НЕОФИЦИАЛЕН СВЕТОВЕН РЕКОРДЬОР НА ГИНЕС
Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е „Секс, наркотици и рокендрол“, разбира се.
Петя Дикова
Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко – каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото си, за да хвърля по-едра сянка. Разбирам защо тези тримата са създали феномен.
Петър Делчев, редактор на книгата
За автора
Родена е на 17 август 1984 г. в София. Учи в Американския колеж в София, след което завършва висшето си образование в Лондон. Учи журналистика, театър и превод. Нейна майка е актрисата Аня Пенчева, а баща й е журналистът Сашо Диков.
От 14-годишна е на телевизионния екран като водеща и репортерка. Журналистическата работа я отвежда в домовете на Монсерат Кабайе, Андреа Бочели, Ерос Рамацоти. От нея Мел Гибсън научава интересни факти за историята на Шотландия, Лейди Гага – за България, а Том Джоунс дори цитира неин въпрос на концерта си.
Откъс
Идеята
за поставянето на „Секс, наркотици и рокендрол“ е на Хермина Азарян. Режисьорът на СНРР Николай Ламбрев си спомня:
Тя се появи с един текст и каза: „Този текст можеш да го направиш само ти.“ И аз казах: „Добре, много хубаво!“
Как попадна текстът у вас?
Хермина Азарян
Няма как да не помня, защото беше доста знаково. 91-ва година бях на поредния митинг на СДС и там се видях с един бивш студент на баща ми, който беше емигрирал в Щатите – Димитър Маринов. Звездата му изгрява в Холивуд, снимал при Спилбърг и т.н. Та Митко беше отскоро емигрирал в Щатите, говорехме за театър на самия митинг и той ми каза за книгата на Богосян „Секс, наркотици и рокендрол“. А това беше страхотно, защото аз вече бях луда по Богосян покрай филма на Оливър Стоун, който малко преди това мина по „Киномания“ – „Radio talk“. И го помолих да ми изпрати текст и момчето ми го даде, прочетох и си казах: „Това просто е тотален хит!“ Такова нещо не беше правено в нашия театър по това време. Такова one man show, комедиант-ско, силно комедиантско. А и темите, които в отделните разказчета се засягаха, точно през 90-те години започваха да набират актуалност в България. Аз работех още тогава в НДК3. Поисках съгласието на нашето ръководство. Всъщност НДК, както и сега, още дори преди 10 ноември – преди промените – работеше на проектен принцип, така както и днес повечето независими трупи работят. Кандидатства се с проект, намираш финансиране, каниш си екип и т.н. И моята дейност е била такава, продуцентска, още в онези години. Като получих зелена светлина от ръководството на НДК, дадох текста за превод на Галя Томова-Станкева. Мисля, че преводът на цялата книга е много добър. Тогава се обадих на Ники Ламбрев, ние се познавахме добре. Мислех, че това е в неговата стилистика и проектът ще му бъде интересен. Така се започна. Като, разбира се, още в началото, когато го-ворихме с Ники и му дадох текста да го прочете, условието беше, че Ивайло [Христов] ще играе тази роля.
Споделихте ли впечатленията си от текста с Вашия баща?
Хермина Азарян
Да, разбира се. Баща ми беше запознат с цялата история. Още повече че всъщност благодарение на неговия студент Митко ние се сдобихме с този текст. Той също страшно харесваше Оливър Стоун и филма, и Ерик Богосян, пък и арменската линия допълнително емоционално ни сплоти.
Свързах се с г-н Маринов, когато беше за кратко в България през март 2019 г. и съвсем естествено всеки журналист в страната искаше „парченце“ от него. И не само заради „Зелената книга“, „Оскара“, българското знаме на сцената на „Долби Тиътър“, а заради историята му и самия него.
Какво си спомняте от този митинг
и срещата с госпожа Азарян?
Димитър Маринов
Нашата среща с госпожа Азарян бе през късната есен на 1991 г. на някакъв столичен митинг. Не помня подробности как аз попаднах там, но помня срещата ми с госпожа Азарян. Тя ме попита как е в Америка и с какво се занимавам. Още бях наникъде, що се отнася до актьорлъкa изобщо, но вече бях понавлязъл в американския живот. После тя попита дали не бих препоръчал някоя „готина американска пиеса за правене“. Тогава винаги ходех с една кожена чанта – беше модерно. В нея си носех най-скъ-пи за мен неща: тетрадка със записки от класовете ми с про-фесор Азарян, документи и скъпия спомен – пиесата на Ерик Богосян „Секс, наркотици и рокендрол“. Тази пиеса ми бе личен подарък от самия автор. Аз ѝ я показах и споделих как и откъде я имам. Тя се запали от идеята и пое ангажимент да организира поставянето на пиесата. По-късно разбрах и състава, към който се е обърнала и съвсем очевидно – не е сбъркала.
Как научихте за този моноспектакъл?
Димитър Маринов
По време на участието ми с „Магическите гласове“ на канадския Фриндж фестивал в Едмънтън през лятото на 1990 г. имах щастието да гледам моноспектакъл на Бет Мидлър, написан и режисиран от Ерик Богосян, като част от фестивала. Богосян и Мидлър пък дойдоха на нашето представление по-късно. Запознахме се след спектакъла и макар да не говорех английски тогава, Андрей Баташов ми преведе по хвалите на Богосян и коментарите му за моето комично поведение на сцена. По-късно споделихме няколко питиета в местен бар с Богосян и Мидлър. На другия ден бе последният ни спектакъл, когато аз намерих в гримьорната пакет за мен, подписан от самия Ерик Богосян. Вътре бе въпросната пиеса с кратко послание на хартия за успех и на добър час в актьорлъка. Вълнението ми бе неизмеримо! Богосян и Мидлър вече бяха заминали обратно за САЩ и той е спрял на път, за да ме удостои с този скромен подарък – шокиращо наистина!
Гледали ли сте постановката СНРР на самия Богосян?
Димитър Маринов
Постановката на тази пиеса гледах в Мемфис, Тенеси, през лятото на 1991 г. като пътуващо представление на Бродуейска продукция – бях обезумял от кеф и възхита.
Не знам колко от вас знаят, че премиерата на СНРР не е в „Армията“. Цялата история за пътя на постановката до ТБА ще разкажем за първи път на следващите страници. Неин главен герой е тогавашният директор на театъра Митко Тодоров – той е и един от рекордьорите по гледане на представлението. Имайте търпение... Или както казваме в телевизията: „Останете с нас и след рекламите.“
Митко Тодоров
Дъщерята на Коко го е предложила, естествено, на баща си най-първо. Ако беше жив, Коко щеше да го разкаже. Той, разбира се, не се е съгласил да прави тази материя. В тази връзка би следвало да кажем защо. Премиерата се състоя през ноември ’92 година. Театърът в този период – 1991–1992 г. – се събуждаше, не знаеше какво да прави, театърът беше на улицата. Аз, бидейки нов директор на театър „Българска армия“, тогава се чудех как да напълним залата, а не да слушаме от „Раковска“ какво става по жълтите павета.
Николай Ламбрев
Тогава с Ивайло [Христов] работехме други неща, различни, и си викам, че това е човекът, който може да се преправя непрекъснато, да пресъздава различни персонажи, както в „Секса“ – много хора с различна биография и различни физиономии... Не знам дали други актьори са ми се въртели в главата тогава, но помня, че срещнах Ивайло на четвъртия етаж на Военния театър по пътя към кафето, на стълбите: „Хей, Иво, ще ти дам един страхотен текст, който Еми ми даде. Ако ти хареса, може да направим спектакъл за НДК.“
В интервю за книгата Митко Тодоров потвърждава:
Нямаше въпросителни за участието на Ивайло Христов!
Ивайло се съгласява. По това време някой го запознава с Дони и Коцето, които тогава са част от „Атлас“ и „Медикус“. В момент на гениална лудост или гениално вдъхновение актьорът предлага на музикантите да се включат в представлението.
Книгата „Секс, наркотици и рокендрол – интервю с пиеса“ на Петя Дикова, можете да закупите с 20% отстъпка, ползвайки този код: 30NOV2020, само в Издателство Изток – Запад!
