги нямаше хилядите участници в организацията, които се грижат за абсолютно всичко на острова – сглобяването на тоновете съоръжения, сигурността, медицинската помощ (на фестивала има цяла поликлиника, включително и психиатър), разделното събиране на отпадъците, баните и ужасните химически тоалетни, двата супермаркета, депата за багаж, детската градина, изгубените вещи, електричеството за къмпингите, питейната вода, борбата с прашните бури, настаняването и babysitting-а на артистите (собственият им термин), прес-съобщенията и разбира се всичко на и около сцените – всичко се върши с невероятна бързина и стриктност, без които Сигет просто би се разпаднал.
Резултатът беше на лице – липсваха сбивания, сериозни ексцесии и пияни деца, озвучаването беше почти винаги перфектно (за жалост изключението се падна точно на The Gathering, от чиито първи три парчета се чуваха само басите). Изумително е как това вавилонско стълпотворение всяка година остава под контрол и не разочарова нито публиката си, нито изпълнителите, нито спонсорите, не предизвиква гражданска война или епидемии, не кара остров Обудай да потъне в Дунава, нито Будапещенци да изтребят пълчищата кални младежи, които се возят гратис в метрото, пазаруват боси от близкия супермаркет или просят по подлезите, за да се приберат по родните си места – очевидно машината Sziget работи перфектно.
Всичко друго, което се случваше навсякъде, във всяка минута на четиринайстия Sziget Fesztival, също заслужава да бъде разказано – достъпът до толкова много различни стилове музика, толкова различни стилове на живот дори, спонтанно заформилото се изкуство, лекотата с която налиташ на нови приятели и прескачаш от една култура в друга, както винаги превърнаха фестивалът не просто в поле за изява на няколко изключителни музиканти, а и в най-голямото културно събитие в Централна и Източна Европа, културно събитие, в което всеки е и участник.
*Sziget значи остров
Автор: Яна Пункина
Снимки: Боян Христов
(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail [email protected]. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)