Жанр: Сървайвъл хорър Година: 2011 Разработва: Grasshopper Manufacture Издава: Electronic Arts Платформа: Xbox 360| PlayStation 3
Чували ли сте за Silent Hill, Resident Evil и Dead Space? Няма как да не сте, понеже тези три бранда отдава вече напуснаха пределите на видео гейминга и преминаха в киното, превръщайки се не само в популярно игрално забавление, но и в доста успешни холивудски проекти.
Ако сте се сблъсквали с кой да е от изброените – било то игри или филми вече имат най-обща идея за това какво представлява жанра „survival horror”. Най-общо казано това е един малко по-различен прочит на добре познатите ни още от началото на 80-те години на миналия век „ужаси” („Нощта на живите мъртви”, „Петък 13”, „Кошмарът на Елм Стрийт”), но с подчертано екшън привкус. Иначе казано сюжета на подобни филми / игри не предвижда за главните герои само страхливи писъци и паническо бягство, а им дава шанс да се „опънат” на преследващите ги гадове (били те зомбита, демони или друг вид свръхестествен добитък) и да им разкатаят фамилията с каквито и колкото хладни или огнестрелни оръжия успят да докопат.
От това разбира се произтича и огромната популярност на подобен род забавления – явно публиката повече се радва на идеята за активно противодействие, а не за бъзливо пискане секващо рязко в момента в който някое зомби скокне иззад ъгъла и изпие мозъка на поредния ключов персонаж.
Успехът както се казва поражда подражание и именно това е и причината подобни игрални (а и филмови) серии да сдобиват в удивително голям брой продължение, разширения и допълнения – само Resident Evil франчайза до момента включва повече от 16 игри и седем филмови заглавия по темата, което откъдето и да го погледнеш си е много.
Проблемът разбира се е, че постоянното клониране и мултиплициране на една и съща идея, един и същ декор и една и съща добре позната ни, стара като света история (демонична корпорация, „случайно” изпуснат вирус, превръщат хората в зомбита и добрият герой/героиня изправяща се срещу тях в сърцераздирателна битка, която е привидно обречена на неуспех) в един момент чисто и просто писва. Тогава естествено идва време за глътка свеж въздух, нова (макар и не революционно нова) идея по темата, която хем да е още от същото, хем не съвсем. Така стигаме до проекта Shadows of the Damned, дело на група дизайнери с богат опит в жанра, но желаещи да го погледнат от малко по-различен ъгъл.
Измежду хората заели се с тази нелека задача са Шинджи Миками – един от създателите на серията Resident Evil) и Акира Ямаока - взел дейно участие в разработката на Silent Hill. Самата игра е продукт на Grasshopper Manufacture – студиото „отговорно” за No More Heroes, Killer7 и Fatal Frame IV – все познати имена на запалените геймъри, като заглавия притежаващи характерна комбинация от артистична визия, собствено излъчване и неповторима, автентична атмосфера.
Предвид на казаното вече може би се досещате какво следва да се очаква от Shadows of the Damned – ни повече ни по малко същото, но поднесено с изразните средства на култовият Unreal 3.0 енджин.
Макар на думи да преразказва за кой ли път един меко казано изтъркан сюжет – за отчаяният герой дръзнал да слезе до дълбините на Ада, за да спаси своята отвлечена от банда гнусни демони любима, играта всъщност притежава много от признаците на явление, което днес е модерно да се нарича „синергия”, а именно феномен, представляващ нещо повече от простият сбор на съставните си части.
Shadows of the Damned до някъде може да се опише със знаменитата фраза на Морфиъс за Матрицата, а именно: „Трябва да се види – няма как да бъде обрисувана с думи”. Предлагаща смущаваща, но едновременно с това пленително екстравагантна визия и с подчертано характерен, неповторим стил, тази игра не е просто поредното survival horror заглавие на пазара.
С изключително пиперливото си чувство за хумор, многобройни препратки към цял куп „олд скуул” класики от 80-те и 90-те „Златни” години на гейминга, Shadows of the Damnes е истински самобитен бисер на фона на блатото от посредствени, дразнещо копиращи се един друг проекти, които днес заливат в разочароващо изобилие игралният пазар.
Макар наглед да не предлага нищо новаторско и революционно (поне от гледна точка на геймплей), играта всъщност е класически пример за това което понякога наричаме „оригинално клише” – подобно на филмите на Тарантино или сезоните на Doctor Who.
Препоръчваме без колебание на всички любители на жанра, както и на хора със здрави нерви и афинитет към дебелашкото чувство за хумор.
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EW4eVczkGoM
