Ако има човек, който не е чувал за Sting, то това е някой, който в последните 34 години е живял в пещера или безнадеждно се е завъртял в кръг пред входа на музикалната история. Гордън Съмнър без съмнение е един от най-известните артисти на нашето време, оставил ярка следа като фронтмен на английските пионери The Police, както и като соло артист с огромни успехи и завидно музикално наследство зад гърба си.
С увереност и харизма, присъща на един от най-популярните будисти на планетата, Sting за трети път украси българската музикална сцена с уникално творчество, простиращо се на три десетилетия, през цялото време проправяйки си път през най-различни музикални течения, без да оставя зад себе си една артистична изразност, която би била непосилна за музикант, който не е роден за голямата сцена.
На стадион "Георги Аспарухов" в София Sting беше всичко, което българските му фенове можеха да си пожелаят да бъде. Той започна с класиката на Police - Every little thing she does (is magic), поздрави публиката на български език и отдаде заслуженото на Софийската филхармония, справила се повече от отлично със специално преправените аранжименти на парчета от старата школа като Roxanne, Next to You и King of Pain, както и с песни от по-късния период на англичанина, сред които If I ever lose my Faith и Englishman in New York, като завърши с последния и най-комерсиален хит на британеца до този момент - Desert Rose, а бисът беше своеобразно завръщане към корените с Message in a bottle.
Шоуто бе прекъснато от 20-минутна почивка, обявена от Sting отново на български език, което подчерта респекта, който легендарният изпълнител демонстрираше през цялото време към феновете и към родните музиканти на сцената.
Още преди началото беше ясно, че концертът на Sting ще е изпипан в професионално отношение, имайки предвид, че той си донесе техниката, така че това не беше изненада, нито направи впечатление толкова, колкото усещането, че певецът се чувства повече като част от едно цяло с останалите музиканти, отколкото като мегазвезда, която би могла да засенчи всички останали.
Sting направи това, което се предполага, че правят наистина големите - накара хората да се усмихват. Накара хиляди хора да слушат симфонична музика часове наред, което при други обстоятелства не би се случило никога. Представи се за пореден път като изпълнител, който не се притеснява да експериментира с разнообразен звук като артист, адаптиращ се по свой си начин към съвременната музика (ако се каже, че съвременната музика се адаптира към Sting също няма да е грешно), като човек, който стои на сцената толкова естествено, все едно ще остане завинаги там.
Изпълнението на Sting в София не беше само представяне на класата на суперзвездата, нито на професионализма на ветерана, а най-вече въпрос на харизма, която определя Sting като артист със собствена визия, която не само, че се променя успешно във времето, но и привлича все повече почитатели към творчеството му.
