Идеята е проста и започва от един въпрос: Какво би станало, ако едно обикновено момче облече костюм на супергерой и тръгне по улиците да се бори с престъпността?
Най-много да му сритат гъза – бихте си казали – и ще сте почти напълно прави. Защо почти? Защото това е само началото.
И, както винаги в добрите филми, не е важно какво става, а как.
Kick Ass е обяснение в любов към света на рисуваните супергерои, при това от най-хубавите – романтично, идилично, но и иронично и забавно.
Дори изобщо да не сте припарвали до оригиналния комикс на Марк Милър, по който филмът е направен, няма как да не усетите, че режисьорът Matthew Vaughn и сценаристката Jane Goldman са уловили това, заради което почитателите му го боготворят.
По-точно: чувството за хумор, жестоките подигравки с класики като Спайдърмен и Батман, демитологизираните герои, които в точните моменти могат да надминат дори Супермен.
Допълни към това тонове сатира с образа на обичайния фен на магазините за комикси – крайно смотан, слаботелесен и живеещ в позорно илюзорен свят загубеняк.
Главният такъв в Kick Ass е новоизгряващият Aaron Johnson, в компанията на обезпокоително наподобяващия Майкъл Сера Evan Peters и абонирания за всяка роля на смотаняк в американските комедии Christopher Mintz-Plasse (Year One, Role Models, Superbad).
Антиподът им са двойката баща-дъщеря Big Daddy и Hit Girl – типични комиксови герои, които се забавляват със стрелба в бронирана жилетка на детската площадка и възпитателно си подаряват хладни и огнестрелни оръжия.
В ролята на Big Daddy е Никълъс Кейдж - доказан зверски фен на комиксите откакто се снима в мазохистично малоумния "Призрачен ездач".
Най-забавният образ безспорно е на едва 13-годишната Клои Моретц, която играе неговата малка дъщеря, способна да накълца цяла банда главорези, да изпозастреля шайка разбойници и да каже култовата реплика "Обади се на кмета, той ще ни подаде специален сигнал, който свети в небето във формата на гигантски член".
Всички те са замесени в оплетена история, която започва от далечни минисюжети, които на края се свързват в един голям и мощен, шумен и екзплозивен.
Не екшънът обаче, нито сюжетните обрати са това, което дърпа конците на филма, така че да те накара да го харесваш. Точно обратното - топлата, леко меланхолична емоционалност, която струи от редуващите се с треснята мили и поучителни сцени.
Оценката е отлична и едва ли ще сметнете, че сте си изгубили времето.
Въпреки това подчертаваме, че това не е филм, на който да заведете новата си приятелка (освен ако не ста забелязали, че не сваля лачените ботуши и ръкавици, носи специално кожено боди под ризата и проявява особен интерес към млякото, рибата и птичките в парка).
По-скоро отидете с ценители и си гледайте спокойно. Ние поне така бихме направили.
Автор: Елена Пенева, peneva at avtora.com
