Скорост: италианската автомобилна икона Pininfarina стана на 80!

Тази година дизайнерската къща и производител (не само) на каросерии Pininfarina празнува осемдесети рожден ден.

Решихме да честитим на юбилярите, припомняйки как и защо Pininfarina заедно с Guigiaro и Bertone формира Светата Троица на съвършения италиански дизайн.

И най-голямата легенда започва от нещо малко. Историята на Pininfarina начева в Торино през 1893 г. с раждането на Джанбатиста, предпоследният от общо единадесет къдрави, кресливи и талантливи деца, който, за да отличават във футболния отбор на татко Фарина, всички наричали "Пинин" ("Малчо" на пиемонтски диалект).

Хлапето започва да работи съвсем отрано във фирмата за каросерии на брат си Серджо Stabilimenti Industriali Farina, където научава занаята толкова добре, че - вече младеж с набола брада - се решава сам да скочи в дълбоките води на индустриалния дизайн.

Cisitalia 202

Carrozzeria Pininfarina е основана обаче чак през 1930 г. и както почти всички велики автомобилни фирми (италианските, в частност), е семейно начинание. Известно време поради трудните години около Голямата депресия и войната нещата й не вървят много добре, но с появата на зашеметяващата Cisitalia 202 става ясно, че "малкият" Фарина го очаква голямо бъдеще.

Автомобилът е иновативен, даже радикален по форма за времето си (1947 г.) и оказва такова огромно влияние върху дизайна в световен мащаб, че и до днес е част от експозицията на нюйоркския Museum of Modern Art (MoMA). Постижението изглежда още по-сериозно предвид обстоятелството, че Cisitalia 202 е произведена само в 170 бройки.

Nash Healey

Следващият модел с непреходна красота, подписан от Батиста, е Nash Healey от 1951 г., с който името Пининфарина се прочува дори в Америка. Поради факта, че шаситата се правят във Великобритания, а каросериите - в торинската фабрика на Pininfarina, работата си остава бутикова и печалбите са минимални.

Тази тенденция, продължена при сътрудничеството с Lancia, Alfa Romeo и Ferrari, се запазва до началото на шейсетте, когато с модела 404 Pininfarina прави огромна услуга както на Peugeot, така и на себе си - приходите от 404 най-после дават възможност на компанията да разгърне потенциала си.

Dino

Шейсетте и седемдесетте години на ХХ век са време, през което всички, имащи някакво значение в света на автомобилите, се кълнат в Pininfarina. Свидетелство за това са Ferrari 250 GTE, прословутото Dino от 1965, Ferrari Daytona и Lancia Montecarlo (не, не е грешка – името на модела наистина се изписва слято).

За съжаление Батиста Пининфарина, както официално сменя името си дизайнерът в 1961 г., почива през 1966 г., няма и месец след представянето в Женева на поредния негов модел – Alfa Romeo Spider. Нищо не може да спре обаче набралата скорост компания, която преминава в ръцете на сина му Серджо.

Rolls-Royce Camargue

За да се стигне дотам, че другата велика школа в дизайна - британската, се признава за победена през 1975 г. с дизайна на Rolls-Royce Camargue (Паоло Мартин за Pininfarina) и три години по-късно - с великолепния Jaguar XJ Series ІІІ.

Следващото десетилетие е истинска жътва за Серджо: наред с успешната кооперация с Peugeot (305 и петмилионника 205) оттогава датират и две от най-известните ферарита въобще, дело на Pininfarina - "шампионът по височина" Testarosa (1,1м.) с уникалните си оребрени врати, създаден през 1984 г., и спринтьорът F40 от 1987 г.

Testarosa

Последният остава най-бързата серийна кола в света (324 км/ч.) до появата не на кого да е, а на звяра Lamborghini Diablo (с "цели" 325 км/ч. - борбата е безмилостно жестока за всеки километър).

Новата рецесия в 90-те кара фирмата да се обърне и към други източници на доходи. Автомобилите, колкото и страхотни да са (например Peugeot 406 Coupe, 1996), вече не стигат. Оттогава Pininfarina градят име, проектирайки какво ли не - от локомотиви, трамваи, хотели и стадиони (например бъдещият на Juventus) през олимпийския факел за Зимната олимпиада в Торино 2006, за да се стигне до собствена марка... вино.

Ferrari Р4/5

Въпреки всичко колите си остават стихията на Pininfarina. Доказват го фините Maserati-та на новия век, Quattroporte и GranTurismo, чудовищните Ferrari F599 GTB Fiorano и Р4/5 (дразнещо красив единствен екземпляр по поръчка на борсовия лъв Джеймс Гликънхаус от 2006 г.).

Последният концепт на марката- Alfa Romeo 2uettottanta (2010) - може и да си няма двигател, но притежава онази феноменална комбинация от заоблени линии и агресивност, характерна единствено за Pininfarina.

Alfa Romeo 2uettottanta

А как самите магьосници в Камбиано отбелязаха празника? Напълно в духа на времето: с електромобила Nido EV, готвен за серийно производство.

Nido EV

След смъртта на Андреа Пининфарина (внук на Батиста) в злощастен инцидент с мотопед през 2008 г. и преминаването на управлението във вещите ръце на брат му Паоло пътят към стотния юбилей изглежда чист.

Автор: Георги Минков

Още: