Малко хора четат поезия в такива количества и с такава отдаденост, с каквато се впускат в четене на романи, например. Малко хора ценят и разбират поезията истински, но сонетите на Шекспир вече четири века не оставят равнодушен нито един читател.
Тази година се навършват 400 години от смъртта на гениалния поет и драматург Уилям Шекспир и това е една от причините по цял свят да се появят нови издания и нови преводи на творбите му. Смело можем да твърдим, че едва ли има грамотен човек, който да не е поне бегло запознат с драматургията на Шекспир.
Не само защото творбите на най-значимия автор в англоезичната литература продължават да се поставят на сцена и да се екранизират по цял свят, а и защото "Хамлет" и "Ромео и Жулиета" са сюжети, познати дори на онези, които никога не са чели творбите и не са гледали едноименните театрални постановки.
Трагедиите и комедиите, които вече четири века владеят театралните сцени и до голяма степен са една от основите на съвременната литература, далеч не са единствените значими произведения в творчеството на Шекспир.
Сонетите на великия бард до ден-днешен остават един от върховете на сонетната традиция. Всъщност именно те са една от причините немалък брой хора да знаят какво е сонет. Дори запалените читатели на поезия, които познават и сонетите на Петрарка и Данте, високо ценят Шекспировия сонет.
Сто петдесет и четирите сонета на Уилям Шекспир са превеждани многократно на български език. Първите преводи са на Владимир Свинтила, а може би най-популярните – на Валери Петров. Тъй като преводът на поезия е много различен от превода на проза, едва ли бихме могли да определим най-добър, най-точен и дори най-мелодичен.
Всеки нов превод е и своеобразен нов прочит на творбите на Шекспир, което го превръща в отделно произведение на изкуството. Едно обаче не може да се отрече: за да превеждаш добре поезия, не е задължително самият ти да си поет, но помага.
Затова няма как да не оценим по достойнство превода на Кирил Кадийски, който освен известен поет е и утвърден преводач на поезия. Преводът на Шекспировите сонети е логично продължение на работата му над преводите на Петрарка и Пиер дьо Ронсар.
Едно от безспорните качества на този нов превод е, че той възстановява първичната красота на оригинала. Нещо, в което читателите могат да се убедят сами, защото прекрасното издание на Colibri е двуезично.
Каквото и да се напише за въздействието на Шекспировите сонети, то никога няма да може да се сравни с усещането от четенето им, а най-лесният начин сами да им се насладите е ТУК.
