Срещнах се със Стефан Вълдобрев в най-луксозната ложа за футбол на малки вратички, която бях виждал. След като изяснихме митологията около проклятието, хвърлено върху Бенфика, разговорът продължи на тема изкуство, извънземни експерименти и колко филма могат да се изгледат по джапанки. Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов и Веселин Веселинов-Еко създават изкуство, за което се говори сутрин.
.: Коя е любимата ти сцена?
Стефан Вълдобрев: Не мога да ги степенувам. От една година насам музикалната сцена е най-комфортна. Може би защото наваксваме нещо, което сме пропуснали.
Бандата беше разделена десет години. През 2001-ва прекъснахме по моя инициатива, защото трябваше да отделя време на киното и театъра. Сега, когато отново сме заедно, музикалната сцена ми дава радост, по-голяма от другите.
Обичам да споделям мислите си с хората. Когато пея, чувствам текстовете по-лични. Артистите са егоисти, защото смятат, че са открили нещо много важно и трябва да го споделят с всички. Приятен егоизъм, на който трябва да намериш мярката.
Много често, докато пея, затварям очите си. Може би това е реакция на притеснение. Сякаш е граница, която престъпвам – споделям нещо много лично, когато пея.
Не мога да се откъсна от театъра. Играя в четири представления в Театър "199". Култови текстове на Яна Борисова – млад български драматург и на Галин Стоев – режисьор, който от пет години работи в La Comédie-Française, може би единственият българин европейски топ режисьор в момента.
"199" е камерен театър, което създава усещането за близък план от киното. Много харесвам това, защото може с минимални изразни средства да пресъздам нещо повече. Не обичам преекспонирането и преиграването.
От друга стана, голямата сцена на Народния театър ме кара да бъда много центриран. Не мога да избера любима, но много ясно ги разделям и обичам различията им. Честно казано, не мога да се сетя за сцена, която да ми е неприятна.
.: Кога експериментираш повече – когато работиш с други хора или когато си сам?
Стефан Вълдобрев: Експериментирам много, когато пиша филмова музика. Това е моята лаборатория. Полето, където съм сам.
Поп и рок музиката до голяма степен са мейнстрим. Когато пиша такива парчета, по-важен е елементът, който ще се запомни – хубав припев, мелодия, която да остане. Позволявам си експерименти, но по-рядко. "Пропаганда, хромозоми, силикон" (2001) е такъв албум.
Театралната, където имам творби за над 75 представления, и филмовата музика, където композициите наброяват повече от 20, са полето за експериментиране. Чувствам се привилегирован, че мога да работя и за едната, и за другата.
Въображението не се подлага на дисциплина. Последните песни, които правя, определено са с тенденцията да бъдат радио хитове, но структурата им е много различна. Пример за това е последното парче "Сняг над Сахара". Песента е супер нетрадиционна.
Понякога най-естественото нещо е да експериментираш, дори не осъзнаваш, че го правиш. Хората започват все повече да очакват нестандартни неща.
.: Разкажи ни за концерта на 17 май 2014 г. в столичния клуб Studio 5?
Стефан Вълдобрев: За две години направихме повече от 40 концерта в клубове, концертни зали, на открито – всички бяха страшно успешни. Това много ме радва. Музикантите от бандата свирят както рок, така и джаз.
Концертът на 17 май в Studio 5 ще бъде много специален. Залата е доста интимна и всяка песен ще бъде във вариант, който подхожда на тази обстановка – нови импровизации, нови концепции. Различните пространства предизвикват музикалните ни качества.
Миро, Иван, Стунджи и Еко са страхотни музиканти. Правим първия концерт след излизането на новото парче. На 17 май ще изсвирим целия албум.
Концертите зависят много от енергията на пространството. Всичко е много живо, когато свирим. Нямаме строго определен ред на песните или импровизациите. Групата е един жив организъм, който контролираме много емоционално.
.: Това ли са хората, с които искаш да правиш музика?
Стефан Вълдобрев: Те не са само музиканти, а артисти с обща култура. Когато сме заедно, говорим и се смеем за еднакви неща. Имаме общи интереси и теми за разговор. Те са много повече от готини музиканти.
.: Каква музика би пуснал на извънземна раса?
Стефан Вълдобрев: По една песен от фолклора на различни култури - африкански, балкански, южноамерикански, индиански песни. Тях трябва да чуят задължително. Моите парчета, също (смее се).
.: Кога оставаш без думи?
Стефан Вълдобрев: Когато видя безпринципни хора.
.: Какво мислиш за моловете?
Стефан Вълдобрев: Нямам нищо против тях. Нека ги има. Но защо да не го има и кино "Левски", където по джапанки като студент гледах по три филма на ден. Не трябва да стоиш два часа в задръстване, за да отидеш някъде – не е човешко.
.: Кои са местата, които най-често посещаваш в интернет?
Стефан Вълдобрев: YouTube и Spotify.
.: Кои са албумите, които очакваш?
Стефан Вълдобрев: Моя албум го очаквам от две години. Очаквам и новия албум на Damon Albarn.
.: Покани ли някой непознат на концерта на 17 май в Studio 5?
Стефан Вълдобрев: Да, едно момиче. Попитах я дали ще ходи на Aerosmith и тя каза "не". Затова я поканих на нашия концерт. Каза, че ако си намери компания, ще дойде.
Ако нямате компания, ние сме добра. Tова не трябва да ви спира. На концертите ни винаги има много позитивна енергия и това е много зареждащо. Много са хубави тези моменти.
