Непредвидим, динамичен и майсторски изпипан, "Шахматните фигури" е последният роман от трилогията на Питър Мей за остров Луис.
Романите на Питър Мей са абсолютно пристрастяващи. Освен да изгради изключително реалистична атмосфера и ярки персонажи, британският писател успява да постигне нещо, което малко автори могат. Частите на трилогията са напълно равностойни. Могат спокойно да се четат непоследователно, а единствената причина, поради която бихте могли да определите една от тях като по-добра от останалите, е личното пристрастие.
Повечето поредици започват прекрасно, но впоследствие губят част от енергията и оригиналността си и в крайна сметка първият роман си остава много по-добър от останалите. Много рядко се случва обратното - последната книга да е най-добра.
Трилогията за остров Луис е определяна от критиците по цял свят като шедьовър, отличена е с няколко големи литературни награди и се продава в милионни тиражи във Великобритания и по света. Причината за този грандиозен успех е умелото съчетаване на историята и фолклора на Хебридските острови, прецизното изграждане на криминалните интириги и пълнокръвните образи.
Ако досега не сте попадали на романите на Мей, това, което трябва да знаете, е, че ви предстои да бъдете захвърлени сред суровата, но красива природа на остров Луис, където се говори на келтски, а тайните, пазени с години, връхлитат безмилостно като стихии.
В "Шахматните фигури" Фин Маклауд се събужда в едно древно каменно жилище, за да открие, че езерото, което предната вечер се е виждало в далечината, е пресъхнало. Къде е отишла цялата вода? Тази загадка поставя началото на върволица от необясними (поне за Фин) събития. Защото на дъното на някогашното езеро има самолет.
Само два дни преди това откритие Фин е започнал работа като шеф на охраната на голямо частно имение на острова. Собственикът на имението е твърдо решен да се отърве от бракониерите, които ловят и продават на черно рибата от неговите водоеми, затова наема Фин, разчитайки, че бившият полицай ще се справи с проблема.
Само че един от главните заподозрени, макар и за съвсем дребни провинения, е приятел на Фин още от гимназията. Необичайно едър и неочаквано талантлив и умен, Уистлър Макаскил е особняк във всеки възможен смисъл. А фактът, че старият му приятел се опитва да го усмирява и да се меси, където не му е мястото, изобщо не му харесва.
На Фин му отнема по-малко от ден да навакса пропуснатото през двайсетте години, в които не е виждал Уистлър, поне що се отнася до основните факти. Или поне така си мисли. И затова се оказва именно в компанията на Уистлър, когато открива самолета.
Същият, с който преди 17 години е изчезнал един от най-близките им приятели, рокмузикантът Роди Макензи. Така че веднага изниква въпросът как самолет, за който се предполага, че се е разбил, се оказва на дъното на езеро без никакви видими следи от катастрофа.
Трупът, открит вътре, е неразпознаваем, но случилото се връща Фин към спомените от тийнейджърските му години, когато е бил шофьор на бандата на Роди. Заедно с носталгията по отминалата младост изплуват отдавана забравени вражди, ревност и дълго пазени тайни.
"Шахматните фигури" не предлага лесни отговори. Дори напротив, финалът на трилогията оставя персонажите, поне онези от тях, които са оцелели, изправени пред трудния избор как да продължат напред след всичко, което им се случило. И не, няма хепиенд, но сме сигурни, че не сте и очаквали.
Най-прекият път към брилянтния финал на трилогията за осторв Луис е ТУК.
