С много, много качествен, намирисващ на безкомпромисно авторски бг алтернативен рок и неизбежните за случая гръндж етикети. Soundprophet без съмнение са една от най-бързо прогресиращите ъндърграунд банди у нас в последно време, не на последно място, защото звучат като група, която има потенциал да надскочи местните стандарти. Пепо (вокали), Николай (барабани), Митко (китара) и Димитър (бас) са сред изпълнителите от българския ъндърграунд, които заслужават повече медийна подкрепа и когато я получат за всички става ясно, че Soundprophet са част от една идея. Всички сме едно.
Няма начин. Всяка група, която поне веднъж е свирила кавър на сиатълска банда тук вече е „гръндж“. Какво толкова има в тоя гръндж?
Пепо : Квинтесенцията на сиатълския рок е, че той върна към корените рок музиката, защото американският рок през 80-те с Bon Jovi, Guns & Roses и пр., твърде много се беше превърнал в шоубизнес, а Сиатъл, който е супер далече на север, имаше възможност да създаде локална сцена със стотици групи. Доколкото знам, известните групи дори са отказвали да правя големи гигове в Сиатъл, защото е студено, далече е, вали и пр. Така местните банди там са успели да съхранят искреността и бунтарския дух, който е присъщ на началото на рок музиката ...за мен това е силата на тази музика - искреноста от дъното на душата, съпроводено с много болка. В американското общество няма начин будните хора да не избуят по някакъв начин и да не се съпротивят на руслото, на мейнстрийма, на този „мазинчък“ консуматорски начин на живот, който хем ти дава всичко, хем същевременно те изпразва по някакъв начин. Това е характерно за съвременния начин на живот като цяло. Всъщност, Сиатълското течение беше едно от последните, които съдържаха в себе си интелигентна искреност. В смисъл, че текстовете на песните не се занимават с коли, пари, жени, ние сме рокзведи и пр., а става въпрос за теми, които наистина са ги вълнували тези хора. Тези хора са били като нас.
Митко: Това е връзката между България и Сиатъл..
България е намирала връзка с много неща, все различни, но какво привлича хората тук към музика, която е правена на 9416.95км разстояние?
Пепо: Нашето поколение, което в момента е между 25 и 35г. и което е живяло с тази музика, свързва промените, пробуждането с тази музика. Защото в нея има пробуждане. Въпреки че след това нещата се развиха зле за тези музиканти – Кърт Кобейн, знаем всички какво се случи с него Лейн Стейли, Майк Стар, това са хора които изглежда са били свръхчувствителни и не успяха да се справят със славата, с парите и този начин на живот.
Повечето известни групи като Soundgarden, Stone Temple Pilots и Alice in Chains се завърнаха след дълга пауза, някои и не доживяха това. Вярвате ли в цикличността творчеството? Трябва ли да се спре за малко?
Николай: Не че трябва да спре, просто това е нещо, което се забелязва при много музиканти и въобще хора, занимаващи се с изкуство. Правят се паузи, защото се стига един предел на емоционално изпразване, ако мога така да го нарека,
Митко: Все още не можем дадем отговор на това, защото ние не правим музика с цел. Въпреки това, знаеш, казват, че една работа трябва да я смениш след пет години , иначе писва, имаш нужда от почивка, от разнообразие. Така че се предполага , че има нужда да се спре понякога. Все пак тия хора постоянно са по турнета, в студио, а и те имат семейства. Така че предполагам, че наистина има нужда от почивка
Николай: Тя почивката при много музиканти е различна. Не е просто, че седят и си почиват, а се занимават с други проекти. Така например Крис Корнел направи сума ти проекти, които в никакъв случай не са били зле за него. Мисля, че всяка музика просто може да те направи по-богат душевно. Оттам - насетне, ти като се докоснеш до различни музикални стилове и жанрове, това може да събуди у тебе друга емоция, която да приложиш в твоята група.
Пепо : Като говорим за Сиатълската вълна...значи, ние не се отъждествяваме с тази вълна, но тя има изключително силно влияние върху нас. Звучим за някои, за повечето хора, като гръндж, но това се получава съвсем не умишлено. Просто така се получават нещата, дори последните две парчета, които още не са записани и можете да ги учете само на лайв, а и последното ни парче, върху което работим, вече започват да се отдалечават от грънджа. Действително при нас много се усеща това влияние, но ние имаме всякакви влияния. Харесваме джаз, харесваме хеви метъл, харесваме етно, харесваме, чилаут, имаме много влияния, но специално алтернативният рок, алтернативната музика е оставила най-сериозен отпечатък, затова и естествено при нас така се получават нещата.
Според вас музиката е споделяне на идеи. Кои са идеите, които Soundprophet искат да споделят?
Пепо : Може би затова се казваме Soundprophet . Може да си го преведем като Пророк на звука, тъй като вярваме, че музиката като цяло трябва да бъде пророческа, тоест да казва някакви истини. Не трябва просто да бъде искрена, трябва да казва някакви истини на всяка цена! По принцип какво е пророкът? Това е човекът, който въпреки всичко ще каже истината. Ние вярваме, че музиката трябва да носи послание, трябва да говори истини! Парчетата са свързани с всякакви проблеми, всякакви неща. Например, повечето хора знаят, че песента Dead Nature е парче на екологична тематика, едновременно свръзана по някакъв начин и с темата за детството и това, което човек изгубва в детството...едно дете има силна връзка със заобикалящата го природа, то никога няма да отреже дърво или да направи нещо такова. После хората порастват, такива неща стават маловажни, човек вече може да унищожава природата...Парчето е за това, че във всеки от нас има по едно дърво, за което си спомняш. Може да е било до прозореца на къщата ти, може да си се катерил на него, може да си играл по него, но винаги го има. В парчето се казва: „ едно дърво, което е много по-важно от всяка една наша дума, която казваме.“
Николай: Ние наистина се отъждествяваме и преживяваме текстовете, които Пепо пише. Ние вярваме в това. Знаеш, има много банди, които пеят неща, в които изобщо не вярват. Хората винаги усещат това. Ние вярваме в текстовете си, свирим с голяма любов, когато излезем на сцената и хората го виждат това нещо.
Преди идеята, трябва да дойде вдъхновението. Какво ви вдъхновява?
Пепо: Вдъхновява ме реалният живот. Нашата музика и текстове не могат да се нарекат повлияни от улицата или повлияни от града, или нещо конкретно, по-скоро отразяват вдъхновения, които идват от книги, от реални случки, които са ми се случили. Вдъхновение е самият живот. Ние сме хора, които харесват живота, но не харесват някои неща... в света, да кажем. Не сме мрачни и депресивни, въпреки че музиката ни е доста меланхолична, в нея винаги има надежда. Ако някой прочете текстовете ми, ще види, че винаги има надежда. Както е казал един писател - един творец трябва здраво да е стъпил на земята, но погледът му да е към небето. Това е равновесието между двете крайности.
В последно време за Soundprophet започва да се чува, въпреки това, смятате ли, че все още българските банди изпитват нужда от по-солидна медийна подкрепа?
Митко: На българските ъндърграунд изпълнители не се обръща внимание, защото има 5-6 български банди и 5-6 изпълнители, които ги виждаме навсякъде, по всички телевизии, по всички медии, писнало ми е от тях! Те не са лоши, аз лично обичам много от тях, харесвам това, което правят и мисля, че е на световно ниво, но относно медийната подкрепа за нас е доста по-трудно...Интервюто, което в момента правим с теб е голямо щастие за нас. Това че някой някъде се е сетил за нас, това, че сме направили впечатление, за да се направи интервю или да се пусне наша песен по радиото... В момента е доста трудно, при липсата на музикални телевизии.
Пепо : Медиите са обърнали гръб на българския рок и то на българския авторски рок в последните 10 години. Защото кои са медиите, които пускат любими мои групи като Der Hunds, като 4? и Jeremy? Къде ги чуваме по радиото? Кое радио пуска Пиромания или Тъмно, или Babyface Clan? Има една предаване „ Гараж“ по Z ROCK, което е страхотно и това е. Няма телевизия, няма радио, това е... Има съживяване на българската сцена, но все още хората не обичат или нямат навика да отделят време за българската музиката, да отделят време за конкретна банда. Човек отива на заведение да разпусне, понеже е петък вечер, има среща с приятели и просто бандата е задължена да свири кавъри, които ги слушаме цял живот
Митко: И това вече отива към ресторанските изпълнения, което говорим, че липсват клубове за авторска музика. Можеш да вмъкнеш авторска музика между кавърите, но да отидеш да свириш час-час и половина някъде само авторски неща - тия клубове се броят на пръсти...
Николай : Относно медиите, все пак да са живи и здрави, че ги има! Като Z Rock, като Star FM и Фрактура, където се пускат български банди. Преди като че ли имаше повече медии, сега най-много да видите някоя банда в сутрешен блок, където седят толкова неадекватно, че не знам..
Митко: Не е зле медиите да започнат да обръщат внимание, защото нещата се случват и после ще бъде за тяхна сметка, и ще има да наваксват. Вече някои банди имат и подписани договори извън границите на България, така че може би някои и натам ще се ориентират...
Пепо: Вместо примерно да създадем хубава рок сцена в България, защото според мен имаше голяма пауза от 5-6 години след затварянето на О`Шипка, в която нямаше къде да отидеш да видиш българска банда като Стейн, както съм правил навремето, или Buba Lu. Въпросът е , че отивам заради групата...
Николай: ...а не просто да си изкарам добре петък вечер..
Пепо: ... точно това се е случило в Сиатъл в края на 80-те - само авторска музика се е слушало...пълнели са се зали, такава е била културата на хората - те са отивали , за да слушат авторска музика. Може би има спънка от това, че всички групи в България пеят на английски, но английският е абсолютно универсален език, език на рок музиката, тя звучи добре на този език и 90% от музикантите са разочаровани, че не могат да пробият с ъндърграунд на български. Аз съм бил фен на ню уейв, пънк и дарк уйев и съм се тресял яко на Нова Генерация и Ревю. Това са последните силни групи, които правеха и поезия, и музика на български език, те са последните, които направиха вълна. Всичко в момента в българския рок на български език е меко казано мейнстрийм в лошия смисъл на думата.
Николай: Ето Митко каза, че има банди, които подписват навън. Ние винаги гледаме в чуждите страни как е. Както беше с румънците, когато направиха един страшен пробив в поп музиката преди време и ние казахме: „ние защо нямаме такива изпълнители?“. А ние можем да направим супер як рок, който пък в Румъния няма! Защо не го направим? В България има толкова яки банди!
Клипът към парчето Dead Nature е в класически алтърнатив в черно-бял стил. Как се случиха нещата?
Пепо: Клипът в основата си е дело на един наш приятел – Петър Влахов, който е ъндърграунд артист. Той се занимава с алтернативна фотография, с него се познаваме отдавна. Той прави нестандартни, алтернативни клипчета към различни музики и с него го направихме в свободното време. Пределно ясно е, че е тотално некомерсиален, монохромна естетика, в него са вкарани десетки фотографски кадри, които са снимани с фотоапарат и след това са анимирани. Има и включени кадри от наши лайвове по клубовете. Това е клип, който едва ли има нужда от промоция, с него искахме да обърнем внимание към естетика, която не е характерна, това естетика, която помага на музиката да звучи по-добре. Така че клипът е доста ъндърграунд и сам за себе си е като някаква форма на изкуство, може би е некомерисален, но така го видяхме ние.
След толкова здраво свирене най-логичният въпрос е за албум. Предстои ли?
Пепо: Работим паралелно, защото ние не се занимаваме професионално с музика. Музиката ни не е и хоби, музиката ни е любовта, която споделяме. Но работим паралелно - както свирим, така и правим нови песни, като вече имаме 6 готови авторски и работим върху 7-мото, което е почти готово. В последните 2-3 парчета ние самите откриваме с изненада, че отиваме към нещо, което си е все повече наше и се надяваме да се откопчим от етикета на грънджа , защото не е много добре за една група през 2011г. да бъде наричана гръндж, тъй като грънджът е свръзан с някакво време, поколение музиканти в Щатите. Просто работим без някакви усилия или амбиция, съвсем спокойно и целенасочено върху нашата си музика и нашия стил.
Това насочва към въпроса – Soundprophet готвят ли пробив или просто се кефят да свирят заедно?
Пепо: Искам да кажа нещо песимистично, въпреки че не вярвам в песимизма. По принцип, аз не вярвам в понятието пробив в България. Посочете ми алтернатив / рок банда в България, която да е пробила? Panican Whyasker? Аз не бих казал, че нашите любими бг банди са пробили. За мен пробив означава тази музика да има къде да пробие, да има почва. Трябва да има клубове, които имат традиции да помагат, да канят български банди, да има медии, които да излъчват български банди, да има фенове, които са жадни за българска авторска умизка. Има лек песимизъм, че го имаше това нещо, а сега го няма. Може би в момента има надежда, че пак се създава, защото виждаме, че все повече хора идват по концерти. Ники Кънчев, не знам дали на майтап, пусна наскоро едно от нашите парчета и в края на парчето каза: „Dead Nature, любимото ми парче на Soundprophet, йе!“ , което според мен беше някаква шега, но ако действително наши парчета се харесват на хора, които имат някаква дума в обществото, това може да даде по-голям тласък на тази музика да изплува. Защото аз харесвам ФСБ , но не мога да ги слушам 30 години само тях. Трябва да чуем и други неща, трябва да има място, където да се чуват.
Митко: Ако мога на сто процента да се занимавам с музика, това бих правил. Да стана сутрин, да си измия зъбите, да отида в сутдиото и вечер да се върна вкъщи , а не от работа - на репетиции. Това, което правим е за наше удоволствие, но го правим насериозно. Знаем, че имаме какво да кажем на хората и до колкото повече от тях достигне , толкова повече се радваме. Ние го правим за тях това нещо - за тях, за нас, за всички.
