Често наричан „баща на японския къс разказ“, Рюноске Акутагава (1892–1927) е сред първите японски писатели, които добиват голяма популярност извън родината си. Това се дължи отчасти на стилистическата му виртуозност, отчасти на умението да съчетава съществуващите традиции, култури и предания през психологическа или философска перспектива.
Днес една от най-престижните японски литературни награди носи името на Акутагава, а част от произведенията му са екранизирани от прочути режисьори като Акира Куросава.
Сборникът „Странна история“ включва 22 неиздавани у нас емблематични творби на Рюноске Акутагава. Някои описват тривиални случки или събития, на които се придава особено значение, за да се разкрие морална поука или наблюдение над човечеството. Други ни запознават с тайнствени митологични и фантастични образи, които проявяват изненадващо човешки черти, а трети са автобиографични и отразяват постепенната промяна в психологическото състояние на Акутагава. Всички истории обаче са изпълнени със силни емоции и често завършват по неочакван начин.
За автора
Рюноске Акутагава е роден в семейството на дребен прекупвач на мляко на име Тошидзо Ниихара в часа на Дракона в деня на Дракона в годината на Дракона, и затова веднага получава името Рюноске („Рю“ означава „дракон“ на японски). Майката на Рюноске вече била на повече от 30 години, а баща му над 40, когато Рюноске се появява на бял свят, което в тогавашна Япония се считало за лош знак.
Скоро след раждането му психическото здраве на майка му се влошава и тя се самоубива.
Осиновен е и отгледан от вуйчо си Дошьо Акутагава, от когото наследява фамилното име. Семейството на вуйчо му има предци писатели и учени и внимателно пази древните традиции. Членовете на семейството се увличат по средновековната поезия и старинната живопис. Леля му, властна жена, която играе огромна роля за неговото израстване, непрекъснато се стреми към контрол над посоките в живота му, като дори се мести да живее с него след сватбата му.
През 1913 г. Рюноске започва да следва английска литература във филологическия факултет на Токийския университет, където заедно с няколко приятели издава литературното списание „Шиншичьо“ („Нова посока“). Там публикува дебютния си разказ „Старост“ (1914). Творчеството му се радва на рано споходил го успех. Разказите за живота в средновековна Япония му носят истинска популярност: „Вратата Рашомон“ (1915), „Носът“ (1916), „Параванът с картини от ада“ (1918) и др. Като млад е под силното влияние на японски автори от епохата Мейджи като Нацуме Сосеки и Огай Мори, но също и на водещи автори от европейската литература (Ги дьо Мопасан, Анатол Франс, Аугуст Стриндберг, Фьодор Достоевски и др.).
Преподава английски език във Военноморското училище (1916–1919) в град Йокосука, жени се за Цукамото Фуми, работи като сътрудник на вестник и през 1921 г. пребивава в Китай.
Пише разкази (общо около 150), автобиографична проза, афоризми – „Словата на пигмея“ (1923–1926).
През последните години от литературната кариера на Акутагава, особено след голямото земетресение в Токио през 1924 г., състоянието му – физическо и психическо – се влошава. Пише ярки социални произведения, отхвърля капитализма и милитаризма. От този последен период в творчеството му са „Младостта на Дайдоджи Шинсуке“ (1925, останал незавършен), „Регистър на покойниците“ (1926), „Животът на един идиот“ (1927), „Зъбчатите колела“ (1927), „Писма до един стар приятел“ (1927).
В последните проличава промяната в неговото състояние, тъй като започва да страда от халюцинации и тревожност, придружени от мигрена, поради опасенията, че е наследил заболяването на майка си. Самоубива се с веронал на 35 години. Последните му думи са, че усеща „неясно безпокойство“ за бъдещето.
Книгата „Странна история“ можете да закупите с 20% намаление от издателство Изток-Запад: https://iztok-zapad.eu/stranna-istoriya.
