Avtora.com се извинява на своите читатели за липсата на репортаж относно изпълненията на първите три банди в афиша на фестивала Sofia Rocks 2011. Поради "технически причини", представител на медията не можа да присъства на сетовете на Mike & The Mechanics, Saxon и Slade.
Приповдигнато настроение, много бира и малко тоалетни са първите неща, които забелязвам, влизайки на стадион "Българска армия". Отдавна "умрялото" съоръжение (с такова впечатление остава човек) се съживява благодарение на Болкан Ентъртейнмънт Къмпани.
В 21:15 часа първите звуци на Best Years прорязват въздуха и вещаят добър звук и много забавление. Голяма изненада предизвиква липсата на видео стена на иначе внушителната сцена. Добре, че Whitesnake са в България за пети път, та успяваме да си представим как изглеждат и какво точно правят музикантите, тъй като за да виждаме дори малките им силуети в далечината, трябва да сме на пръсти заради ниската сцена.
За пореден път се убеждавам, че стадионът, залата и т.н. не е необходимо да бъдат пълни, за да произвеждат много шум и настроение. Публиката нямаше нужда от подканяне, за да приглася на Love ain't no stranger, a танците, които се вихреха наоколо, бяха достойни за състезание. Видимо е, че след провала на два толкова големи фестивала в България, имаме нужда от дозата си рок и лятно изживяване.
Последваха Love will set you free от най-новия албум на групата - Forevermore, a Is this love продължи да ни напомня какви златни хитове имат Whitesnake. Дръм солото на Брайън Тичи (Brian Tichy) бе доста впечатляващо и даде глътка въздух на неуморния фронтмен Дейвид Ковърдейл (David Coverdale), който за пореден път доказа, че макар на възраст и с попроменен глас, все още може да прави страхотно шоу и да забавлява почитателите си.
Кулминацията за Whitesnake oчаквано дойде с Fool for your lovin' и Here I go again, последвана от Still of the Night, а акапелното изпълнение на Soldier of Fortune бе чудесен завършек на това така приятно пето гостуване на групата у нас.
Зачакахме появата на хедлайнерите Judas Priest. 20-минутното закъснение от обявения график малко поизнерви стадиона, но за сметка на това пък, всички успяха да се снабдят с бира и храна, явно предусещайки какво ни очаква.
Judas Priest откриха с Rapid fire и Роб Халфорд (Rob Halford) затвори устите на всички, които говорят как вече не можел да пее. Типичните за него височини бяха като на студиен запис, а внушителният декор създаде усещането, че присъстваме на нещо много специално.
И наистина. Какво повече може да иска човек от добър звук и добра банда?! Халфорд сменяше костюма си за всяка песен, а светлинното шоу, придружаващо незабравимите хитове като Metal gods, Heading to the highway, Diamonds and rust и Тurbo lover, напомни, че не само музиката е важна.
Около средата на концерта умората в публиката вече беше осезаема. Усмивките по лицата все още стояха, но все по-малко ръце бяха вдигнати и все по-малко викове огласяваха стадиона. Без излишни приказки, англичаните препускаха през 40-годишната си дискография, сякаш усещайки, че сме изморени, но искащи да ни изсвирят още и още.
Единственото, което успя да събуди стадиона, беше Breaking the Law, като публиката беше оставена да си изпее парчето сама, а Роб Халфорд само крачеше доволно с протегнат към нас микрофон. С Painkiller беше сложен краят на концерта, но неотлъчният бис предложи още и Electric eye in Hell bent for leather. Първата и единствена заигравка на Judas Priest с публиката дойде преди втория бис, а именно You've got another thing comin'.
Впечатляващ концерт, страхотни ефекти, страхотни Judas Priest. За съжаление, публиката нямаше достатъчно сили да го изживее, както тя си може, но това е нормално за дълъг фестивален ден, който приключи в 1:45 през нощта. Важното е, че последната голяма световна обиколка на хеви метъл гигантите мина и през България и ни завеща преживяване, което да помним.
