Празнуващите рожден ден между 20 април и 21 май принадлежат към зодиакалния знак Телец. Сред най-известните му представители е и Феручо Ламборгини (1916-1993), създателят на едноименната автомобилна икона, от основаването на която на 30 октомври 2010 ще се навършат 47 години.
В чест на зодията си и на любовта си към коридата Феручо решава да избере именно бика за емблема на своите коли, които по-късно стават емблема сами по себе си. За половин век съществуване фирмата (днес собственост на Audi) си е извоювала огромен престиж в производството на неистови спортни бегачки.
Но тъй като всичките й серийни модели - от 350 GT до Murcielago LP670-4 Super Veloce - са познати до втръсване, решихме да съберем китка от най-странните и нетипични за марката возила, илюстриращи техническите стремления на хората от Сант’ Агата Болонезе.
Оказва се, че Lamborghini са доста разнообразен производител – в менюто присъстват джип, ван, купе с четири врати и... мотоциклет. Без да броим тракторите, от които всъщност тръгва бизнесът на Феручо.
LM 002 (1986)
Популярен с прякора Rambo Lambo, ръбатият чаровник се явява нещо като дядо на Hummer и е толкова свойствен за продуктовата гама на Lamborghini, колкото са плавателните ципи за камилата. Фактът се дължи на това, че по времето на създаването му италианците са дъщерна фирма на Chrysler, които хранят нездрави амбиции да снабдяват с LM002 американската армия.
В крайна сметка са произведени общо 301 бройки, недостатъчни да задоволят и армията на Малта. Повече от половината са купени от арабски шейхове, които много ценят ненадминатото им представяне сред дюните и огромната мощност (450 к. с.) на V-дванадесетака, взет "назаем" от Countach и разположен... отпред.
Любопитен факт: през 2004 година тези иначе тооолкова информирани американски войничета взели, че използвали в Багуба, Ирак, LM-то на Удай Хюсеин (първородният на Саддам), за да симулират ефекта от кола-бомба.
Faena (1978)
Единствената четиривратка в историята на марката преди концепта Estoque от 2008-ма, Faena е упражнение по стил на Пиетро Фруа, представено на 57-мия Автомобилен салон в Торино. Странният заден капак му печели прозвището "катафалка" и натруфеното – според истинските фенове – купе с 350 к.с. така и си остава единствен екземпляр.
Marco Polo (1982)
Наглед подозрителен хибрид между VW Passat и Daewoo Espero, творението на Джуджаро всъщност целяло максимална аеродинамична ефективност, а не кой знае каква красота и постигнало целта си – стойностите на сх. при изпитания в тунел били от порядъка на 0.24, което е истински шампионски резултат дори днес.
Нетипично заобленото Lambo обаче никога не е вдигало дори един км/ч, защото си няма двигател и трансмисия. Тъмните стъкла на модела означават, че си няма дори интериор. Въобще, тъжна работа...
Genesis (1988)
Още по-печална е ситуацията с любимата кола на Фил Колинс (шегичка, не е любима на абсолютно никого), направена от Bertone във футуристичния вид на лимузина-ван и изпреварила Renault Avantime (който се смяташе за откривател на топлата вода в сегмента) с близо петнайсет години.
Возилото има крилати врати и актуалният тогавашен мотор на Countach, просторно е и изглежда горе-долу добре като се има предвид дизайнерският език на осемдесетте – единственото, което му куца, е простият факт, че не се връзва с нищо, произвеждано от Lamborghini дотогава. Предвидливо Bertone решават недоносчето им да си остане единствено шоукар, показан отново на Торинското изложение.
Raptor (1996)
Великолепното чудовище на Zagato било поръчано от тогавашния шеф в Lamborghini Майк Кимбърли, за да хвърли в благоговеен смут посетителите на Женевското автошоу. Проблемът бил, че Кимбърли направил заявката си само четири месеца преди събитието, което струвало на Андреа Загато доста безсънни нощи.
В крайна сметка шестстотин и двадесетте коня, съчетани с уникалните за дизайнера стилистични елементи, си свършили работата – Raptor предизвикал фурор, но поради недомислията на мениджърите никога не стигнал до производство. Единственият оцелял прототип днес е в американска колекция и цената му се покачва ежеминутно.
Caramelo (2009)
Кръстен, както е традицията при Lamborghini, на митичен бик, победил на арената в Мадрид тигър и лъв(!) през 1877 година, четиритактовият мотор с работен обем 1000 куб. см е микс от Ducati, Aprilia и чист тестостерон (обърнете внимание на фаровете, копирани едно към едно от Murcielago).
Рожба на Лаурентиу Трифеску, лично за нас този байк е много по-естетски от концептуалния мотор на Ferrari... и определено е скок напред в сравнение с осемдесетарския си първообраз, сглобяван в Тулуза от Boxer Bikes.
R8 (няма грешка)
Lamborghini също произвежда R-осмица - подобно на компанията майка Audi, само че тя се прави от поделението Lamborghini Trattori, има ниската за суперкар, ала приемлива за трактор мощност от 265 к.с. и гори 45 л. дизел на сто изминати километра.
Най-представителното Lambo – с тегло от едни нищо и никакви десет тона, може и да изглежда странно до Gallardo Superleggera, но е сериозна селскостопанска машина. И ако питате някой италиански фермер, е истинското Lamborghini. В известна степен е вярно, защото без тежките дизеларки на Феручо нямаше да се стигне и до колите...
Автор: Георги Минков
Още:
- Скорост: култ на промоция>>
- Скорост: най-скъпите златни автомобили на света>>
- Скорост: четириколесни издънки>>
