Sinéad O'Connor изнесе един личен и много емоционален концерт в НДК на 22 юни, в който ирландката демонстрира какво е да съчетаеш успешно много земно поведение на сцената и непринудени разговори с публиката с изключителни вокални способности, които смълчаха зала 1 на няколко пъти.
Sinéad O'Connor се беше поизгубила за голямата сцена и докато голяма част от феновете я свързват предимно с хита Nothing Compares to You, певицата прекара последното десетилетие между ирландското фолклорно наследство и силните ямайски импулси, поставяйки симпатичен знак за равенство между културите на двете островни държави.
В сета на певицата бяха включени стари парчета като The Emperor's New Clothes, This is a Rebel Song, Red Football, Thank You For Hearing Me, посветената на малкият й брат John I Love You (невероятно е колко много деца и роднини има Sinéad O'Connor, но така или иначе, за всеки от тях имаше по една песен), Stretched on your Grave и задължителната Nothing Compares to You.
Sinéad O'Connor представи и три песни от най-новия си материал. В Reason With Me музикалните традиции от Clannad до The Corrs си казват думата, всичко си е на мястото в тази песен, вероятно защото атмосферата й влиза като ирландско уиски. Sinéad O'Connor разказа от сцената и една доста междукултурна история за вдъхновението си за песента Wolf Is Getting Married, която включва арабски шофьор на такси в Лондон, самата Sinéad и най-мрачното английско небе, което може да същестувва.
В третото ново парче V.I.P. определено я има опасната искра, която превърна Sinéad O'Connor в една от най-скандалните и провокативни певици в края на 80-те и началото на 90-те години. Още от времето, когато публично скъса снимката на папа Йоан Павел Втори пред камерите, певицата успешно се превъплъщава в две много различни личности, които се проявиха и на сцената в София.
Едната - нежна и емоционална, която не успя да завърши песента за майка си, защото се разплака по средата, а другата - все още закачливо-бунтарска, дори леко нападателна по свой начин, изразяваща се с реплики от рода на: "Тази песен е за папата... въпреки че той не го заслужава". Без съмнение отношението й към Църквата продължава да е същото, но нейната проповед определено е за предпочитане, тъй като едва ли има по-добра религия от музиката.
Бунтът в Sinéad O'Connor без съмнение все още го има, просто е преминал в друга форма. Която всъщност продължава да звучи все така добре. Няма как да е иначе, защото Sinéad O'Connor притежава две неща, които ги няма в речника на "съвремения" изпълнител. Става въпрос за талант и кураж. Не сделки за визия, вместо талант и не клоунския кураж за шамарчетата, които си размениха доказани безполезници като Kid Rock и Томи Лий на Video Music Awards 2007, например. Талант и кураж. Едновременно.
