Две жени, свързани и разделени във времето, заплетена интрига и лек, завладяващ изказ, с който Зое Бек ни потапя в една история, криеща много повече тайни, отколкото можете да си представите.
"Старото дете" е криминален роман. В него обаче няма полицаи, гениален детектив и всички останали "задължителни" за жанра елементи. Няма ги и клишетата, които първоначалното описание на историята ви подвежда да търсите.
Тъкмо напротив, в романа на Зое Бек има необикновена дълбочина, изразена не директно и съвсем не многословно. Посланията някак се просмукват в съзнанието на читателя неусетно, докато следи интригата. Тя, от своя страна, също не е традиционна.
В повечето романи или читателят знае повече от персонажите и наблюдава как ще се справят с разплитането на загадките, или и той, и те откриват всичко заедно. Понякога дори се случва героите да знаят много повече от читателя, който "наваксва" в хода на действието.
В "Старото дете" нещата не стоят точно така. Читателите хем знаят повече, отколкото някои от персонажите, и започват да се досещат за връзките помежду им много преди самите герои да са се ориентирали, хем понякога са не по-малко изненадани от развоя на събитията.
Историята започва в края на 70-те години на ХХ век в Берлин. Карла е заможна самостоятелна жена, наследник на богати родители и преуспяла собственичка на художествена галерия. Омъжена за известен пианист и има две деца.
На пръв поглед всичко изглежда съвършено. Всъщност обаче идиличната картина на живота на Карла се разпада още в първите страници на романа. Тя е приета в болница и прекарва известно време далеч от шестмесечната си дъщеря.
В деня, в които й е позволено да види детето (това е и денят, с който започва разказът), медицинската сестра й донася друго дете. Първоначалното раздразнение на Карла преминава от объркване в паника, защото всички в болницата твърдят, че детето е нейно.
Дори собственият й съпруг не успява да потвърди нейната версия. Той не е виждал детето от няколко месеца и смята, че жена му просто е изпаднала в следродилна депресия. Същото твърдят и лекарите, но Карла не е готова да се предаде.
Тя знае, че това не е нейната дъщеря. Знае го много преди да се стане ясно, че детето страда от рядко генетично заболяване – синдром на Хътчинсън-Гилфорд, познат още като прогерия, при който болните остаряват с много бързи темпове.
Когато става ясно, че детето е болно, Карла официално е обявена за лудата, която не може да приеме, че детето й болно. Въпреки че я затварят в клиника и никой не й вярва, тя продължава да се бори, за да докаже истината.
Трийсет години по-късно в Единбург красивата и доста ексцентрична Фиона се събужда в собствената си вана с прерязани вени. Да, всичко изглежда сякаш е направила опит за самоубийство, но тя твърди, че не е така. Следователно някой се е опитал да я убие.
Естествено, никой не й вярва. Инцидентът обаче става повод Фиона да разбере дълго крити в семейството й тайни. Докъде ще я отведе търсенето на истината и какво общо има странната й съквартирантка Мораг с всичко, което се случва, ще ви оставим да откриете сами.
Зое Бек успява с истинска лекота да ни въвлече не само в двете драматични истории на Фиона и Карла, но и да изгради една завладяваща картина на техните светове. Берлин от 70-те и съвременен Единбург оживяват в страниците на "Старото дете".
Второстепенните персонажи са не по-малко плътни и ярки от главните герои, което прави удоволствието от четенето на романа още по-пълно. Колкото до авторката му, тя е изкушена както от словото (работи като журналист, преводач и писател), така и от музиката.
Като дете свири на пиано и дори печели конкурси. Днес пък е лауреат на редица литературни награди. Ако сте любопитни да научите повече за Зое Бек и романа й "Старото дете", можете да го направите ТУК.
