Новият 91 брой на Ритъм е на пазара от сряда, 4 май 2005 г. Той е придружен със специален подарък за читателите – компактдиска Coca Cola 40 Години в България.
С тази компилация елитът на модерната ни музика се завръща към класически български парчета, белязали съдбата на няколко поколения през последните бурни десетилетия на отминалия век. Актуалните групи и изпълнители от нашата поп, рок и денс сцена отдават реверанс на евъргрийните с крайно уважение към традициите, но и с лоялност към собствените дух, плът и кръв, дефилиращи в аранжиментите. Накратко казано: хвърлят мост между минало и бъдеще. Подборката на шлагерите и изборът кой точно да ги интерпретира са на София Мюзик Ентърпрайзис и Coca-Cola – специално за юбилея. В компилацията участват: Дийп Зоун Проджект, Галя (Каризма), Нина Николина, Р.О.Б.Т.Ф., Акага, Те, Б.Т.Р., Сафо, Йоана и Петър Антонов, Мастило, Остава, Д-2.
Това е и основната тема в новия брой на Ритъм. Днес тиражирането на кавъри се е изродило в мания. По-голямата част от изпълнителите и техните творчески екипи – по света, а особено у нас – поругават чужди оригинали в мъката си да са интересни. Или пък сервират непоправимо обикновени песньовки, държейки се за полата на първообраза. Не и лицата от корицата на бр. 91 на Ритъм. Списанието предлага гледната точка на участниците в компилацията – какво ги е мотивирало в избора на парче, както и как е протекла работата по записването му. Димитър Кърнев (Д-2): “Подходихме със смесени чувства, защото за първи път някой ни предлага да направим точно определено парче („Богатство“ на Тангра). Което – ясно е – е убийййййствен хит от 70-те, със знаменитите думи за хазяйката и каничката кафе, с които всички сме израсли. Но нямаше какво много да му мислим. Отидохме в репетиционната. Записахме го за един ден. А на другия го смесихме. Такава група сме ние.”Другият акцент в свързан с риалити шоуто Стар Академи. То вече е в ефира на Нова Телевизия, оттам – в очите на зрителя, но и в ухото на меломана, което всъщност е най-важното за Ритъм. Неслучайно списанието е медиен партньор на Звездната академия. Тук песента не е фонов шум, а саунд и визия. Главният редактор Ивайло Кицов, който лично присъства на старта на шоуто, ще ви запознае с 14-те таланти и техните продуценти и преподаватели.
Даниел Ризов-Денис: (президент на Харбър Айлънд Рекърдс, които ще издадат официалния дебютен албум на победителя в шоуто): “Определено в Стар Академи са допуснати талантливи и амбициозни хора, които приемат музиката на 100 процента. Най-хубавото е, че те са много различни един от друг като изпълнители. Още по време на самия кастинг си пролича кои от тях са се занимавали и преди това с музика. Опитът си каза думата.”
И останалите по-важни теми:
“Дългоочакван албум” не е празно понятие от рекламна листовка, когато става въпрос за нещо тъй радващо като Паникан Уайаскър. То важи с особена сила за всички онези, които в последните години се стичаха на живите изяви на Нуфри и Ко. Затова и много преди „Eastern European Monkeys“ да се появи на бял свят, беше пределно ясно, че този албум ще е всичко друго, но не и типичното за българската сцена отбиване на номера.Нуфри: “Не искам да прозвучи надменно, но ние и кръгът от хора около нас сме много далеч, на съвсем далечна планета от това, което се случва наоколо. Не че ние сме “добрите”, а другите са “лошите”, но очевидно хората сега са други.”
„Songs For The Deaf“, третият студиен албум на Queens Of The Stone Age, веднъж и завинаги ги изкара от пустинята в твърде успешен опит да завладеят останалата, цивилизована част от планетата. Две години след издаването на този диск фронтменът Джош Хом (Josh Homme) бе принуден да уволни неуравновесения гологлав басист Ник Оливери (Nick Oliveri). Нагърбвайки се с нелеката задача да прегрупира хората си, той ги поведе към следващия велик албум на Куийнс. Това е историята на „Lullabies To Paralyze“.Джош Хом: “Ние всъщност имаме много позитивен светоглед. Опитваме се да намерим диаманти в лайната. Хората мислят, че диамантите са по-специалното, но ако имаше много диаманти и малко лайна, всички щяхме да търсим лайната. Така че, ако по-голямата част от света е лоша, би трябвало да се опитаме да направим по-добрата част да изглежда добре. За малко да кръстим албума „Diamonds In Shit“.
Под звуците на хиляди фанфари, тръбящи името на Еминем (Eminem) и провъзгласяващи го за крал на хип-хопа, сред екстатичните викове на феновете и радостните сълзи по случай излизането на „Encore“, в тъмноto Ритъм-съзнание се e зародило съмнение. Дали днешната ярка звезда на музикалния небосклон ще се превърне в свръхнова и ще изчезне в една грандиозна космическа имплозия? Никола Шахпазов анализира основните силни карти на Маршъл Медърс (Marshall Mathers), които обаче вече не могат да спечелят играта по начина, по който това се случваше преди.
Том Роуландс и Ед Саймънс (известни още като The Chemical Brothers) замърсяват околната интонационна среда с вредните си емисии от около десетилетие и половина. Първите грозни петна върху реалността, които оставя продуктът на тяхната дейност, започват да се забелязват още във времето на първите киселинни дъждове, останали в историята под името есид хаус – някъде около 1990-а. Апокрифната история твърди, че това започва дори година по-рано, в часовете по средновековна литература в манчестърския университет, които двамата посещават.Ед Саймънс: “През 90-те нашите албуми бяха твърде насочени към ескейпизма. Бяха за отвръщане от света. Но сякаш вече не можеш да продължаваш така. Хората са много по-политизирани, което е хубаво. Дълго обмисляхме дали е добре за нас да кажем нещо толкова остро, защото това е голяма промяна. Но сега сме много доволни от това.”
В новия Ритъм ще намерите още: Linkin Park, Кайли Миноуг, Motley Crue, Agnostic Front, Гумени Глави, Ектор Зазу, Омара Портуондо, Били Айдъл и др.
Инфо: Ритъм
