Скорост: автомобилните феникси - пет ексклузивни марки, които се възраждат напук на съдбата

Много автопроизводители страдат от продължаващата криза, други направо отиват във вечните шестлентови магистрали (най-пресният пример е закриването на Hummer след провала на сделката с китайците "Съчуан Тенджонг"), но има и такива, които все още са тук – въпреки че общо взето не остава неприятност, която да не им се е случвала.

Банкрути, войни, революции, напускане на шефове или главни дизайнери, катастрофа с летален изход - това само амбицира тези брандове да устоят на всяка цена. Ето защо решихме, че си заслужава да почетем жаждата им за живот с няколко неизчерпателни реда.

1. Hispano-Suiza

Както се подразбира от името, тази икона в автомобилостроенето е плод на съюз между каталунската страст и швейцарската прецизност, олицетворени от капитан Емилио де ла Куадра и инженера Марк Биркит. Двамата мъже, чието сътрудничество е сравнимо може би единствено с това между Чарлс Стюарт Ролс и Хенри Ройс, са в основата на успеха (и фалита) на La Quadra, чиито активи преминават в новата компания Hispano-Suiza, основана на 14 юни 1904 г. в Барцилона (както би се изразил най-популярният ни там сънародник). В периода до Първата световна Hispano е по-продавана във Франция отколкото в родината си или Швейцария. Това е повече от странно, тъй като само Алфонсо ХІІІ, кралят на Испания, притежавал трийсетина автомобила, включително едноименния модел Alfonso XIII(1912), кръстен в негова чест.

Когато избухва войната, Биркит преориентира мощностите към производство на самолетни двигатели - ход, който след нейния край ще доведе до най-пленителните екземпляри Hispano, бисер във всяка ретро колекция. Сред тях са H6 с редовия си шестцилиндров агрегат (по същество половината от самолетния V12 на Биркит), J12, каквато са притежавали титани от ранга на сър Питър Устинов, както и феноменално красивият К6 от 1937 г., отбелязал заключителния етап в съществуването на старите Hispano.

След края на Втората световна – в която отново двигателите HS реват из небето вместо да боботят по пътищата, Hispano-Suiza става предимно доставчик в самолетната промишленост. Че това е историческа несправедливост, се опитват да покажат прототипите HS21 и HS21-GTS (600 к.с.), демонстрирани през 2000 и 2002-ра, за да се стигне до тазгодишното изложение в Женева, където дебютира нов модел със 750 к.с., извадени от модифициран V10 на Audi R8. Цената? EUR 700 000, което е напълно в реда на нещата. А името на модела? Просто Hispano-Suiza. Това като че ли казва всичко.

2. Russo-Baltique

В началото на ХХ-ти век на изток от Урал няма по-престижна марка от Russo-Baltique, познати и като Russo-Balt. Започнали с проста фабрика за вагони в Рига, Russo-Balt се издигат за отрицателно време до придворни доставчици на Николай ІІ, а по-късно в такива коли се возят Ленин и Троцки.

Макар и сравнително кратка (1909-1923), историята на "балтийците" е пълна с триумфи, със завой към самолетопроизводство (естествено) през войната и закономерно пропадане надолу след победата на най-справедливия строй. През 2006 г. обаче група ентусиасти от Германия и Русия (!) се обединяват около възраждането на Russo-Balt посредством модела Impression – купе в стилистиката на 30-те със скромната цена от 1 800 000 долара.

Далеч по-впечатляващи (и кичозни) са опитите на дивизията за бронирани МПС Russo-Balt - понастоящем носеща помпозното име Dartz Prombron, които на базата на "руския Hummer" – Kombat T98 - сътвориха гигалуксозен SUV с диамантена емблема, волфрамови ауспуси и опционален салон от... пенис на кит. Цената надхвърля милион и половина долара, но си е сделка, при положение че в нея се включват 3 (словом: три) бутилки от най-скъпата водка в света - Russo-Baltique - на стойност китните $1,3 млн всяка. Къде е смисълът? Ами пак там, където е и смисълът от този SUV изобщо....

3. Lagonda

Основана от американец, но във Великобритания; кръстена на река, но не английска, а намираща се в Спрингфийлд, Охайо; притежавала Уолтър Оуен Бентли за главен дизайнер, но закупена и интегрирана успешно в Aston Martin - Lagonda е синоним на автомобилен култ.

След придобиването й от Дейвид Браун през 1947 г. (от него идва индексът DB в моделите на Aston, впрочем) наследството на основателя Уилбър Гън е претворено в нови разновидности на типичните за Lagonda модели Rapide (1961-65... и 2010), в Aston Martin Lagonda, произвеждан до 1991 г. с прекъсвания и трудности - понеже очевидно е скаран с естетиката, за да се стигне до концептуалния SUV Lagonda от 2009.

Вид на наритан кашон, великолепен интериор и "роднинска връзка" с Mercedes GL по линия на шасито – характерът на Lagonda e по-витален отвсякога и като че казва "Вижте ме, станах на сто години, но продължавам да правя каквото си искам!"

4.Spyker

Двама омазани с масло русоляви младежи от Хилверсум, Холандия, си имали мечта – да произвеждат страхотни автомобили. В 1880 г. Якобус и Хендрик-Ян Спайкер правят първата стъпка с основаването на Spijker (по-късно променено в Spyker по разбираеми причини), а само няколко години след това стават известни с построяването на кралската "Златна каляска"- ползвана и до днес от кралица Беатрикс при официални случаи.

От 1900 до 1915 г. Spyker се водят независим производител, а след това, на прага на банкрут, биват продадени и преименувани в "краткото и ясно" Nederlandsche Automobiel en Vliegtuigfabriek Trompenburg. И тук не минава без задължителния флирт с авиацията (намерил отглас в днешната емблема на марката - пропелер) пак по време на Първата световна война, макар Нидерландия да е неутрална държава. В 1922 NAVT банкрутира отново (каква изненада!), последван от окончателен фалит на британския клон Spyker в 1929 г.

Името обаче, извоювало си престиж и слава още в рали Пекин-Париж в 1907 г., успешно се ползва от днешната Spyker Cars, която много обича да купува други компании. В 2006 г. например купиха Midland F1 Team, за да се пробват във Формулата (неуспешно), а през февруари тази година си напазаруваха... Saab за 400 млн. долара (надяваме се, успешно в перспектива). През свободното си от покупки време Spyker правят действително страхотни автомобили като С8, С12 Zagato и Aileron. Якобус и Хендрик-Ян могат да спят спокойно.

5. Bugatti

Нещата при автомобилната марка, най-близка до чисто изкуство - Bugatti (1909-1963, 1987-1995, 1998-до днес), почти никога не са били цветя и рози, въпреки че наскоро Type 57 SC Atlantic бе продаден за 45 млн. долара (девет такива, ерго, правят стойността на компания като Saab: проблемът е, че в света има само две). Старият Еторе, опак човек като всяка артистична натура, никога не се водел по ума на другиго, било то по технически или търговски въпроси.

От една страна, това му носи стотици победи в Гран При, Льо Ман и където още се сетите с "терминатора" T35. От друга - ограничава производството до няколко хиляди бройки, сглобявани ръчно открай докрай, което минимизира печалбите. Наследникът на фирмата (и на бащиния гений) Жан Бугати загива трагично при тест на "отрочето" си Type 57 през 1939 г., а марката продължава да запада докъм 1963 г., когато бива продадена на... Hispano Suiza заради ноу-хауто си в авиационните възли и агрегати (отново сме ужасно изненадани).

Великото име обаче не може да изчезне просто така, смята италианският бизнесмен Романо Артиоли, който купува правата върху него през 1987 г. Само за да се подиграе с наследството на Еторе чрез обидно грозните ЕВ112 и ЕВ110 (притежавано, кой знае защо, и от Михаел Шумахер). Следва добре познатата на всички ера "VW" с вече митичния Veyron, който е просто грозен, без "обидно", и концептът Galibier, може би най-великолепния седан, правен през новия век.

Легендата е жива - а след горе-долу успешното възраждане и на Maybach защо да не очакваме надигане изпод надгробните плочи, върху които пише Duesenberg, Stutz или Delage?

Автор: Георги Минков

Още: