Гергана Георгиева "Масовата информация не носи паника, а объркване. Хората не търсят помощ, а отговори"
Клиничният психолог Гергана Георгиева и колегите ù от Центъра за психологическа подкрепа в София единодушно вземат решението да дават 24-часови безплатни консултации за нуждаещите се по време на ситуацията Covid-19. Потърсихме специалистът за мнение и позиция относно това как се справят психически хората с настоящата ситуация. Тя мотивира не към даване на готови решения, а към подтикване на възможностите.
А: Г-жо Георгиева, работите по 24 часа безвъзмездно в услуга на нуждаещите се в създалата се ситуацията на пандемия. Успявате ли да се справите?
Г.Г. Когато човек поема отговорност за нещо, той трябва да успее да прецени не само ситуацията, но и възможностите си. В нашия център работим съвместно с още двама колеги психолози, като сме разпределили задачите си така, че да можем да откликваме възможно най-бързо и адекватно във всеки времеви диапазон.
А: В кои часове хората ви търсят най-често и по какви причини?
Г.Г. Макар доста хора в момента да са вкъщи, пиковите часове обикновено са от 17 до 21 ч. Засега сме имали един случай на нощно обаждане от роднина на човек с хронично психично разстройство, който заедно с колегите психиатри успяхме да разрешим в рамките на следващия ден. Противно на очакванията, единици са хората, които ни търсят, притеснени от самата пандемия. В ежедневната комуникация с колегите стигаме до извода, че хората се адаптират добре в така създалата се ситуация. Търсенето не се съотнася толкова до някакъв конкретен проблем, колкото до нуждата от информация или просто комуникация с авторитет, който им вдъхва доверие. Хората не трябва да виждат в нас свръхчовеци, а реални хора, с които споделят един свят.
Някои ми пишат или се обаждат, за да ме питат как минава ежедневието ми, за да им дам идея или съвет какво да правят и те самите (смее се). Други, с които работя в дългосрочен план, споделят как протича денят им или някоя неприятна ситуация от излизането навън, с която са се сблъскали. Също така новина, която са прочели, за да попитат дали е истина, или не. На повечето хора им стига просто да бъдат изслушани от някой, който няма да ги вини, че "мрънкат" или се оплакват, което често се случва с техните близки и обкръжението им. При нас, в обществото, изслушването без да обвиняваме не ни се отдава особено. Сякаш чрез обвинението към другия правим от себе си по-добри или успели личности. А в разбирането на другия се крие човечността.
А: Споменахте за случай с хронично психично разстройство. За тези хора не е ли най-трудно сега?
Г.Г. Може би за пръв път те се чувстват като част от обществото, от цялото. Всички знаем за стигмата, която ги преследва, и в този момент на масова мобилизация, която обхваща всички – и бедния и богатия, известния и обикновения, болния и здравия гражданин, те не чувстват онази социална изолация персонално, защото тя обхваща всички. Разбира се, тези хора имат своите субективни преживявания и интерпретации за настоящата ситуация, както всеки един от нас. Обикновено ни търсят онези, с които сме в процес на работа преди изолацията. Те са в т.н. ремисия и към момента варират от такива, които са апатични към ситуацията, или други, които се обаждат, за да споделят мнение по въпроса или да питат нас за такова. За мен притеснението не стои в частност в самата изолация, а в онова, което ще последва след нея. И моята мобилизация е насочена именно в тази посока – в детайлно и структурирано планиране на работата ни след края на карантината. Опасявам се, че след отпадане на забраните навън ще излезе едно общество, разбило оковите на "затвора". И вероятно битката към социализацията и оцеляването навън, заедно с последващата финансова криза, ще доведе до още един не по-малък проблем. Защото не бива да забравяме, че за съжаление, здравето струва средства. Разбира се, никой не може да предвиди това. Възможно е обществото да ни изненада и да се окаже, че плавно и постепенно нещата ще си дойдат на мястото. Аз лично силно се надявам на първото, макар да не изключвам други възможни варианти. Но моята работа не се локализира до евентуален икономически проблем, а до това да полагам адекватни грижи към психичното благополучие на хората.
А: Да разбирам ли, че според Вас хората се справят добре в настоящата ситуация?
Г.Г. Аз не съм прекъсвала работния процес от началото на обявеното положение. Според моя опит и този на колегите, с които работим заедно в центъра, хората се адаптират изключително добре към ситуацията. Разбира се, доколкото тази ситуация би могла да се нарече добра. Грижата за психичното здраве към момента е изместена от базовата грижа за оцеляване. Макар "оцеляване" да е преувеличена дума и психиката да е неизменна част от общото здраве на човека. Потребности като свобода, движение, избор и жива комуникация са сведени до базовите такива като физиологични нужди и подслон. Редица хора се придържат към конспиративни теории и в случая не отдавам това на параноидните личности. По-скоро се дължи на недоверието към властта и управляващите, към които хората хранят съмнения. Оттам идва и несигурността, уплахата, че са затворници в ръцете на хора, които не дават пет пари за тях. Това особено се отнася за хората с психични заболявания, които са забравени от държавата. И в този случай теориите не са лишени от резон.
А: Търсят ли Ви хора от чужбина?
Г.Г. Да, и то доста често. Те обаче съвсем естествено предпочитат комуникацията чрез имейл. Техните опасения се различават не само по това, че са далеч от близките си, а и от факта, че в други държави пандемията е в много по-глобален мащаб. Някои привършват средствата си и се страхуват, че след отпадане на карантината ще изгубят работата си. Прави впечатление, че хората, които са обградени от близките и семейството, понасят по-добре изолацията. Изключение правят онези, които тя е заварила на друго място и не могат да се приберат, или такива, които имат конфликтни отношения с близките.
А: Какво бихте посъветвали хората в сегашната ситуация?
Г.Г. За мен са напълно излишни съвети към хората как да оползотворяват времето си. Не можем да кажем на някого, който не обича да чете, да се занимава с четене или да го съветваме да танцува, ако живее с пет души в две стаи, единият от които е с някакво заболяване. Или пък да се хранят здравословно, ако средствата им стигат само за оцеляване, или да готвят, ако не умеят. Това е много индивидуално и аз вярвам, че всеки планира времето си според това. В модерния свят сме свикнали да вършим нещата по различен начин. Хората са поставени пред свършен факт и намират решение в движение и според желанието и възможностите. Черногледството за бъдещето е част от паниката, която може да възпрепятства трезвото и практично осмисляне и планиране на нещата след приключване на пандемията. Хубаво е да си дадем сметка за това. Всъщност, това е период, в който всеки един от нас има уникалната възможност да остане сам със себе си, мислите и потребностите. Да преосмисли въпросите – кой съм, на какъв етап в живота си съм в момента, какви са плановете ми, доволен ли съм и какво бих могъл да направя за в бъдеще, за да променя това.
Мога да дам пример с нашите групи за взаимопомощ и подкрепа, които се справят изключително мотивиращо в настоящата ситуация. Те са създали общ чат помежду си, в който освен комуникацията са изградили и нещо като общи правила, в които всеки един от тях ежедневно дава идеи, послания и се отзовава при нужда. Обаждат се единствено за да търсят съвет относно конкретна ситуация или кой метод биха могли да използват. Отговарям им, че методите са без значение, стига да вършат работа към момента. И това се отнася за всеки един от нас. Всички ние намираме нашия персонален начин за преминаване през ситуацията. Много хора преоткриха в себе си неподозирани заложби, които развиват в дните на изолация. Един от хората, с които работя от дълго време, започна да пише стихове и се справя чудесно. Други преоткриват съседите си, като се уговарят сутрин за кафе по балконите или просто излизат, за да си говорят. Хората от групата на тревожните разстройства проявяват типичната симптоматика, но тя не е нито повече, нито по-малко от обикновено. Техните притеснения към настоящия момент по-скоро ескалират във финансов план, което е напълно естествено. За съжаление, те винаги остават една идея по-тревожни от останалите и нашата работа е да снижим до минимум тази тревожност, като я съпоставим с реалността. От тази седмица поднових и някои от сесиите в кабинета по желание на хората, което показва тяхното спокойствие спрямо ситуацията и нуждата от жив контакт.
Клиничният психолог Гергана Георгиева и колегите ù от Центъра за психологическа подкрепа в София единодушно вземат решението да дават 24-часови безплатни консултации за нуждаещите се по време на ситуацията Covid-19. Потърсихме специалистът за мнение и позиция относно това как се справят психически хората с настоящата ситуация. Тя мотивира не към даване на готови решения, а към подтикване на възможностите.
А: Г-жо Георгиева, работите по 24 часа безвъзмездно в услуга на нуждаещите се в създалата се ситуацията на пандемия. Успявате ли да се справите?
Г.Г. Когато човек поема отговорност за нещо, той трябва да успее да прецени не само ситуацията, но и възможностите си. В нашия център работим съвместно с още двама колеги психолози, като сме разпределили задачите си така, че да можем да откликваме възможно най-бързо и адекватно във всеки времеви диапазон.
А: В кои часове хората ви търсят най-често и по какви причини?
Г.Г. Макар доста хора в момента да са вкъщи, пиковите часове обикновено са от 17 до 21 ч. Засега сме имали един случай на нощно обаждане от роднина на човек с хронично психично разстройство, който заедно с колегите психиатри успяхме да разрешим в рамките на следващия ден. Противно на очакванията, единици са хората, които ни търсят, притеснени от самата пандемия. В ежедневната комуникация с колегите стигаме до извода, че хората се адаптират добре в така създалата се ситуация. Търсенето не се съотнася толкова до някакъв конкретен проблем, колкото до нуждата от информация или просто комуникация с авторитет, който им вдъхва доверие. Хората не трябва да виждат в нас свръхчовеци, а реални хора, с които споделят един свят.
Някои ми пишат или се обаждат, за да ме питат как минава ежедневието ми, за да им дам идея или съвет какво да правят и те самите (смее се). Други, с които работя в дългосрочен план, споделят как протича денят им или някоя неприятна ситуация от излизането навън, с която са се сблъскали. Също така новина, която са прочели, за да попитат дали е истина, или не. На повечето хора им стига просто да бъдат изслушани от някой, който няма да ги вини, че "мрънкат" или се оплакват, което често се случва с техните близки и обкръжението им. При нас, в обществото, изслушването без да обвиняваме не ни се отдава особено. Сякаш чрез обвинението към другия правим от себе си по-добри или успели личности. А в разбирането на другия се крие човечността.
А: Споменахте за случай с хронично психично разстройство. За тези хора не е ли най-трудно сега?
Г.Г. Може би за пръв път те се чувстват като част от обществото, от цялото. Всички знаем за стигмата, която ги преследва, и в този момент на масова мобилизация, която обхваща всички – и бедния и богатия, известния и обикновения, болния и здравия гражданин, те не чувстват онази социална изолация персонално, защото тя обхваща всички. Разбира се, тези хора имат своите субективни преживявания и интерпретации за настоящата ситуация, както всеки един от нас. Обикновено ни търсят онези, с които сме в процес на работа преди изолацията. Те са в т.н. ремисия и към момента варират от такива, които са апатични към ситуацията, или други, които се обаждат, за да споделят мнение по въпроса или да питат нас за такова. За мен притеснението не стои в частност в самата изолация, а в онова, което ще последва след нея. И моята мобилизация е насочена именно в тази посока – в детайлно и структурирано планиране на работата ни след края на карантината. Опасявам се, че след отпадане на забраните навън ще излезе едно общество, разбило оковите на "затвора". И вероятно битката към социализацията и оцеляването навън, заедно с последващата финансова криза, ще доведе до още един не по-малък проблем. Защото не бива да забравяме, че за съжаление, здравето струва средства. Разбира се, никой не може да предвиди това. Възможно е обществото да ни изненада и да се окаже, че плавно и постепенно нещата ще си дойдат на мястото. Аз лично силно се надявам на първото, макар да не изключвам други възможни варианти. Но моята работа не се локализира до евентуален икономически проблем, а до това да полагам адекватни грижи към психичното благополучие на хората.
А: Да разбирам ли, че според Вас хората се справят добре в настоящата ситуация?
Г.Г. Аз не съм прекъсвала работния процес от началото на обявеното положение. Според моя опит и този на колегите, с които работим заедно в центъра, хората се адаптират изключително добре към ситуацията. Разбира се, доколкото тази ситуация би могла да се нарече добра. Грижата за психичното здраве към момента е изместена от базовата грижа за оцеляване. Макар "оцеляване" да е преувеличена дума и психиката да е неизменна част от общото здраве на човека. Потребности като свобода, движение, избор и жива комуникация са сведени до базовите такива като физиологични нужди и подслон. Редица хора се придържат към конспиративни теории и в случая не отдавам това на параноидните личности. По-скоро се дължи на недоверието към властта и управляващите, към които хората хранят съмнения. Оттам идва и несигурността, уплахата, че са затворници в ръцете на хора, които не дават пет пари за тях. Това особено се отнася за хората с психични заболявания, които са забравени от държавата. И в този случай теориите не са лишени от резон.
А: Търсят ли Ви хора от чужбина?
Г.Г. Да, и то доста често. Те обаче съвсем естествено предпочитат комуникацията чрез имейл. Техните опасения се различават не само по това, че са далеч от близките си, а и от факта, че в други държави пандемията е в много по-глобален мащаб. Някои привършват средствата си и се страхуват, че след отпадане на карантината ще изгубят работата си. Прави впечатление, че хората, които са обградени от близките и семейството, понасят по-добре изолацията. Изключение правят онези, които тя е заварила на друго място и не могат да се приберат, или такива, които имат конфликтни отношения с близките.
А: Какво бихте посъветвали хората в сегашната ситуация?
Г.Г. За мен са напълно излишни съвети към хората как да оползотворяват времето си. Не можем да кажем на някого, който не обича да чете, да се занимава с четене или да го съветваме да танцува, ако живее с пет души в две стаи, единият от които е с някакво заболяване. Или пък да се хранят здравословно, ако средствата им стигат само за оцеляване, или да готвят, ако не умеят. Това е много индивидуално и аз вярвам, че всеки планира времето си според това. В модерния свят сме свикнали да вършим нещата по различен начин. Хората са поставени пред свършен факт и намират решение в движение и според желанието и възможностите. Черногледството за бъдещето е част от паниката, която може да възпрепятства трезвото и практично осмисляне и планиране на нещата след приключване на пандемията. Хубаво е да си дадем сметка за това. Всъщност, това е период, в който всеки един от нас има уникалната възможност да остане сам със себе си, мислите и потребностите. Да преосмисли въпросите – кой съм, на какъв етап в живота си съм в момента, какви са плановете ми, доволен ли съм и какво бих могъл да направя за в бъдеще, за да променя това.
Мога да дам пример с нашите групи за взаимопомощ и подкрепа, които се справят изключително мотивиращо в настоящата ситуация. Те са създали общ чат помежду си, в който освен комуникацията са изградили и нещо като общи правила, в които всеки един от тях ежедневно дава идеи, послания и се отзовава при нужда. Обаждат се единствено за да търсят съвет относно конкретна ситуация или кой метод биха могли да използват. Отговарям им, че методите са без значение, стига да вършат работа към момента. И това се отнася за всеки един от нас. Всички ние намираме нашия персонален начин за преминаване през ситуацията. Много хора преоткриха в себе си неподозирани заложби, които развиват в дните на изолация. Един от хората, с които работя от дълго време, започна да пише стихове и се справя чудесно. Други преоткриват съседите си, като се уговарят сутрин за кафе по балконите или просто излизат, за да си говорят. Хората от групата на тревожните разстройства проявяват типичната симптоматика, но тя не е нито повече, нито по-малко от обикновено. Техните притеснения към настоящия момент по-скоро ескалират във финансов план, което е напълно естествено. За съжаление, те винаги остават една идея по-тревожни от останалите и нашата работа е да снижим до минимум тази тревожност, като я съпоставим с реалността. От тази седмица поднових и някои от сесиите в кабинета по желание на хората, което показва тяхното спокойствие спрямо ситуацията и нуждата от жив контакт.
