Фестивалът Plug не е обичайното музикално събиране, на което различни изпълнители представят музиката си пред ентусиазирана (или отегчена) публика. Да, разбира се, и изпълнителите, и публиката са там, но музиката може да бъде слушана само със слушалки.
Посетителят на феста попада на любопитна картина - в един стар склад, преобърнат в концертна зала, намиращ се в един от по-смелите квартали на Сан Франциско, се е събрала разнообразната, макар и немногобройна публика на Plug феста. Те са се настанили по дивани и фотьойли, обкръжени от вси страни от командни табла, кабели и изкормени компютри, докато слушат, спокойно и задълбочено, през "залепените" за ушите си слушалки.
В някои отношения Plug, който се е провел във Фриско миналата неделя, е точно това, което човек очаква от един музикален фестивал - сменящи се изпълнения пред жива публика, свободно общуване между хората и доволни количества бира. Но слушалките (всеки си носи свои) заместват усилвателите в един традиционен концерт, a голяма част от общуването става чрез компютърен терминал, свързан с канал в IRC, населен от членовете на глобалната публика, която слуша концертите чрез Интернет.
Организаторката на фестивала, която предпочита да бъде наричана просто "Заличителят", казва, че е била вдъхновена да представи тази идея в Щатите, след като е присъствала на подобно мероприятие миналата година в Лондон. "Просто ми харесва мисълта да си в собствената си глава", казва тя с нервен смях, "и да не чуваш разни тъпи разговори, както става на други концерти."
Изпълнителите на фестивала в Сан Франциско са представили както аналогови записи, така и електронна музика, а японският певец Тошио Хирано (Toshio Hirano) е изпълнявал кавъри на бащата на кънтримузиката Джими Роджърс (Jimmie Rogers).
24-часовото събитие е било американският вариант на глобално провеждащият се слушалков фестивал le placard ("килерът"), който се провежда в градове по целия свят, вкл. Лондон, Монреал, Париж, Брюксел и дори японския град Нагоя. Всеки град е домакин на слушалково парти за определен период от време, в случая един ден, преди да предаде щафетата на следващия. На теория това продължава 97 дена, с надеждата да се получи едно нонстоп преживяване, макар че в графика на изпълнителите винаги се получават паузи.
Идеята за шоу наживо, което да се преживее единствено чрез слушалки, се ражда преди осем години във Франция, когато един парижки музикант на име Erik Minkkinen, намирайки се в килера си, е предал един концерт по мрежата. Разправят, че слушатели му били трима души в Япония.
Въпреки малкия размер на публиката, идеята скоро се развила в децентрализирана организация, носеща името le placard, нещо като музикален фестивал, където всеки може да си направи линия за стрийминг и/или слушане. Подобен формат на представяне определено подхожда на определен вид изпълнител - вдъхновен от чувството за задушевност и от онзи вид публика, която изповядва мотото "или слушаш, или не". На един слушалков концерт никой не се надвиква с разговорите между отегчени слушатели.
Макар че е посрещнат с възторжен интерес в Лондон и Париж, le placard отначало не успява да прихване в Щатите, където опитите за такива концерти в Манхатън и Минеаполис биват посрещнати доста хладно. Plug, обаче, се оказва първият свеж полъх на промяна.
Сайтът на феста е: deletist.info/
