Едва ли има някой, който все още не знае, че Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, а поредицата детективски романи, които писателката създаде през последните няколко години, се нарежда все по-катеригорично сред най-успешните заглавния в жанра. "Смъртоносно бяло" обаче не е просто поредното доказателство за таланта на Роулинг, нито просто поредната заплетена загадка пред Корморан Страйк. Всъщност е роман за способността да се справим с миналото.
Тъй като вече сме ви разказвали за всички романи от поредицата на Робърт Галбрейт, няма да навлизаме в излишни подробности, а ще се спрем върху няколко факта, които ни карат да смятаме, че четвъртата ù част "Смъртоносно бяло" не просто не отстъпва на предходните, а дори в известна степен ги превъзхожда. Факт, който сам по себе си е впечатляващ, тъй като рядко се срещат поредици, които не губят част от очарованието си с течение на времето."Смъртоносно бяло" започва там, където приключи "В служба на злото" – в момента, в който Страйк се появява изненадващо на сватбата на Робин. Година по-късно двамата започват разследване, което значително променя живота им. Преди да ви разкажем за него обаче, ще отделим малко внимание на две на пръв поглед дребни подробности, които безспорно допринасят много за цялостната атмосфера и въздействие на романа.
Всяка глава от романа започва с кратък цитат от пиесата на Хенрик Ибсен "Росмерсхолм", определяна като едно от най-добрите, но и най-сложните му прозведения. Историята, натоварена със социални и политически мотиви, поставя в центъра на събитията високопоставения и уважаван от обществото политик Росмер, чиято съпруга се самоубива. Текстът повдига множество морални и етични проблеми, а персонажите са колкото измъчвани от вина, толкова и поставени в ситуация, в която собствените им убеждения са подложени на изпитание. Именно това позволява да бъде изваден извън контекста на времето, в което е създаден, и в много отношения да звучи актуално. Нещо повече, в края на пиесата става ясно, че съпругата на Росмер е била подтикната към самоубийство.
Интригата в пиесата, както вероятно вече сте се досетили, има отношение и към сюжета на "Смъртоносно бяло", макар че няма да ви подскаже каква е развръзката в романа. Моралът и политиката обаче са две от темите, които Дж. К. Роулинг (разбирайте, Галбрейт) ненатрапчиво, но осезаемо е вплела в книгата. Другата любопитна подробност е, че действието се развива по време на Летните олимпийски игри в Лондон през 2012 година. Решение, което, поне според нас, допринася за реалистичната атмосфера в романа.
Още една връзка с "Росмерсхолм" е фактът, че клиентът, който наема Страйк и Робин е политик, жертва на изнудване. Това, което прави разледването особено сложно, е фактът, че министърът не желае да каже на детективите защо го изнудват. Единствената информация, която им дава, е, че е извършил нещо, което вече се смята за незаконно, но не е било такова по времето когато го е направил. А това, което иска от Страйк, е да му осигури дискредитираща информация за изнудвачите. Задача, която никак не е лека, главно защото единият от тях също е политик.
Така Робин се оказва внедрена под прикритие в парламента и това не се отразява никак добре на нестабилния ù брак, а на Страйк му се налага отново да се срещне с бившата си годеница Шарлот, защото, както самият той отбелязва, изглежда, че всички богаташи се познават. Без да е натрапчива, темата за социалните различия е силно застъпена в романа и за пореден път изпъква умението на авторката да създава сложни психологически образи, безкрайно различни един от друг.
Малко преди да бъде нает от министъра, Страйк е силно заинтригуван от друга история. Разказва му я млад мъж, който връхлита в офиса му да търси помощ. Проблемите са два: първо, младежът, който се казва Били, е психичноболен, и второ – изчезва, преди да успял да каже всичко, което иска. Думите му обаче провокират любопитството на детектива, особено след като се оказва, че имат връзка със случая на министъра.
Страйк започва разследването си, воден от принципа, че първо трябва да откриеш онези, които са имали възможност да извършат престъпление, но това, което го тревожи истински, е мотивът. Особено когато към изнудването се добавя и убийство.
Горещо ви препоръчваме да отделите малко време и за сериала, направен по поредицата романи за Корморан Страйк. Копродукцията на CINEMAX с BBC One е повече от сполучлива, с прекрасен актьорски състав и най-вече изключително точно е уловила атмосферата на първия роман.
А най-прекият път към "Смъртоносно бяло" е ТУК.
