В края на 80-те и, разбира се, през 90-те години на миналия век Никълъс Кейдж (Nicolas Cage) беше един от топ актьорите в Холивуд, а филми като Moonstruck (Лунатици), Leaving Las Vegas (Да напуснеш Лас Вегас) и, естествено, Face/Off (Лице назаем) отдавна са със статута на класики от този период.
За съжаление, Кейдж значително смъкна нивото и докато преди години имаше както посредствени филми, каквито има всеки актьор, така и добри попадения, сега последните са сякаш дефицит.
Както в някои от скорошните си ленти като Bangkok Dangerous, Drive Angry, Ghost Rider и т.н, така и в Stolen, основата на филма е двучасов екшън, чиято единствена цел е да запълни част от деня ви, само за да забравите за какво точно иде реч няколко дни по-късно.
Сюжетът на Stolen не блести с особена оригиналност – дъщерята на престъпник е отвлечена от бившия му партньор, а от там той е готов на всичко, за да я спаси. Външната обвивка на филма напомня прекалено много на нещо средно между излезлия през 2008 г. Taken (Твърде лично) с Лиъм Нийсън (Liam Neeson) и на екшън провала от 1993 г. – The Real McCoy с Ким Бейсинджър. За разлика от Taken обаче, в който Нийсън прилага крайни мерки и убива всеки срещнат по пътя си, сякаш Маги Грейс наистина е негова дъщеря, то в Stolen поведението на Кейдж не се различава по нищо от предишните му роли.
Въпреки че Кейдж безспорно има актьорски талант, за съжаление, той отдавна е скрит някъде дълбоко в него и е отстъпил място на поредица еднотипни персонажи и залагане повече на количество, отколкото на качество.
Сред останалите актьори, които партнират на Никълъс Кейдж във филма, са Малин Акерман (Malin Ackerman) и Джош Лукас (Josh Lucas), които се превъплъщават в ролите на дъщерята на главния герой и нейния похитител. Акерман се справя със задачата си сравнително добре, без да се набива много на очи. Изпълнението на Джош Лукас, от друга страна, е може би най-доброто във филма, особено като се имат предвид занижените стандарти на продукцията. Ролята му на откачен социопат му приляга идеално, което не може да се каже със същата сила за прическата му. Въпреки това играта му напомня за някои класически откачалки от филмографията на Никълъс Кейдж, който се беше специализирал в подобни герои.
Като цялостно представяне Stolen не може да се нареди на първо място сред провалите, излезли от Холивуд, но също така е далеч от "златната среда" и то не в положителна насока. Макар че със сигурност ще успее да ви запълни два часа от живота, то след излизане от киното едва ли ще сте доволни, че сте си дали парите, особено за филм, който е вероятно да сте гледали прекалено много пъти, ако харесвате поне малко Никълъс Кейдж или екшън жанра.
