Автомобилите, също както и корабите, не са съвсем обикновени предмети, защото непременно трябва да имат име.
Но докато да повериш на морето кораб с неподходящ надпис на носа вещае просто лош късмет, неудачният избор на име за марка/ модел автомобил има трагични последици: ниски или никакви продажби.
При това с колите трябва да се внимава много, тъй като всяко возило има по три имена - фамилия (марката), презиме (моделът) и "лично" име/ прякор, което обикновено му дава собственикът.
Разбира се, в началото на автопроизводството никой не се е замислял върху това как звучат предлаганите от него модели, а марката почти без изключение е била фамилното име на производителя или производителите (Darracq, Panhard-Levassor, Ford, Opel, Lancia, Bugatti, Rolls-Royce).
Panhard-Levassor
Закономерно тази тенденция продължава и по-късно с имена-символи като Ferrari, Lamborghini и Porsche, за да се стигне до днешните екзотики от рода на Koenigsegg и Shelby. Открай време в индустрията са популярни и съкращенията - MG, тоест Morris Garages, AMG (което не е Again Morris Garages, а сбор от първите букви във фамилиите на Ханс-Вернер Ауфрехт и Ерхард Мелхер, плюс родното градче на Ауфрехт - Гросаспах), FIAT (Fabbrica Italiana Automobili Torino), SEAT (Sociedad Espańola de Automoviles de Turismo), BMW (тук май няма нужда от пояснение), та чак до прословутите съветски абревиатури, сред които липсва само ПРАЗ.
Koenigsegg CCGT
Истинският хаос настъпва обаче след Втората световна, когато възраждащите се икономики от Ванкувър до Владивосток започват да бълват нови и нови брендове с нови и нови модели (а повечето стари фалират). Lotus например дължи поетичното си име на съпругата на гения Колин Чапман - Хейзъл, която била доста ерудирана дама и веднъж споделила с мъжа си своето възхищение от цикъла на божествените прераждания в "Махабхарата", символизиран чрез лотоса.
Maserati продължават тази лирична насоченост, кръщавайки великолепните си модели от шейсетте и седемдесетте години на ХХ в. с имена на ветрове - Mistral, Ghibli, Khamsin, Bora - пример, охотно следван от народния манифактурист VW (Passat, Scirocco и... пак Bora).
Lamborghini Jarama
Особено красиви са имената на моделите при Lamborghini, които почти без изключение са свързани с коридата - поради страстта на Феручо към това "забавление" и факта, че бил зодия Телец. За справка, Miura дължи името си на дон Антонио Миура, селектирал особено енергична (разбирайте изпълнена с бяс) порода бикове, Jarama е кръстен на река в Испания, по чието поречие се отглеждат най-расовите двуроги за корида, а Espada е чисто и просто тореадорското "оръжие на престъплението".
Много удачни са и моделните названия при Rolls-Royce, които акцентират на почти свръхестествената за автомобил с такива размери безшумност - да вземем знаковия Phantom, както и "сребърните медалисти" Silver Ghost, Cloud, Wraith и Seraph.
Rolls-Royce
Но докато тези имена носят аурата на успеха, издънките са в пъти повече. С глобализирането на пазара става все по-трудно да се избере име, което да звучи еднакво добре навсякъде, да се харесва и да не съдържа в себе си нежелан подтекст.
Примери колкото искате - в Русия Hyundai Terracan въобще не е популярен, тъй като името звучи като "хлебарка" (на руски "таракан"), а в испаноезичните държави модели като Chevrolet Nova ("no va", исп. "не върви") и Mitsubishi Pajero (хм, културно казано, "онанист") отбелязват продажби, сравними единствено с тези на дебютиращ български музикант - и съответно бързо са прекръстени в Star и Montero.
Honda Fit
Най-грандиозният гаф с подобна окраска обаче е за Honda: през 2001 иначе симпатичният модел Fit е пуснат без никакви предварителни проучвания на скандинавския пазар - естествено, с похвалната идея, че Fit би следвало да отива на всички. Само дето fita на полуострова значи не друго, а женски полов орган (на фински думата е "витоша", колкото и да не ви се вярва), и малката Honda скорострелно е преименувана в Jazz.
Дори при толкова съвестните (и малобройни) съветски производители името "Жигули" за малко да предизвика международен скандал - марката, кръстена безобидно на планината Жигули, в повечето езици се свързва с "жиголо", а на унгарски е някаква неописуема псувня - което води до смяна с обществено приемливото "Лада".
Жигули
Така стигаме и до лишеното от всякакъв повей на фантазия съвремие, в което всяка що-годе звучна дума на английски вече е търговска марка и трябва да се разчита на компютри или на щастливия случай, за да бъде избрано свястно име.
Така например повечето азиатски производители ползват изкуствено изведени от латинския думи като Auris (Toyota), Magentis (Kia) или луксозният бренд на Nissan - Infiniti, в който по "рапърски" граматично правилната последна буква Y е заменена с I.
Infiniti G37
Lexus пък е плод на абсолютно недоразумение - в средата на осемдесетте, когато Toyota лансира своята дъщерна марка и шефовете се чудят кое име е по-подходящо - Vectre, Celsius, Calibre или Alexis, един от тях (очевидно глух или просто разсеян), вдига ръка и казва: "Аз съм за Lexus!".
И докато японският Mercedes е наименуван случайно, истинският е кръстен така съвсем целенасочено от Емил Йелинек (1853-1918), преуспяващ бизнесмен и един от първите големи дилъри на Daimler-Motoren-Gesellshaft. Йелинек бил маниак на високите (за онова време) скорости и между другото - баща на двама сина, Адолф и Фернанд, и една дъщеря, Адриен Мануела Рамона Йелинек, наричана Мерседес.
Mercedes
След като първите няколко серии състезателни автомобили, поръчани от Йелинек и завоювали успех на ралитата в Ница, станали известни тъкмо под името Mercedes, то било регистрирано като търговска марка на 26 септември 1902 и се превърнало в Mercedes-Benz през 1926. Както се казва, останалото е статистика.
А кое все пак е най-странното име на автомобилна марка? Никога не бихте заложили на него, но това е... Skoda. Легендата гласи, че когато преди около век "бащите-основатели" Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент се трудели над първия си автосалон, те решили да кръстят четириколесните си отрочета на първото нещо, което каже първият им клиент.
Skoda
За беда той се оказал твърде напорист и влязъл преди да е отворено - а след като му обяснили, че все още не работят, казал учтиво "Skoda". Или, на разочарован чешки, "жалко".
