Жанр: Survival Horror
Година: 2009
Произв./Изд: Konami/The Collective
Платформа: PS3 | X360 | PC
Silent Hill е легендарна поредица, а според много играчи и критици – най-високата точка в развитието на жанра "сървайвъл хорър" изобщо. В този ред на мисли очакването на новата игра от франчайза, озаглавена Silent Hill: Homecoming, за всеки фен на мрачния, психологически ужас, би следвало да е съпоставимо с нетърпението на малко хлапе, преравящо коледното си чорапче.
Само чe нещата не стоят точно по този начин. Като за начало, Silent Hill загуби доста от блясъка си през последните години.
Четвъртата част – Silent Hill: The Room, се радваше на наистина брилянтна атмосфера и великолепно замислена и разказана история, но кошмарната техническа реализация и осакатеният геймплей, накараха много хора да я определят като провал.
Последва кратък набег на поредицата към джобните конзоли с появата на Silent Hill: Origins за PSP (по-късно портната и за PlayStation 2) – игра, която в общи линии се погаври с цялата митология на Тихия хълм и отбеляза възможно най-ниската точка от франчайза.
Финалната бомба бе хвърлена върху феновете от новината, че тук разглежданата, пета част (по обясними причини, хората се опитват всячески да забравят Origins, камо ли да я броят за част от серията) няма да се разработва от оригиналните създатели на поредицата.
Silent Hill: Homecoming беше поверена на не особено кадърния американски разработчик The Collective, известен основно с две доста пошли игри по филми – The DaVinci Code и Star Wars: Episode III. Акцентът в горното изречение пада върху "американски".
Silent Hill бе създаден от японци. Той беше апотеозът на тихата лудост, на бавно натрупващия се, оставащ почти на ръба на възприятията страх, който в крайна сметка те подлудява.
Американските разбирания за хорър, от друга страна, са ясно демонстрирани в (иначе култови, няма спор) ленти, от сорта на "Злите мъртви", "Кошмар на Елм Стрийт" или "Петък 13-ти", в които действието е бързо, кръвта е много, а ужасът не стои кротко в сенките, ами изскача в лицето на зрителя, крясва "бау!" и разсича някоя полугола тийнейджърка с мачете.
Всичко това може и да звучи малко пресилено, но повярвай, – самата идея американци да правят Silent Hill, докара феновете, и мен в това число, до истерия. Сега, след като вече съм завършил играта, се колебая как точно да ти опиша нещата.
От една страна Homecoming съвсем не е лошо хорър заглавие. От друга – това просто не е Silent Hill, защото всички гореописани опасения се реализираха на практика.
Да, въпреки че "Завръщането у дома" се опитва да остане вярно на корените си, то в крайна сметка има много повече допирни точки със заглавия от типа на Nocturne или Dead Space, отколкото с четирите си именити предшественика.
Историята ни поставя в кожата на Алекс Шепърд, уволнил се от армията войник, който се завръща в родното си градче Шепърдс Глен (съвпадението във фамилията на героя и името не е случайна), само за да открие, че в града се случва нещо твърде зловещо, а много от жителите му просто са изчезнали безследно.
По-големият проблем е, че сред безследно изчезналите е и малкото му братче, така че мисията на Алекс е да го открие. И – както се случва в Silent Hill игрите – междувременно да научи някои неприятни истини за себе си.
Атмосферата на играта всъщност е доста добра и на пръв поглед прави реверанс към всичко с марката Silent Hill, вкл. и към чудесния едноименен филм на Кристоф Ган (най-добрата екранизация на игра изобщо), откъдето Homecoming е взел на заем "обелването" на реалността при преминаването към “другия свят”. Дори звукът при вземане на аптечка или амуниции не се е променил от първата част, излязла за първия PlayStation през далечната 1999 г.
Вторият поглед обаче ни връща директно към горните опасения за "хорър от американски тип". Историята е изумително клиширана и праволинейна, като на въображението на играча не е оставено почти нищо.
Всичките подпрагови послания от старите игри, като например чудовищата, чийто демоничен облик отразяваше психическите проблеми на протагониста, тук отсъстват. Всъщност в Homecoming дори се навърта "монстър", напомнящ за кора от банан с краченца и ръчички, но леко се съмнявам Алекс Шепърд да е имал фобия от банани в детството си.
Фактът, че нашето момче е бивш военен също си казва думата и наместо страх от потенциалния сблъсък с нов враг, тук схватките носят приятно висок адреналинов заряд.
Бойната система е доста добра, съчетаваща в себе си приличен набор от комбота, отбягвания и контра удари, така че веднъж научил тънкостите на играта, ще можеш да се справиш с всеки противник красиво и ефектно, което пък ще те кара да си търсиш още екшън, наместо да се страхуваш какво те дебне в следващия тъмен коридор.
Да, това трудно може да мине за критика, но в крайна сметка тук говорим за Silent Hill, не за Devil May Cry!
Реално, най-голямото завръщане към миналото май е продиктувано от визията, която е толкова плейстейшънска, че чак да ти стане неудобно. Текстурите са неясни, моделите на персонажите – не особено детайлни.
Фактът, че действието през цялото време се развива в сумрак, а картината е прекарана през филтри, напомнящи за стара филмова лента, донякъде замазват нещата, но от игра, излизаща в началото на 2009 г. очаквахме доста повече. Слава богу, оригиналният композитор на поредицата – Акира Ямаока – отново е сътворил чудеса, а звуковите ефекти и озвучаването са прилични.
Всичко казано до тук всъщност би извело четящия до извода, че Homecoming е един приятен екшън хорър, който няма много допирни точки със старите Silent Hill игри, но пък предлага добра атмосфера и приятен геймплей.
И всъщност нещата – освен ако не си краен фен на "Тихия хълм", който би приел новото издание като ерес – стоят точно по този начин. С едно много важно уточнение – Homecoming предлага чудовищно количество бъгове.
На моменти заглавието е практически неиграемо и целият ти прогрес може да бъде пометен от факта, че не си решил пъзелите в предвидения ред, нещо е изчезнало от инвентара ти или си тръгнал по грешен път.
За съжаление, тук говорим за един на практика недовършен продукт, който може да се подиграе доста лошо с теб, ако не си наясно с проблемните места в него (като напр. – това е безплатен съвет – да решиш първо пъзела с часовника в къщата на Шепърд, иначе няма да можеш да продължиш играта си).
Да, с малко четене из интернет Silent Hill: Homecoming може да бъде изигран. Аз дори стигнах до там, че го харесах, въпреки всичко казано по-горе. Жестоката истина обаче е, че това не е нито игра, достойна за името Silent Hill, нито игра, заслужаваща парите ти. Понякога легендите просто умират безславно.
Текст: Александър Бакалов
