Spirit of Burgas 2010 - ден първи с Apollo 440, The Prodigy, Last Hope, Vendetta, Gravity Co. и много други...
Представи си въздух, който е толкова влажен и горещ, че притиска гърдите ти, привлича прах и пясък по лицето и косата ти, кондензира по теб на малки мъчителни капчици.
Виж снимки от трите дни на Spirit of Burgas 2010>>
Сега си представи хиляди тела под влагата и слънцето, които скачат, правят пого, или просто статично поемат силния звук от уморено трептящите частици на въздуха.
Така започна първият ден на третото издание на Spirit of Burgas.
Малко след 19:00 часа на Main Stage се качиха Gravity Co. и представиха част от най-добрите си песни, нови парчета и следващия си сингъл.
Gravity Co. Снимка: Елена Пенева
Групата звучи по-добре от всякога след повторното си събиране с Явор и завръщането им на голямата сцена, която откриха за първи път на дебютното издание на фестивала преди две години, бе осезателно по-бурно и добре посрещнато от феновете.
Малко преди края на концерта им с коронната Empty World вече се носехме към сцената На тъмно, където забиваха ню пънк любимците ни OGI 23 - отново с нов барабанист. Тенът, малките сърфчета на вратовете на членовете на бандата и лежерните морски текстове идеално паснаха на атмосферата, а момчетата изпяха освен хитовете си "Жени" и "Купона (дънките ми падат)", и следващия си сингъл, чийто клип се очаква през есента.
OGI 23. Снимка: Елена Пенева
Слънцето вече залязваше, когато решихме да заредим батериите със суинг и рокендрол на Blues & Jazz Stage, където вече се вихреше с пълна сила сетът на Smugglers Collective - подoбаващ връх в лятното мини турне на контра-бандистите на добро настроение, танци и треска за парти.
Smugglers Collective. Снимка: Елена Пенева
Веднага след него в сумрака проблясваха светлините, откриващи лайфа на Apollo 440, а пред сцената тълпата посрещна бандата с потни аплодисменти и викове.
Въпреки дългото мълчание, групата очевидно е в добра форма покрай записите на последния си албум The Future Is What It Used To Be, който се очаква през есента.
Парчетата, които представиха от него недвусмислено показаха, че 20 години след началото, Apollo 440 се връщат към звука от първите си албуми - смесица от китарен рок, електронни бийтове, полуречетативни вокали и запомнящи се мелодии.
Apollo 440. Снимка: Елена Пенева
След края на големия им хит Can't Stop the Rock, решихме да не спираме пътешествието и се отправихме към рок сцената, където вече се вихреше поредният очаквано силен лайф на българската хардкор гордост - Last Hope.
Last Hope. Снимка: Елена Пенева
Обичайният списък с песни доведе до обичайно брутално пясъчно пого, екстатично посрещане от страна на вярната публика на групата, което се отрази и на адреналина на сцената.
Разочарованието обаче дойде от озвучаването, което беше един от факторите миналогодишният лайф на бандата на същата сцена да бъде един от най-запомнящите се и легендарни концерти на фестивала изобщо. Тази година усещането, че ги слушаме по телефон, помрачи доброто преживяване от безкомпромисния им изчистен звук.
Изненадата дойде със следващия хедлайнер на Jack Daniels' Rock Stage - ветераните на българската хардкор сцена - Vendetta, които направиха поредния си размазващ концерт след реюниъна с цели трима китаристи, бас, два вокала и барабанист. В пъти по-шумни от Last Hope, те успяха да придадат на звука плътност, като напълниха не само пространството пред сцената, но и самата нея.
Пред сцената на Vendetta. Снимка: Елена Пенева
Феновете се насладиха освен на класически парчета, и на новите песни на групата, което дава надежда, че ако случайно сте изпуснали малкото им концерти в последните месеци, тепърва ще имате шанс да ги чуете.
Измъкнахме се от вендетата минути, преди на Main Stage да започне големият хедлайнер на тазгодишния фестивал - The Prodigy.
Пред сцената хиляди фенове, които секунди преди това кротко очакваха концерта, с изгасването на осветлението изведнъж взривиха въздуха с мощни викове, а появата на Максим и Кийт беше капката, която накара тълпата да се потопи в опиянението от музиката на групата, довела огромна част от публиката тази вечер.
Няколко години след наградата за най-добър европейски лайф, звукът на Prodigy бавно се променя и посоката стана съвсем очевидна след издаването на последния им албум Invaders Must Die. Предишният предварително програмиран рейв бийт, тежки китари и звучене, изключително близко до записите, в последните години са заместени от доста по-лек звук и сценично присъствие.
Преди три години Максим се разхождаше по сцената на Exit с дълго кожено палто и тежък грим като паднал черен ангел, а Кийт бясно скачаше заедно с феновете, докато се смилат от пого. Миналата година, както и снощи, двамата бяха по-скоро диригенти на шоуто на своята вярна публика. Буквално на всяка песен по няколко пъти чувахме "Къде сте, България?" и "Тук ли сте, Бургас?", последвани от рев, аплодисменти и нови сили за движение в плътния нажежен въздух.
Разбира се, Prodigy забиха повечето от големите си хитове, както и учудващо голяма част от новия им албум, но в нов ремиксиран вариант, в който между класическите картечни ритми се промъкваха модерни звуци с елементи от дъбстеп, брейкбийт и дръм енд бейс. Бисът беше неминуем, а краят с Out Of Space изстреля тълпата на финалното пътешествие към високите нива на адреналина преди окончателното приземяване.
След финала му беше трудно да не забележим, че за пореден път на Spirit of Burgas има проблем с достъпа до алкохол и напитки, още повече на фона на абсолютната липса на вода за миене.
След като преминахме през ада на безкрайните опашки за бира от голи, потни, търкащи се едно в друго тела, най-накрая успяхме да се доберем и до концерта на Бичето, който вече се беше развихрил с новите си танцьорки на рок сцената.
Бичето. Снимка: Елена Пенева
Едва ли има нужда да казваме, че пред нея беше пълно и никой не остана разочарован от невероятните изпълнения на "най-добрия R'n'B изпълнител в България".
След него на сцената се качиха Leepra De Luxe, които бяха идеалният лежерен завършек на изморителната първа вечер на Spirit of Burgas 2010.
Предстои още много, въпреки че разочарованието от липсата на Everlast беше почти толкова плътно като отчайващо влажния и горещ въздух.
Толкова за Ден 1 на Spirit of Burgas 2010!
Автор: Елена Пенева, peneva(at)avtora.com
Още от Spirit of Burgas 2010:
