Някак е освежаващо и приятно, когато знаеш, че една от водещите музикални новини за юли 2014 година е първото място в Billboard за Mandatory Fun - 14-тия албум на "Weird Al" Yankovic.
"Ако ми бяхте казали преди 30 години, че това ще стане, нямаше да повярвам. Ако ми бяхте казали преди 2 седмици, че това ще стане, нямаше да повярвам", гърми Алфред Матю Янковик в своя Twitter профил, малко след като стана ясно, че Mandatory Fun оглави класацията за албуми на САЩ.
Повярвай, Ал, и по-странни неща са ставали в музиката. Това не са някакви си 15 минути слава, това е награда за цялостен принос на една славна и изпълнена с много хумор кариера. "Странният случай на странния Ал" - така може да определим тези 30 и кусур години, в които калифорниецът с югославски корени забавлява хората до припадък.
Ако си израснал с MTV през 90-те, няма начин да не си гледал гениалните му пародии на Nirvana, Майкъл Джексън, Мадона, Coolio... Списъкът е дълъг като току-що поставено на държач ново руло тоалетна хартия.
Само че хуморът на героя на нашата история в никакъв случай не е тоалетен. През всичките тези години Weird Al" Yankovic се адаптираше към случващото се на музикалния фронт. Той преживя безброй музикални течения, но винаги успяваше да хване духа в бутилката, да бъде актуален не само по отношение на самите песни, но и на различните трендове в други сфери - като например компютърните технологии и софтуер.
Днес It's All About The Pentiums вероятно би звучало странно, архаично, дори безсмислено за много хора, но пък First World Problems от актуалния албум Mandatory Fun изглежда като едно логично продължение на темата за социалните мрежи.
Друга тема, на която набляга в своето творчество - храната, също е застъпена в Mandatory Fun. Брилянтната Foil - пародия на Royals на Lorde - е един от акцентите в албума, още повече че самият Янковик е веган.
PR кампанията на Ал преди издаването на албума е много ценен урок за всички, които 30 години след началото на своята кариера са потънали в забрава. Всъщност това не се отнася в такава степен за Янковик, защото през това време той реализира доста златни и платинени албуми. Но номер 1 в Billboard? Тези почти 105 000 копия, които бяха продадени през първата седмица, са доказателство, че правилната реклама лежи в основата на успеха.
След като не получава подкрепа от лейбъла за заснемане на 8 видеоклипа, Ал Янковик се обръща за помощ към интернет хъбове като Funny or Die и CollegeHumor и получава нужните финанси, за да осъществи идеята си. Проектът успява - в продължение на 8 дни интернет бе обсебен от новите видеа и хората просто говореха и очакваха Mandatory Fun.
Подборът на песни за пародии също бе много важен. Освен със споменатата Royals, Ал Янковик торпилира с уникален урок по английска граматика в Word Crimes (оригиналът е Blurred Lines на Робин Тик), атакува хората със самочувствие без покритие в Tacky (оригиналът е Happy на Pharrell Williams) и намигва с почит към едни невъзпети герои от ежедневието - водопроводчиците и ел. техниците - в Handy (оригиналът е Fancy на Iggy Azalea).
Mandatory Fun показва, че арсеналът от думи и шеги на Янковик е все така пълен и неговият хумор заслужено е номер 1. A, по думите на самия изпълнител, това може да бъде последният му албум, тъй като музикалната конюнктура изисква промяна на начините за дистрибуция.
И за край - да отбележим още едно постижение на комедийния ветеран. С Word Crimes "Weird Al" Yankovic е едва третият изпълнител, който има сингъл в топ 40 на Billboard в 4 различни десетилетия. Другите двама са Мадона и Майкъл Джексън.
