Старата любов ръжда не хваща. Така е и с любовта към градовете.
Със София си имаме доста интересен love/ hate relationship, но въпреки това love е повече от hate.
Често пъти при вида на мръсни градинки, запуснати сгради или вечно намусените хора в метрото се чудя кога най-сетне ще ми писне окончателно и ще реша да се преместя. В други дни цялото това urban усещане ме кара само да й се възхищавам.
Тя надали се променя толкова бързо - просто моето възприятие пулсира. Тогава ме очароват дори някакви захвърлени до кофа за боклук стари обувки.
Точно както е при хората, София си има всякакви черти - някои бръчки са по-дълбоки, но пък блясъкът в очите й е незаменим. Едно е ясно: това не е "стерилен" град без атмосфера - дори и атмосферата тук често да е повече от ароматна...
"Хора и улици, град като град", както се пееше. Но не точно. Когато това е твоят град той е много повече.
София следобед... Обичам разходките из София, дори когато времето е лошо и вали. Стъпките помагат да изпуснеш напрежението, да се фокусираш върху крачките по паважа, да видиш хората и местата, излизайки от типичния си пашкул от mp3-ка и ръце в джобовете.
София - нейна е нощта... Тя може да бъде студена и надменна, като всяка жена. Но може да бъде мила, нежна и приветлива. Да те прегърне, да се разлее около теб на малки топли късчета дихание и да отнеме всичките ти тревоги.
Тя е магична, а на това са способни само най-хубавите жени. Хванала те е за ръка и вървите заедно, а в ушите ти звучи точно онази мелодия - онази, на която винаги си представяш, че вървите заедно, хванати за ръка.
Не е съвпадение - тя познава и мислите ти, и музиката в слушалките ти. Имаш чувството, че времето е спряло. И в този миг-вечност тя е изтрила от съзнанието ти всички ежедневни мисли - почти физически усещаш как в така освободеното пространство в мозъка ти влиза Духът и те кара да усетиш целия свят хиляди пъти по-ясно.
Всичко наоколко се забавя, защото сетивата ти са се изострили. Детайлите изпъкват като стрелнали се в полет чайки. Досега цял живот си спал, заровен под битови въпроси. Сега и само сега Живееш. Но само докато си с нея. И въпреки това нямаш усещане за загуба - така нищо не ти пречи да отпиеш от мига и да му се насладиш. Дойде ли утрото, магията изчезва. Still I always keep the memory of...
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
