По главния път между Габрово и Трявна на 500 метра след края на село Жълтеш една стрелка с надпис "Село Драганчетата" прикова погледа ми. Защо пък да не се спусна до там? И без това бях с колело, а и нямах намерение да карам дълго и изморително.
Не е за вярване какво уютно и спокойно място се крие под натоварения път към град Трявна. Жителите на село Драганчетата са едва 22-ма, предимно възрастни, а къщите са около 25-30 и по-голямата част от тях са на почти 100 години. Селото се състои от една тясна и криволичеща към гората уличка с дължина не повече от 600-700 метра.
Попитах един от местните накъде води този път, а той ми отговори: "Наникъде, чадо, но там вдясно има чешма с хубава вода, иди и пийни". Така и направих. Малко след чешмата пътят свършва, но пък есенната прелест започва точно на това място.
Селото може да е накрай света, но пък този край е началото на невероятни пътечки за пешеходен и велотуризъм. Реката, която видях да минава през селото, била известна със златната си нишка. В Драганчетата хората се занимават със събиране на гъби и билки. Горещо ви препоръчвам, ако имате път към Габрово или Трявна, да се отбиете именно в това село и да се потопите в една 100-годишна картина от цветове, дъх, архитектура и срещи с непознати.
