Никак не е лесна задача да концентрираш сто години история в десет автомобила, особено когато юбилярят е синоним на технически новости, спортен хъс и чиста автомобилна естетика, какъвто е Alfa Romeo. Все пак пробвахме.
1. Именникът
Макар A.L.F.A., или Anonima Lombarda Fabrica Automobili, да започва съществуването си през 1910 с едноименния “точкуван” модел A.L.F.A. 24 HP (мощност от 42 к.с., за времето си чудесна), истински първият Alfa Romeo, появил се след придобиването на фирмата от легендарния Никола Ромео през 1915 година, е 20/30 ES.
Базиран на обикновения Е-модел от 1914 г., ES е спортна версия с до 67 коня и ще остане завинаги прочут не само като първата Alfa Romeo, но и като колата, използвана от Енцо Ферари в зората на състезателната му кариера (съотборник на Аскари и Сивоки). Общо са произведени 124 бройки, а всяка от оцелелите днес струва ... не можем да удължим текста с толкова нули.
2. Звярът с две сърца
Как ви се вижда мощност от 540 к.с. през 1935 г.? Абсолютно безумие, поне според нас, Bimotore е извличал тази стойност от два осемцилиндрови двигателя, разположени пред и зад шофьора, и е постигал скорост, с която днес може да се гордее някое Murcielago – 327 км./ч.
Направен от Луиджи Баси, инженер на Scuderia Ferrari, за да се състезава с германските машини за победи Auto Union и Mercedes, екстремният шестнадесетцилиндров “дядо” практически е първото Ferrari – не особено успешно, защото през трийсетте не е имало гуми и трансмисии, способни да се оправят с такава тяга.
Разбира се, и двигателните капаци не са били прозрачни, а Alfa успяват да запишат победи през 1940 г. с Tipo 512 Gran Premio – “само” 12-цилиндров и със “само” 500 к.с. от литър и половина обем (!).
3. Златната стрела
След касапниците на Втората световна и загубата на Италия нейната икономика се възстановява трудно. Затова е истинско чудо, когато през 1946г. между веспите и фиатчетата се появява 6С 2500, мигновено наречена Freccia D’Oro – “Златната стрела”.
Първата следвоенна кола на Alfa се превръща в легенда, обожавана и шофирана от египетския крал Фарук, Али Хан и съпругата му Рита Хейуърт и принц Рение Монакски. Разбираемо е, че при такава клиентела са произведени общо 680 бройки, всяка с поръчкова каросерия – но славата на Freccia много издига имиджа на другите модели, като например Alfa Romeo 1900.
4. Шампионът
Петдесетте години са пълни с култови модели на Alfa – Giullietta Sprint, “летящата чиния” Disco Volante Spider, “секссимволът” Sport Spider... Но нищо не може да се сравни със славата и историческото значение на 158/159 Alfettа, двукратен шампион в новосъздадената Formula 1 през 1950 и 1951.
В дебютния сезон на Формулата със 159 триумфира Джузепе “Нино” Фарина, съвсем не случаен човек в моторните спортове (племенник не на кого да е, а на Батиста Пининфарина). А през петдесет и първа еволюцията на Alfetta – 425 к.с. при 9300 об./мин. от 1500 куб.см., печели втора поредна титла благодарение на митичния Хуан Мануел Фанджо.
5. Абсолвентът
Alfa Romeo Spider е най-разпознаваемият модел на марката за всички времена, въпреки че за неизкушения от автомобилите човек прилича на някакво старо Porsche кабрио.
Представен през 1961 г. с производство, стартирало чак след четири години (но прекратено през 1994!), моделът се сдобива невероятна популярност в Щатите заради филма “Абсолвентът” с Дъстин Хофман. В Европа бездруго няма как да е по-известен, със или без филми - тук всички знаят кой е създателят му Батиста Пининфарина.
6. Другото Ferrari
Също както в началото на историята си Ferrari са “другата Alfa” (особено в спорта), по-късно палачинката се обръща. Никой не би ви обвинил, ако сметнете Giulia TZ2 от 1966 за някакъв тунинг на “черно конче” – и до голяма степен ще сте прави.
Защото отговорник за нея е компанията Autodelta, притежание на бившия инженер от Скудерията Карло Чити, а великолепният дизайн и хрумката за отвесна задница е на Ерколе Спада от Zagato. Суперлека (620 кг.) заради тръбната рама, и достатъчно мощна – 170 к.с., втората TZ (Tubolare Zagato, или “тръбна рама от Загато”) вдига 250 км. като нищо дори днес.
До месеци можем да очакваме и наследника ТZ3 Stradale, след като по-рано тази година на конкурса Villa d’ Este дебютира “тийзърът” TZ3 Corsa в единствен екземпляр.
7. Красавецът
Точно десет години след TZ2 на свой ред Пининфарина показват как се прави спортно купе: базиран на “милионника” Alfasud от 1971, моделът Alfasud Sprint e един от най-съвършените дизайни на Pininfarina въобще, и само скромните боксерни двигатели (включително такъв със 75 к.с. ?!?) пречат на Sprint да измести от сърцата на алфистите по-ранните модели с това обозначение. Като екстериор обаче няма равен.
8. Рожденикът
Ръбестият седан Alfa Romeo 75 носи това обозначение заради седемдесет и петия рожден ден на Alfa, отпразнуван именно с него през 1985 г.
Макар външността му да е леко кашонена, задницата – дундеста, и като цяло да му подхожда повече емблемата на Saab например, не бива да се лъжете: отдолу е стопроцентова Alfa, при това с перфектно разпределение на масите между предния и задния мост, което позволява доста волности по магистралата.
Моторизацията също е добра за времето си – върховият бензинов турбо-агрегат носи 192 к.с., турбодизелът – 112.
9. Радостта на народа
Няма как по-точно да определим GTV (Gran Turismo Veloce) от 1995 г., отново шедьовър на Pininfarina. Със свръхмодерно окачване, двигатели до 240 к.с. (само бензинови, разбира се) и външност, за която би трябвало да се плаща много повече, GTV купето и в още по-голяма степен Spider бързо се превръщат в класика.
Е, като при повечето модерни алфи има известни проблеми с качеството и с корозията, но само погледнете тази странична линия и (twin) spark-ът между вас е гарантиран. Пък и с коя друга кола на такава цена можете да фучите с 255 км/ч.?
10. Достойният
Можехме да поставим на челна позиция MiTo или новата-новеничка Giulietta, която наскоро победи BMW 1-ва серия в пряко сравнение и освен това бе наградена с 87 точки за сигурност по EuroNCAP (от максимум сто).
Можехме, но въпреки вековната си история и милионните продажби, истината е, че Alfa Romeo никога не е била масова марка във фолксвагенов смисъл на думата. Това е кола за автомобилни ентусиасти и хора, които не “мислят” с чековата си книжка, а предимно с десния крак.
Такива, които няма да се поколебаят да дадат например триста хиляди долара за един от 500-те предвидени Alfa Romeo 8C Spider – достойният за всякакви суперлативи продукт на съвместните усилия на Maserati и Alfa, който бе обявен от Forbes за една от десетте най-красиви коли на пазара.
Скулптиран така, че да използва максимално добре въздушната струя, която го обтича, Spider е в състояние да ускори за 4.4 секунди от 0 до 100, да достигне цели 290 км./ч. и има 4.7-литров V-осмак с мощност 444 к.с. (някой май е влюбен в четворките). Може обаче и нещо много по-важно: да причини сърцебиене и да ви остави без дъх. Като всяка истинска Alfa Romeo.
Автор: Георги Минков
