Жанр: Side Scroller екшън Година: 2012 Разработва: Klei Entertainment Издава: Electronic Arts Платформа: PS3 | Xbox 360 | PC |
Знаете ли какво се крие зад сложно звучащото наименование „екшън side scroller”? По-възрастните геймъри (като мен), потрошили навремето едно малко състояние по игрите на аркадни автомати веднага ще се сетят за какво става въпрос. Навремето подобни заглавия – от класата на Contra или Karateka бяха голяма работа. Изцяло двуизмерни при тях героя (или в случая с Contra героите) напредваха из нивата като екрана се „превърташе” напред докато те се движеха от ляво на дясно (оттам и side scroller – превъртане в страни).
И ако мислите, че подобна архаично звучаща концепция вече отдавна е в историята на видео гейминга, заменена от бляскавите супер-реалистични, съвременни 3D енджини – заблуждавате се!
С правилен подход и експлозивна креативност класиката може да стане много модерна и успеха на игри като Shank и Trine доказват това по убедителен начин. От тях двете именно Shank най-много се доближаваше до духа на споменатите две култови 80-тарски, култови beat’em up заглавия Contra и Karateka, при това в комбинация с адски оригинална и много стилна комиксова визия и динамичен, екшън геймплей.
Продължението, което ни предлагат Klei Entertainment не се опитва да поправя нещо което по начало не е счупено и благодарение на това Shank 2 на практика е „още от същото”, но с подобрена бойна система плюс повече (и нови) врагове.
Игралите предната част веднага ще забележат, че този път героя се движи по-свободно и реагира чувствително по-пъргаво. Klei са пипнали няколко на глед дребни, но съществени елементи по управлението – така например атаката и лекуването вече не се извършват от един и същ бутон. Освен това е прибавена опция за светкавична смяна на оръжието на Shank по време на изпълнение на комбо, което улеснява неимоверно справянето с по-трудните (или с групи от по-трудни) противници.
Всъщност основната концептуална промяна, която няма как да пропуснете в Shank 2 е свързана с малко по-разумното ниво на трудност на играта. Дори за най-сложната ситуация (или проблем) продължението предлага просто и лесно решение – нещо което драстично го различава от оригинала, който честно казано на моменти беше невъзможно труден.
В Shank 2 това е решено по-доста по-елегантен начин. Нарастването на сложността е плавно, а битките с босовете на всяко ниво са своеобразна кулминация за всички трикове и умения, които сте усвоили (или е трябвало да усвоите) напредвайки в играта. Всъщност сраженията с босовете са един вид изпит за това доколко сте „задобрели” играейки Shank 2 – ако сте уловили ритъма на геймплея и сте „внимавали в картинката” ще ви е лесно. Ако ли не...
Снижаването на трудността обаче има и неприятен страничен ефект – в Shank 2 липсва режима за кооперативен мултиплейър. Вероятно авторите са решили, че в комбинация с по-скромните предизвикателства съвместната игра би направила соловата кампания прекалено лесна, за да задържи за достатъчно дълго време интереса на участниците.
За това вместо кооперативен, Shank 2 предлага друг вид мултиплейър в който двамата играчи трябва да разчистят няколко последователни вълни от врагове за определено време и при определени условия.
