Жанр: 3d person sci-fi horror-action
Производител: Frozenbyte Inc.
Системни изисквания: PU 1.3 Ghz, RAM 384, Video 64 MB ( GeForce4 ), HDD 1 GB
Да се направи добър хорър-екшън е позабравено изкуство. Рискуваш да попаднеш в сянката на някой Голям Брат ("Resident Evil, "AvP","System Shock"...), и добрата идея да се превърне просто в поредния полуфабрикат. "Shadowgrounds" някак успява леко да напомни и загатне касови заглавия от близкото минало и все пак да блесне със собствена светлина. Това е като да срещнеш момиче, за което предварително да знаеш, че няма да бъде голямата любов, но това по никакъв начин да не попречи да си прекарате приятно. Без повече увъртания – да поканим дамата на танц...
"Изгубеният рай"
Фабулата се върти около заселването на една от луните на Юпитер – Ганимед. За вода, храна, Бога и краля, пренаселената земя изпраща кораб след кораб заселници. Тук идва и ролята на вашето алтер его. Бивш шеф на сигурността, натопен за взрив в ядрената електроцентрала на колонията, преживяващ като мизерен монтьор, това сте вие... Поне до култовия момент, когато лампите запримигват и вашият досаден ръководител не ви привиква да "Си размърдаш задника и да оправиш повредите, че иначе в кучи *** ще те завра!".
Фабулата се върти около заселването на една от луните на Юпитер – Ганимед. За вода, храна, Бога и краля, пренаселената земя изпраща кораб след кораб заселници. Тук идва и ролята на вашето алтер его. Бивш шеф на сигурността, натопен за взрив в ядрената електроцентрала на колонията, преживяващ като мизерен монтьор, това сте вие... Поне до култовия момент, когато лампите запримигват и вашият досаден ръководител не ви привиква да "Си размърдаш задника и да оправиш повредите, че иначе в кучи *** ще те завра!".
Твоят екип мистериозно изчезва по време на акция "Който чупи – купи и поправя"...Оставаш сам с фенерче, сенки и много, много лошо предчувствие. Подозренията се оказват основателни – затънали сме в иноземна гнъс до колене и само здравите нерви и бързината могат да разплетат космическия пъзел... А, да, и да ви спасят живота.
"В космоса никой не може да чуе..."
Уви винаги има някой, който да чуе, да те потърси и намери. Заплашителните извънземни от Ганимед не печелят медала за оригиналност, но пък са много добре вплетени в контекста на историята и обстановката (освен това нека си го признаем "they can kick ass!"). В началото са като насекоми, които бягат от светлината на фенерчето ви, в последствие еволюират, трупат коруби и...
Уви винаги има някой, който да чуе, да те потърси и намери. Заплашителните извънземни от Ганимед не печелят медала за оригиналност, но пък са много добре вплетени в контекста на историята и обстановката (освен това нека си го признаем "they can kick ass!"). В началото са като насекоми, които бягат от светлината на фенерчето ви, в последствие еволюират, трупат коруби и...
Тук е интересният момент. Когато за първи път се сбих с един от по-ъпгрейднатите врази, се сетих за зергите... Докато окомплектовах арсенала си и го усъвършенствах, нещо ме подсети за "System Shock".Срещнах зерглини, хидри, техно паяци, киборги, създания, излезли сякаш от Doom или Quake ....
Чудих се дълго какво пречи на този коктейл от стилове да се превърне в боза? Просто, но ефективно - обстановката. Аркадността не беше се изродила в "пуцане", камерата се въртеше плавно, ситуациите бяха deja vu, но изпипани с мерак и красиви, не натруфени, а просто красиви. Рядко ми се случва да искам да изиграя игра на един дъх, но тук темпото така те овладява, че няма време за никаква любовна игра – искаш всичко сега и още, и още, и още.
Имаме класическата система на босове в различните нива. Нищо толкова трудно, заради което да си счупиш клавиатурата, но пак ще трябва да се напънете.
Няма да ви отегчавам с изброяване на оръжия като "леко – автоматично – експлозивно – огнемет – енергийно...". Лесната система за ъпгрейд ги прави интересни. След време всяко оръжие придобива допълнителни способности – радиоактивни куршуми, електрошок, запалителни гранати, скорострелност, емкост на пълнителя, мощност... Това влияе и на ефекта и на визията. Без да се усетите, ще усетите как броите патроните и си шепнете "Хайде! Хайде!" докато презареждате.
Всичко е направено в преливащи се светлини и цветове, обстановката е динамична, даже понякога прекалено динамична. "Shadowgrounds", напълно си отговаря на името – мрачен, но разнообразен и интересен съраундинг с онова озвучение, което ви кара да си мислите за празни стаи, легла, кръв по пода и хора, които са си отишли завинаги (ама не на онова "по-добро място"). Малка вметка - на сайта на играта има упътване, как да се превключи на фърст пърсън - "it's freaky", казват.
Както вече ви казах – играта не е някаква перла в короната. По-скоро е малко и кокетно (но скромно) бижу. И все пак – толкова рядко се случва вече нещо "просто да ми хареса", че "Shadowgrounds" си е направо хубава. С непретенциозен и интуитивен геймплей и все пак не е лишена от тръпка и онези сладки подробности, за които съм говорил вече толкова много. Ако искате малка доза адреналин и неангажиращо приятно прекарване... не, нямаше да ви давам телефона на някоя приятелка. Просто щях да ви посъветвам да се позабавлявате с "Shadowgrounds", а, да, и да ударите едно малко за отскок, чувал съм че помага. Have fun and stuff!
Официален сайт: http://www.shadowgroundsgame.com