Сепуко 6 са вече ветерани на българската алтърнатив сцена, които в последно време са по-активни от когато и да било. Двама от агентите - Ангел "Ацата" Вълковичин (барабани) и Георги Джеферски (китара), споделиха пред Avtora.com част от визиите си за миналото и намеренията за бъдещето на Сепуко 6.
Стефан Стефанов: Преди години бяхте доста активни, после като че ли се поизгубихте малко, сега пак сте активни. Какво се случи през това време?
Ацата: Ако има някаква пауза, тя беше заради албума, който записвахме миналата година и оттогава само свирим.
Жоро: Всъщност, последната година може би ни е най-активна, заедно с 2005-та около първия ни албум. Сега пак заради албума, съответно.
.: Как всъщност се появи името на групата?
Жоро: Сетихме са за сепуко, а Ацата се сети са 6...
Ацата: Имаше един списък с много думи...
Жоро: ... Да, и не се казвахме Абсент, мисля, че беше около някакво участие, за което трябваше да имаме официално име. Абсент ни беше работно, имената от списъка отпадаха постепенно и така остана Сепуко 6.
.: Вие сте банда на 9 години. Как е сцената тук за изминалото десетилетие?
Ацата: На приливи и отливи. Сега в момента е някакъв бавен прилив... такъв, който влиза, леко под принуда и спира донякъде, задържа се... Като че ли, никога повече - това са ми го казвали и други колеги, няма да се върне духът и атмосферата на сцената в О'Шипка. О'Шипка беше институция, която вече я няма, за съжаление.
Жоро: Хубавото е, че сега поне има повече места - поне в София, където да се свири, но нито едно от тях може би няма статута на О'Шипка.
Ацата: След девет години на сцената вече можем да направим добро сравнение, защото аз си спомням в онези години какво беше, когато концертът беше обявен за 22:00 часа, а в 19:00 часа пред клуба има 200 човека! И това беше всяка вечер! Сега групите са същите, в О'Шипка бяха първите участия на много групи, включително и нашата, като те продължават да съществуват и са доказани имена.
Жоро: Да, О'Шипка си беше една основа. Върху нея се изградиха много групи, а според мен лично, сега дори има повече качествени групи спрямо тогава и мисля, че О'Шипка е част от това и допринесе много.
.: Каква е алтернативната сцена в България в момента?
Ацата: Хората, които се занимават с това, трябва да усетят вълната на потенциалната публика и то младата публика, защото ние имаме твърд "електорат" от фенове, които са си същите отпреди 10 години, но в момента има много млади хора, които се интересуват от музика. Има много млади, които правят добра музика и трябва някой да бъде посредник между тези неща, защото компонентите съществуват.
Не знам, може би е като рецептата на Кока-Кола, нещо такова... На всички е ясно какво има вътре и какво участва, за да се случи крайният продукт - просто трябва правилно да бъдат комбинирани тези неща.
Жоро: Повечето групи от О'Шипка бяха алтернативни и бяха като алтернатива на БГ Радио примерно, ако кажем, че то се бореше да е мейнстрийм поп. И тези си съществуват, сцените са ясни, ясни са местата за изявяване, групите си ги има в достатъчно количество...
Клубовете също са ясни - Строежа, Pork Pie, The Box, Петното в Пловдив, има места за свирене, но не знам дали е хубаво или лошо, че нито една от тeзи групи не стана супер популярна...
.: Как си го обясняваш?
Жоро: Може би защото няма достатъчно слушатели на една подобна музика...
Ацата: Да, и аз съм съгласен, че любопитството на хората към музиката изчезна... Нуждата от това да слушаш нещо ново, да присъстваш, докато се случва... Преди имаше дори една солидарност, но тя също е компонент.
Жоро: Според мен, алтернативните групи са достигнали максимума, който могат да достигнат у нас. И лошото е, че това е предпоставка да се разпадат съответно.
.: Кое беше вашето най-голямо предизвикателство както група?
Жоро: Това беше в началото, когато създадохме групата. Най-трудно беше тогава, защото не знаехме дали ще се получи. И не знаехме дали ще намерим вокал още повече, че Ангел Каспарянов (вокалистът на Сепуко 6 - бел.ред) дойде последен. След това, предизвикателство е всяка следваща песен - да доставя максимално удоволствие...
Ацата: Оказва се, че предизвикателствата в едно такова дълго познанство са като в една дълга връзка. Защото в един момент ние сме много близки, и е нормално някакви лични емоции да влияят на тази работа, така че това също е предизвикателство - да сме едни и същи хора - никога да не сме сменяли член на групата. Сега например, бях болен за Elevation 2011 и не можах да участвам..
Жоро: ... А ние бяхме здрави, но също не участвахме...
Ацата: Това е отделен въпрос, който не мисля, че има какво да се обсъжда вече! Така или иначе, един мой приятел - Додо от Fyeld, ме замести на барабаните, за да може групата да участва на фестивала. Въпреки че той е чудесен барабанист, все пак мнението на колегите е, че някак си е... друго. Просто друго. Това може само да ни радва, че сме незаменими между нас си, така да се каже! Ние сме заедно навсякъде - в студио, на гости, на бар.
Жоро: ... На приказки, на юмруци...
Ацата: ... На глупости, на всичко!
.: С коя известна банда бихте свирили с най-голям кеф на една сцена?
Ацата: Deftones, Skunk Anansie също, така че ще сме много щастливи, ако сме част от Spirit of Burgas 2011.
.: С какво се занимавате напоследък. Подготвяте ли нов материал?
Жоро: Миналата година ни беше доста заета, имахме едно предложение за unplugged, който не премина точно под тази форма, затова го нарекохме half-plugged - полуакустичен звук. Това първо се случи заради предложението на Z-Rock да гостуваме и поработихме върху доста песни, като в началото мислехме да поработим върху две-три, но се оказа, че не звучат акустично, защото не са мислени да звучат акустично.
След това поработихме върху аранжимента и станаха 15-16, а освен това участие, направихме и отделен концерт в Radio Cafe и мисля, че се получи прилично... Това ни отне може би два месеца, след това беше подготовката за Elevation 2011, която също беше доста сериозна. Сега имаме намерение да запишем официално кавър на парчето "Карузо".
Ацата: Това е едно италианско парче, стара фолклорна песен от времето на големите имигрантски вълни към Щатите. Много хубава песен със сериозна и приятна лирика. Свирим го на доста участия, надяваме се издателите, евентуално продуцентът и самият изпълнител, като го чуят, да кажат "Да", за да го издадем официално. Това парче може и да влезе в албум, но да си е в наше изпълнение, това е целта!
Жоро: Подготвяме и други нови парчета, защото досега все не оставаше време.
.: За албум ли ги подготвяте?
Жоро: Май вариантът албум не е на дневен ред. Правим отделни парчета. Имаме идея да работим с още един човек и евентуално ако си паснем, да стане част от групата. Отделно, има една идея за малко по-различен проект - нашата музика с етно група, но това все още е под въпрос...
Ацата: Така че сме си заложили задачи!
