Знаете ли кой е Брад Пит? Да, и аз съм на мнение, че това е излишен въпрос. Той е богат, красив, известен и до себе си има може би най-големият секссимвол в света на киното - Анджелина Джоли. Факт е, че красавецът на Холивуд винаги е притежавал нужната доза късмет.
"Аз съм сред онези хора, които мразите заради добрите им гени. Това е истината", признава самият той. Да, на пръв поглед изглежда, че всичко до което Пит се докосва, му носи успех. В живота му обаче има един голям куриоз и той е, че и до днес актъорът остава един от най-подценяваните в историята на киното.
Доказателство за това са едва двете номинации за "Оскар", които има до този момент. Е, първата е за изпълнението му в "12 маймуни" на Тери Гилиъм през 1995 г. - роля, която от една страна не е достатъчно добра за най-ценното филмово отличие, от друга - и самият Брад не е достатъчно израсъл за нея.
За втората обаче ситуацията е доста по-различна - за изпълнението си в "Тhe Curious Case ot Bejamin Button" като че ли актьорът действително е готов не само да обърне времето, но и мнението на критиците в своя полза. Дали най-сетне Пит ще получи своето голямо признание?
"Златните години"
Брад Пит е роден в малко градче в щата Оклахома, a късметът сякаш е кацнал на рамото му още от раждането. Развива се активно в гимназията, а след това безпроблемно влиза в университета в Мисури, където започва да изучава журналистика. Като че ли обаче вече е започнало да му доскучава от прекалено подредения му начин на живот. И един ден, през 1987 г., по време на втората си година от следването, той решава да стане актьор.
Късмет, късмет и само късмет
За да избегне конфликта с родителите си, Брад им обяснява, че отива да учи в художествен колеж в Пасадена. Напуска Университета и се мести се в Лос Анджелис с едва 350 долара в джоба.
В началото е просто красивата външност...
Като че ли и този път прословутият му късмет му помага. Не остава без работа - в началото рекламира ресторанта "Лудото пиле", облечен в костюм на... пиле, после става сервитьор, участва в реклама на джинсите "Levi's".
Със спечеленото взима уроци по актьорско майсторство. Скоро идва ред на първата му роля - и то не къде да е, а в хитовия сериал "Далас". Участието му е кратко, но достатъчно, за да даде нужния начален тласък на кариерата му. Ето че през 1991 г. настъпва и големият му миг.
Алек Болдуин отказва малка роля в проекта на Ридли Скот "Телма и Луиз" и режисьорът решава да я повери на русокосия красавец. Участието му е едва за 14 минути - те обаче се оказват съдбоносни за развитието на кариерата му. При излизането на филма на екран, закачливото сексуално излъчване на "лошото момче" Брад Пит обира всички позитиви.
Той се превръща моментално в секс-символ - образ, който няма как да не е съпроводен с успех. До мига, в който наистина започва да показва потенциал като актьор обаче, има много време. Вероятно и затова следващите му три филма - "Интервю с Вампир", "Калифорния" и "Легенди за страстта" му носят световна известност, но остават сериозно подценени от критиците.
Началото на едно странно приятелство
През 1992 г. Брад отива на кино, за да гледа "Пришълецът 3". Определено обаче не очаква това, което ще види.
"Филмът бе мрачен, брутален и буквално смрази кръвта ми. В него нямаше дори и частица от Холивуд. Бях като поразен", признава Пит. Това е и първият му допир с таланта на Дейвид Финчър.
Дори "претръпналата" отвсякъде Сигърни Уивър е впечатлена, какво остава за Брад Пит...
Режисьорът действително има свой собствен маниер - той просто обича да "разрушава живота на героите си", карайки зрителя да излиза от киносалона с чувството на пълна неудовлетвореност. Именно това обаче допада изключително на Брад и последният признава, че не е имал търпение да се запознае с Финчър.
"Бях готов да работя с Дейвид на каквато и да е цена", разкрива актьорът. Затова и когато идва поканата за трилъра "Седем", Пит веднага дава съгласието си да участва. Тази първа среща се оказва началото на едно доста нетипично приятелство.
На пръв поглед двамата са съвсем различни. Пит е красив, известен, със самочувствието на звезда, общителен и любимец на медиите. Финчър е точно обратното - прекалено затворен в себе си, страдалец, който мрази да е обект на внимание и изживява всяка сцена от своите филми като родител, който бди над болното си дете. Не обича да дава интервюта и изглежда по-скоро като човекът, който ви лъска обувките на улицата всяка сутрин.
Двамата обаче се оказват един доста успешен тандем, а още първият допир до Финчър като че ли носи късмет на Пит - той не само среща първата си голяма любов - актрисата Гуинет Полтроу, но и още при следващия си филм - "12 маймуни" на Тери Гилиъм печели "Златен глобус" и е номиниран за най-добра мъжка поддържаща роля за "Оскар". За мнозина обаче е ясно, че едва ли това ще е неговата година. В конкуренция с имена като Ед Харис, Тим Рот и Кевин Спейси той очаквано губи битката - а отличието отива при Спейси за "Обичайните заподозрени".
The Curious Case of Brad Pitt
С всяка следваща роля Пит израства все повече, но в същото време като че ли просто е обречен да е вечно "неоцененото име на Холивуд". Играе в "Слипърс" на Бари Левинсън, "Седем години в Тибет" на френския режисьор Жан-Жан Ано. И двата филма са приети противоречиво, като заради участието му във втория на Пит е забранено да посещава Китай. Не по-малко силни са превъплъщенията му в "Жив дявол" (в ролята на ирландски терорист) и "Да срещнеш Джо Блек".
Брад: "Тия от Академията трябва да са слепи"...
Особено болезнен обаче се оказва повторният му опит с близкия му приятел Дейвид Финчър - "Боен клуб". Очакванията на екипа са големи, но вместо положителни оценки, лентата и играта му са буквално съсипани от критиката, а филмът се оказва и абсолютен финансов провал в Америка. Брад обаче успява да преодолее разочарованието, като гледа философски на нещата.
"Вярвам, че сам градиш живота си - всичко е най-вече въпрос на възприятие. Просто трябва да приемеш случващото се като нормална част от живота си".
10 години по-късно
Десет години след "Боен клуб" и множество роли, преминали някак встрани от погледа на Академията, Брад е по-популярен от всякога. До себе си вече има една от най-красивите жени в света - колежката му Анджелина Джоли, която среща по време на снимките на "Мистър и Мисис Смит" и заради която се разделя с друга актриса - Дженифър Анистън. Изиграл е десетки роли, но голямото му разочарование още е налице - липсата на признание. Ето, че идва и ред и на третият му опит заедно с Дейвид Финчър. Този път обаче той е много по-различен и за двамата.
Идеята да се филмира романът на Ф. Скот Фицджералд "Тhe Curious Case of Benjamin Button" обикаля Холивуд от години, но така и никой не се наема с нея. През 2004 г. Финчър решава да поеме риска и иска от студиото, което стои зад проекта, колосалните 150 млн. долара бюджет. Очаквано, нужни са близо 5 години, за да се стигне до заветното "да".
Режисьорът отново се доверява на музата си, макар и за двамата това е "скок в дълбокото и непознатото". За Пит, защото за първи път няма как да разчита на привлекателната си външност, а за Финчър - защото сценарият е твърде спокоен и далеч от каквато и да е бруталност, типична за досегашното му творчество.
"Оставих почти всичко в ръцете на актьорите", разкрива Финчър. "Филмът не се нуждаеше толкова от мен, колкото от потенциала им да се превъплътят достоверно в героите си".
В лентата участват Кейт Бланшет, Джулия Ормънд и Тараджи Хенсън, но определено най-сложната задача е тази пред Брад Пит.
Дали този път Брад ще успее да обърне времето в своя полза?!
Той трябва да разгърне целия си талант и да успее да се превъплъти в човек, който живее в посока, обратна на часовниковата стрелка - раждайки се като старец и завършвайки земния си път като дете.
"Беше много трудно. На снимачната площадка непрекъснато присъстваше човек, който ми напомняше на колко години съм в настоящата сцена. Повтарях си направо като идиот - тук изглеждам като 67-годишен, но всъщност съм на 14, сега изглеждам на 60, а съм на 7... Това постоянно ме тормозеше. Трябваше да променям не само външността си, но и тембъра на гласа, маниерите, начина на придвижване. Буквално "живях" наобратно", коментира Пит.
Актьорът признава дори, че е прибегнал до някои доста нетипични методи, за да успее да се вживее в персонажа си.
"Дължа много на мой близък приятел, който работи в старчески дом. Допитах се до наблюденията му, прекарах и известно време с хората, настанени там. Станах свидетел на много от разказите им - за огорченията и разочарованията, които са изпитали в течение на годините, за хубавите им мигове. Всичко това използвах във филма".
В лентата Пит е стар и уморен и за първи път е много далеч от амплоата си на абсолютен секссимвол. Приемайки да участва, той е буквално на ръба на риска, но именно това се оказва решаващо за успеха му. Изпълнението му е оценено като изключително и за първи път в кариерата си той получава номинация за главна мъжка роля за най-ценното филмово отличие. Самият филм пък едва не счупва рекорда за най-много номинации, получавайки цели 13 от Киноакадемията.
"За нищо на света не бих заменил тежките моменти в живота си. Просто идва миг, в който осъзнаваш, че именно те са били решаващи за това да определят кой ще си днес", казва мъдро Пит.
А публиката чака с нетърпение датата 22 февруари, за да разбере дали проектът "The Curious Case of Benjamin Button" ще сложи край на продължия твърде дълго "The Curious Case of Brad Pitt"...
Teкст: Митко Попов
