Стефка Янорова нашумя с ролята си на чаровната романтична фризьорка Ваня Ставрева в сериала "Стъклен дом". Тя не крие, че общото между самата нея и героинята й е, че и двете много ценят семейството и любовта, привързаността и уважението един към друг.
"Ваня ме научи на много неща – най-вече на това да се вглеждам повече в семейството си. Аз много държа на него, но благодарение на нея си напомням всеки ден, че това ми е най-важното", споделя лъчезарната актриса.
Участието й в „Стъклен дом” обаче не е първото на малкия екран, помним я още от един от първите български сериали от времето на демокрацията – "Дунав мост". Гледали сме я и във филмите "Мисия Лондон", "Людмил и Руслана", "Врабците през октомври", "Опашката на дявола", "Най-важните неща", "Госпожа Динозавър".
Владимир Христовски: Излизате от репетиция, върху какво работите в момента?
Стефка Янорова: Аз съм малко суеверна и не обичам да говоря предварително, но все пак... Репетираме "Кой се страхува от Вирджиня Улф" на Едуард Олби, с режисьор проф. Красимир Спасов. Няма да разказвам за ролята ми, за да имат хората повод да дойдат и да ме гледат наесен, когато е официалната й премиера. Ще кажа само, че е от типа роли, през които всяка актриса мечтае да мине, защото е стъпало.
.: Като стана дума за театъра, знам, че една от мечтите ви е да изиграете лейди Макбет, защо?
Стефка Янорова: Така е, много искам да оправдая схващането, че лейди Макбет е зла жена. Но знаете ли, в последно време все по-интересни ми стават т .нар. обикновени жени. Не разни фатални красавици. Всъщност аз никога не съм играла нещо подобно. Голям интерес представляват хората, които срещам по улицата, в транспортните средства. Не знаете какво изключително богатство може да се таи зад един уморен поглед.
.: Не са ли твърде елементарни за човек като Вас?
Стефка Янорова: Напротив. И аз така си мислех преди години, преди да открия, че човек не подозира какви неща могат да стоят отдолу и ако се разровиш, може да откриеш чудеса – веднъж положителни, друг път не толкова.
.: Да се насочим малко и към "Стъклен дом". Какво да очакваме от финалния сезон?
Стефка Янорова: Много емоции, обрати, неочаквани неща. А дали враговете ще станат приятели – гледайте и ще видите.
.: С този сезон изчерпва ли се сериалът или не?
Стефка Янорова: Аз толкова се привързах към сериала и героинята си, че ще ми се иска да продължи, колкото се може по-дълго. Но може би така е по–добре – да се спре навреме и да се появят нови неща. Мисля, че той много вдигна летвата и вече всички се равняват по него. Ще бъде жалко, ако точно "Стъклен дом" започне да сваля нивото сега.
.: Какво Ви даде участието в "Стъклен дом"?
Стефка Янорова: Много неща. Преди 13 години участвах в "Дунав мост", но тук нещата са съвсем различни, защото тук сериалът се снима като кино, затова и качеството е такова. Иначе "Стъклен дом" ми даде много неща.
Аз съм безкрайно благодарна за това, което ми се случи. Първото нещо, което няма актьор, който да не си го пожелава, е популярността. А тази любов, която ми дават децата, няма с какво да я сравня. Няма по-голяма награда от това. Срещат ме на улицата и ми се хвърлят на вратата с думите: "Много те обичам".
.: Вече казахте, че има известни разлика между заснемането на сериал преди години и сега. Какво точно имате предвид?
Стефка Янорова: Нещата са несравними. Похватите са различни. Както казах "Стъклен дом" се снима като кино.
.: А темите?
Стефка Янорова: Животът се променя, ние се променяме, неминуемо и сценариите се променят, филмите също.
.: Да се върнем малко към Вас самата. Кой откри таланта Ви за киното?
Стефка Янорова: Като малка много обичах да разигравам някакви истории. Майка ми беше купила една много красива нощничка на цветя, имах и едно книжно чадърче. Бяхме на един симпозиум по скулптура, тъй като баща ми беше каменоделец. Там се запознахме със семейство скулптор българин, който е женен за чехкиня.
Те имаха дъщеря, с която аз си играех. С нея се редувахме – един ден аз да бъда принцеса, на другия ден тя. И в деня, в който аз трябваше да бъда принцеса, облякох хубавата нощничка, взех си книжното чадърче и много важно започнах да слизам по стълбичките към плажа. Тогава тази чехкиня предрече, че ще стана актриса.
.: А кой Ви откри за театъра?
Стефка Янорова: В Стара Загора, Петър Бонев, който днес свири на гайда пред университета. Там той водеше театрален състав "Слово, мимика, жест". Ходеше по училищата, канеше всеки, който иска да се занимава с театър. За да останеш там обаче, трябваше да преминеш пробен изпит. Така че при него нямаше случайно попаднали. Той ни подложи на много строг режим, за което съм му безкрайно благодарна сега, защото наистина ме научи на дисциплина, която спазвам и до ден-днешен.
Освен, че ни научи на дисциплина, много ни водеше и по театри, и така научихме и много неща. От всички постановки, които гледах тогава се влюбих в "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", който гледах преди повече от 20 години в ТБА. И толкова се зашеметих, че си казах – това е, което искам. Заради тази постановка станах актриса. Естествено извървях своя път – преминах през сцените на Сливенския театър, Сатиричния театър.
Истината е, че Бонев запали искрата към театъра в мен, а тя запали ли се – никога не угасва. В даден момент може да тлее, но никога не угасва напълно. След това се учих от великия Крикор Азарян и Тодор Колев. Така че съм късметлийка по отношение на преподаватели.
.: А замисляли ли сте се някога, каква бихте станали, ако не бяхте актриса?
Стефка Янорова: Честно казано, не. И не го казвам, защото мога да бъда актриса и нищо друго. Естествено, че мога да се занимавам с нещо друго, пробвала съм. Но това, което искам най-много да правя, е да играя. Слава богу, имам шанса за това и се възползвам всеки ден от него.
