Жанр: Skateboard Sim
Година: 2009
Произв./Изд: Electronic Arts/EA Black Box
Платформа: PS3 | X360
Скейт симулаторите ми се струват до такава степен фокусирани върху една конкретна таргет аудитория игрални заглавия, че съм леко изненадан от продаваемостта им.
В крайна сметка скейт културата е нещо доста специфично и за разлика от автомобилните симулатори (почти всеки е сядал зад волана, така че от производителите се очаква само да дадат ход на обичайната шофьорска мечта към въпросния волан да е прикачен двигател с цял табун конски сили) или традиционните спортни игри (почти всеки е гледал спорт, викайки за "наш’те") е доста по-трудно да разпалиш нечие желание да се качи върху нестабилната дъска на колелца и да прави каскади.
Казвам всичко това, отвеждайки ви към извода, че за да пробие един скейт симулатор, той трябва да бъде наистина добър и да предлага страхотен геймплей, привличайки в лоното си дори и "непросветените".
За разлика от, примерно, един посредствен рейсър, на чиято обложка просто трябва да има лъскав автомобил, струващ шестцифрена сума в евро и продажбите вече са гарантирани.
Докато качеството на легендарната скейт поредица Tony Hawk спадаше прогресивно с последните й части, а създателите й от NeverSoft обираха доста повече овации на пазара за рок-симулатори, откакто поеха Guitar Hero франчайза, една друга игра, озаглавена простичко Skate, бе посрещната с одобрителни ревюта от страна на критиката и радостните възгласи на играчите.
Страхотните й геймплейни качества, наред със задължително добрата техническа реализация и махащ глави саундтрак, изпълниха мокрите мечти на скейт феновете и запалиха пламъка в сърцата на много хора, които иначе никога не биха се докоснали до "дъската" на живо.
В крайна сметка идеята да прескочиш движеща се кола със скейтборда си без риск да се размажеш на асфалта със средни до тежки наранявания може да превърне в надъхан екстремист всеки, удобно излегнал се на дивана вкъщи, играч.
Сега е моментът и за логичното продължение, идващо в комплект с въпроса дали успехът първия път беше случаен или от EA Black Box са дублирали върховото си постижение в този специфичен жанр.
Като за начало Skate 2 няма никакво намерение да преоткрива топлата вода и следва плътно традициите на оригинала, балансирайки между реализма и аркадността. Всички знаем, че скейт номерата са безкрайно трудни, а няколкочасовите тренировки, за да може дори и най-дребното скокче да бъде изпълнено правилно, не звучат като нещо особено забавно.
От друга страна обаче, ако някоя невъзможна каскада може да бъде направена без усилия от първия път, това определено убива удоволствието. Смея да твърдя, че от EA Black Box са се справили за втори пореден път, напипвайки правилната пресечна точка между тези два момента.
Удоволствието тук е подсилено допълнително и от факта, че за разлика от първата игра, където често на дадени места се искаше да изпълните точно определени каскади, за да продължите напред (което изстискваше до максимум рефлексите ви), тук просто трябва да съберете определен брой точки, реализирайки трикове по ваш избор.
Като казах "избор", няма как да не спомена и забележително подобрените възможности за създаване на герой в началото, които вече могат да си съперничат с класна ролева игра.
Наред с изпълняването на невъзможни номера трябва отново да се съревновавате с други скейтъри, да имате разправии с ченгетата и борба да се доберете до спонсорството на някоя голяма фирма за спортни стоки. Или пък просто да си скейтвате за кеф, без да се занимавате с конкретни мисии. Все познати неща.
Завръщат се и чудесните мултиплейърни опции от първата част, вариращи от кооперативни предизвикателства до надъхани надпревари. Налични са и възможностите да създавате собствени терени за каскадьорски изпълнения или да сваляте произведенията на други играчи.
Както и да записвате, премонтирате и обнародвате онлайн клипчета с най-добрите си изпълнения. Или падания, разбира се. Сериозно, тази игра наистина превръща паданията в изкуство, като на моменти дори имате ъбджективи, свързани с това да си счупите някоя важна кост!
Наборът от номера, които може да правите на дъската, си е сериозно завишен спрямо единицата, което е добре. Запазена е и контролната схема, която ви кара да имитирате реалните движения на скейтборда с аналоговия стик, наместо да разчитате на комбинации от бутони.
Което е нож с две остриета, защото с управлението не се свиква достатъчно лесно, но както казах и по-горе – скейтбордингът не е лесно забавление, а от EA Black Box са се опитали да не игнорират реализма и респективно – да не убиват удовлетворението от добре изпълненото предизвикателство.
Skate 2 е игра, на която трябва да се посветите, за да бъдете добър, но това трудно може да мине за критика.
Друго нововъведение е свързано с възможността да слезете от скейтборда си и – примерно – да се изкачите по някое иначе трудно за преодоляване на колела стълбище и да се засилите от там. Приятна новост е и манипулацията на предмети от околната среда, даваща ви възможност да измисляте собствени изпълнения, подреждайки си маси, трамплини или метални ограждения.
На ниво техническа реализация нещата са на приемливо ниво. Анимациите все още са абсолютен еталон за качество, но визията не е мръднала особено спрямо първата част и вече изглежда поостаряла.
Най-големият проблем обаче е, че саундтракът, от който се очаква да разпалва желанието за екстремизъм... е невероятно скучен. Притежателите на Xbox 360 версията имат възможност да го заменят с песни от личната си колекция, но тази опция незнайно защо липсва при PLAYSTATION 3.
С което стигаме до най-важния въпрос – заслужава ли си покупката? Skate 2 определено има своите недостатъци, най-сериозното от които са повтаряемите и понякога досадни задачи в соловата кампания.
На ниво възможности за импровизации и мрежова игра обаче заглавието предлага наистина качествено забавление и е сериозна надстройка спрямо чудесната единица на почти всички геймплейни нива. Така че, ако желаете да пробвате някой скейт симулатор – този е правилният.
Текст: Александър Бакалов
