Познавате го от "Етажна собственост" и "Стъклен дом". Има многобройни участия и на театралната сцена, но... нека му дадем думата. Ето какво разказа актьорът Стефан Иванов пред Аvtora.com.
Владимир Христовски: Защо, когато изпиша името ти в Google, нищо не излиза за теб?
Стефан Иванов: Ами не знам защо. Същия сигнал получих преди време и от дъщеря ми, която каза, че не ме открива навсякъде, но пък в Уикипедия имало кратко инфо за мен. Това ми е достатъчно. Все пак истинският търсач ще открие нещо за мен, но само ако е упорит.
.: По този повод - разкажи ни повече за теб.
Стефан Иванов: Надявам се да съм просто добър човек, да съм полезен на децата си и да ги направя добри. Преди да вляза в театралната школа спортувах. Но като се замисля... аз съм си обикновено софиянче. Казано накратко – животът ми мина по следния път: спорт, училище, казарма и НАТФИЗ.
.: С какво се занимава днес Стефан Иванов?
Стефан Иванов: Занимавам се предимно с театър и със снимки понякога. Сега като се замислям, те ме лишават от компанията на любимите ми дъщери, които са две на брой. Защо ли? Защото постоянно пътувам.
Аз съм на щат в бургаския театър и там имам доста представления. След представление се прибирам в София за снимки на сутринта и така. Абе, лудница е, но когато човек иска да се занимава с това, което му носи удовлетворение, намира начин и сили да се справи.
.: В какви проекти участваш?
Стефан Иванов: Освен в "Етажна собственост" участвах и в сериала "Стъклен дом". Там играх ролята на злодея Тома.
С Асен Блатечки играя в много представления - "Побъркани от любов", "Бившата жена на моя живот" и пр. На някои от тях той е и режисьор, в други е редови актьор като мен.
Понякога успявам да се снимам и в чужди продукции, но това рядко. Иначе за друго май нямам време в момента.
.: Определят те като бъдещата голяма звезда на българското кино...
Стефан Иванов: Уау, наистина ли? Нямам нищо против да стана, но засега това ми се струва леко преувеличено. Но ми харесва как мислят.
Важното е, че работя и придобивам опит, който ми липсваше преди време. Искам да ставам все по-добър в това, което правя.
За съжаление точно в българското кино нямам никакъв опит, само в телевизията. Относно звездоманията – мисля си, че у нас по-скоро за звезди се смятат хора, които са просто популярни.
.: Допадат ли ти темите, засягани в родните сериали и филми?
Стефан Иванов: Въпросът не е толкова в темите, а в това как са разказани. Можеш да имаш гениална идея, но да я съсипеш с изпълнението, или обратното - да направиш нещо прекрасно с някое клише.
По цял свят се продават формати, защото е трудно винаги да си оригинален. Но аз си мисля, че най-важното в една продукция не е толкова играта и ефектите, колкото разказът и историята.
В някои сериали това се получи, в други - не толкова, но според мен още се опипва почвата. Радващото в случая е, че се работи, трупа се опит, колегите са затрупани с работа и постепенно нещата вървят нагоре. Така ще бъде и занапред, сигурен съм.
Само си спомнете 90-те години и началото на новото хилядолетие. Това беше мрачно като Средновековие време, в което много актьори зарязаха професията, защото нямаше къде да реализират таланта си. Сега част от тях се завръщат с нова сила, за да работят - какво по-добро от това?
.: На коя тема смяташ, че не се обръща достатъчно внимание, а трябва?
Стефан Иванов: Може би има малък луфт откъм комедия и екшън. Към момента "Етажна собственост" и "Столичани в повече" са единствените, които успяват да се развиват като комедийни сериали и да държат висок рейтинг.
.: Ти играеш и в театъра, и в киното – къде се чувстваш на мястото си?
Стефан Иванов: И в киното, и в театъра ми е добре. Макар да са като две различни професии. Няма да крия, че на снимки ми е по-забавно.
Но двете неща са доста различни. В театъра процесът е цялостен и дълъг. Освен това можеш да извървяваш пътя многократно, докато в киното нещата се случват веднъж и... край.
.: Какво мислиш за славата като цяло – разваля или облагородява твореца?
Стефан Иванов: Очевидно за всеки тя е различна. Някои хора се самозабравят и изпадат от "небосклона". Други - това ги мотивира и славата осмисля труда им, което пък ги кара непрекъснато да вдигат летвата и да бъдат все по-добри и по-добри.
Аз предпочитам да съм от вторите. Защото освен високи цели, аплодисментите и признанието на публиката носи така необходимата доза самочувствие, което е изключително полезно в тази професия.
.: Във време на избори, кризи – какво е твоето отношения към всичко заобикалящо те?
Стефан Иванов: Мисля, че се хвърлиха много средства и усилия в световен мащаб за оглупяването на населението и сега можем да берем богата реколта. Толкова...
