Границата между това да си отдаден на хората герой на работническата класа от песента на Ленън, но от ново поколение, с огромни доходи и пиар машина зад гърба, и това да изглеждаш сякаш манипулираш себе си, докато манипулираш общественото мнение, заставайки зад съмнителни лица и каузи, е повече от реална.
Хуманитарната и активистка дейност на актьора Шон Пен го е поставяла във всякакви ситуации, ракурси, фокуси и ъгли, които, от своя страна, предизвикват асоциации, надъхани коментари и резки обръщения. Когато си активист в обективите, хората винаги се съмняват какъв си - холивудски самарянин или пиар ненаситник?
През 2005 г. актьорът се появи във вестниците, заснет как изгребва с пластмасова чаша водата от лодката си насред потопа и разрушенията в Луизиана след урагана Катрина. Пен отишъл там да помага на изпадналите в беда, но се появиха слухове, че е домъкнал личните си фотографи на съседната изтърбушена лодка в средата на хаоса, за да го снимат отчаян и съсредоточен като за "Оскар" (когато наистина пък си взе "Оскара" за ролята в Milk през 2009 г., той се застъпи за хомосексуалните бракове).
При всички положения Шон Пен наистина е бил в продънена лодка в бедстващата обстановка и никой не може да го отрече, защото е документиран, даже даде интервю във филма When the Levees Broke: A Requiem in Four Acts на Спайк Лий.
С този си опит Пен се притече на помощ на Хаити след опустошителното земетресение през 2010 г., като съоснова организацията J/P Haitian Relief Organization за подпомагане пострадалите от бедствието. Организацията създаде палатков лагер за 55 хил. души бездомни.
Заради активното му агитиране за каузата на културно, политическо и бизнес ниво Пен стана първият чужденец, получил почетна посланическа титла от президента на Хаити.
В актьорската гилдия Пен е не само един от най-активните членове мултимилионери, но откровено не скрива отношението си към бившия американски президент Буш, особено когато Щатите се подготвяха да воюват за ресурси.
Шон Пен действително беше един от първите, които реагираха на агресията, която се излъчваше от Вашингтон, и плати 50 хил. долара за цяла страница в Washington Post за отворено писмо, в което се изобличиха военните планове в Ирак и т. нар. Война срещу тероризма като корумпиране на човешките права и свободи.
През декември същата година Пен направо посети Ирак и беше приет лично от Саддам Хюсеин - първия диктатор, чийто режим е легитимиран от посещение на холивудския актьор. Подходът на Пен допада на колоритно противоречивия президент на Венецуела Уго Чавес, вероятно защото и двамата смятат, че Буш, Дик Чейни и Кондолиза Райс са "противни хора".
Венецуела напоследък е дестинация за всякакви леви активисти, оплетени в мнението си за капиталистическия свят като Дани Глоувър, Хари Белафонте и Оливър Стоун, и изглежда че е идеалният канал за политическите коментари на Пен.
През тази година той обяви от Каракас, че крайната десница в САЩ ограбва богатите за сметка на бедните. Казано от устата на носител на "Оскар", това звучи по-добре, отколкото от човек, сочен от западната преса за диктатор.
От друга страна, Уго Чавес съдейства на Пен, когато американецът поиска посредничеството му по случая с двамата туристи Джон Фатал и Шейн Бауер, лежали две години в ирански затвор по обвинение в шпионаж.
Съответните разговори с иранските власти са проведени и американците са освободени, а Чавес записва точка за боливарската си революция срещу идеологическите си съперници (които са и най-големите му бизнес партньори).
На свой ред Шон Пен отиде в Иран като журналист за San Francisco Chronicle около изборите през 2005 г. и беше заснет в прес ложата на Техеранския университет по време на петъчната молитва, на която присъстват хиляди мюсюлмани. Това, което не е уловено от снимката, са подвикванията "смърт за Израел" и "смърт за Америка"...
Посещението на американеца в Иран, дори само като журналист, предизвиква недоволство сред противниците на ислямисткия режим в Техеран и беше разкритикувано от иранския дисидент Афшин Молави.
Действията на Шон Пен, откровените му левичарски изцепки предизвикват реакции и на летището в Лос Анджелис, където той разменя реплики с актрисата Мария Кончита Алонсо, за която Шон не е нищо повече от един комунист, а тя за него е чисто и просто свиня.
Причината за конфликта е, че, подобно на всеки, желаещ да се легитимира като международен ляв активист, актьорът е трябвало да отиде на поклонение в Хавана. Пен прави и това – през 2008 г. с посредничеството на Чавес той интервюира Раул Кастро по повод избирането на Обама за президент и продължаващото икономическо ембарго над Куба.
Интервюто документира намигване от старите комунисти с готовност за търговия, но без намеци за отстъпки от режима...
Без съмнение, Латинска Америка открай време вдъхновява холивудските партизани. През 2010 г. на посещение при президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер в Буенос Айрес Пен взе отношение по повторното напрежение между Великобритания и Аржентина за Фолклендските острови, намеквайки за реален английски "колониализъм".
От британската преса му отвърнаха, че в такъв случай актьорът може да върне имението си в Малибу на мексиканците. Той не го направи, но пък личността му продължава да е между представата за голямото холивудско сърце и многото приказки на пиар лакомника.
