За да си модерен и ултра популярен поп изпълнител в днешно време, най-важното е да привлечеш вниманието на публиката, но това не е толкова лесно, колкото изглежда. Предимно, защото публиката има интернет, където може да намери по-готини и по-скандални хора от теб, въпреки супер скъпия ти PR.
Публиката си има национални канали и още "триста" кабелни, които излъчват продукции, в които много хора се правят на по-големи клоуни от теб, при това за доста по-малко пари. Освен това, публиката има възможността да похарчи парите си за хиляди други готини неща, които не включват огромното ти его.
Изходът от главоболията ти го донася агента, заедно със сутрешното кафе. Решението е, че ти трябва да си секси. Така, Луиза Чиконе стана "Кралица на попа", така всяка средностатистическа съвременна поп певица покрива минимума, за да се задържи в светлината на прожекторите. В днешния музикален свят красивите гласове вървят задължително с красиви лица или поне с красиви тела, и в това няма лошо, ако не се беше превърнало в досадна пародия насред някаква паралелна вселена, в която зърното на Джанет Джексън изскача на сцената и провокира медиен дебат по въпроса.
От екрана стотици поп момичета се опитват да бъдат поп принцеси с опция за поп кралица при повече кураж, стаж и практика. Всичките те пеят за любовта и за болката, която я съпровожда, за раздялата и за болката, която я съпровожда, за омразата и болката, която я съпровожда. Те винаги бягат, крият се или преследват някого. Обикновено изглеждат все едно не искат да разказват, ами направо искат да показват какво имат предвид.
Слава Богу, талантът все още има думата, въпреки че шоубизнесът опитва да го изкупи всичкия. Сред галерията от съвършени секси жени си пробиват път англичанките Сюзън Бойл, Адел и Ейми Уайнхаус, които по един или друг начин не са издялани от ръцете на някой гениален пластичен скулптор в Лос Анджелис.
Благодарение на таланта и упорството на такива изпълнители, музиката си остава музика, а не някакъв Мол, въпреки че желаещи музиката да е Мол, а не музика, също не липсват и в този ред на мисли, Черил Коул наистина трябваше да си остане просто футболна съпруга и екс Girl Аloud.
Сюзън Бойл е точно това, което шоубизнесът не може да смели. Тази жена помете конкуренцията по време на участието си в Britain's Got Talent през 2009 г. и накара дори голямата телевизионна уста Саймън Коуел да замълчи. Медийте я нарекоха "Мустакатият ангел", което би означавало нещо, ако самата Сюзън я интересуваше нещо друго освен музиката й и живота в шотландската провинция.
Хора, които никога не са били в провинцията, станаха свидетели на таланта на Бойл и се наложи поне веднъж да не оценяват човек по външния вид. Интересното е, че именно това, че шотландката попадна в един бизнес, където типажи като нея не съществуват, всъщност я изстреля на върха.
Клипове от изпълнението й на I Dreamed a Dream от мюзикъла Les Misérables постигнаха рекордна гледаемост в интернет и на практика, в мрежата Сюзън Бойл беше спечелила още преди края на реалити шоуто по телевизията. В YouTube певицата, която призна пред журналисти, че никога не е била целувана, бе такава сензация, че видеото с I Dreamed a Dream натрупа 2,5 млн. гледания още в първите си 72 часа, а в края на същата седмица те станаха 66 млн., което счупи рекорда на YouTube.
Видеото в крайна сметка става най-гледаното за 2009 г., докато безпрецедентните над един милион души четат биографията й в Wikipedia. По-късно, достатъчно много хора разбират коя е, след като списание Times постави Сюзън Бойл на 14 места преди американския президент Барак Обама в класацията си за "Най-влиятелни личности в света за 2010 година".
Аудиторията преминава във фенска маса, а благодарение на новите технологии, феновете нямат нужда от медиите като посредник, защото интернет предлага повече от добри условия за това хората сами да избират героите си. Дебютният албум на Сюзън Бойл - I Dreamed a Dream, доказва, че успехът не признава физиономии, а таланти. Или поне отвреме навреме се случва.
Албумът се изкачва на първите места в класациите на САЩ и Великобритания, а в родината й дори чупи рекорди за продажби в рамките на една седмица. I Dreamed a Dream е вторият най-добре продаван албум за 2009 г. в САЩ, а през 2010 г. Бойл влиза в Kнигата на Гинес за най-бързо продаван дебютен албум на женски изпълнител във Великобритания, най-добри продажби на албум във Великобритания в първата седмица след издаването му и за най-възрастен изпълнител, оглавил класациите в САЩ с дебютен албум.
Тези постижения въобще не са лоши за певица, за която движенията на Шакира са загадка. И в този смисъл, Сюзън Бойл е тоталната анти-звезда, която стана звезда: невзрачна, безработна, абсолютно не-сексуална, тя дори ходи да се грижи за стари хора в някакъв дом в Шотландия. Тази жена би била живият кошмар на всеки поп агент. Тя не може нищо друго, освен да пее, по дяволите!
И ако Сюзън Бойл е тих талант, поне докато не започне да пее, то земята под краката на Ейми Уайнхаус (14 септември 1983 г. - 23 юли 2011 г.) буквално гори. Образът й на устата скандалджийка, която компенсира липсата си на стил на обличане с огромен музикален талант всъщност допадна на фенове и критици, защото Ейми Уайнхаус бе идеалното лошо момиче на английската сцена за първото десетилетие на 21 век.
Изгонена е от училище на 16 години, на 20 вече е обещаваща R&B звезда с успешен дебютен албум (Frank, 2003 г.) зад гърба си, която постепенно осъзнава, че има повече пари, отколкото може да изпие.
Следват редица шумни физически сблъсъци с фенове, органи на реда и подове, провалени концерти и бурни интервюта, преди Ейми Уайнхаус да се превърне в персонаж от бъдещия си хит Rehab. Клиниката не задържа за дълго певицата, а музикалната компания й се пречка, така че тя се отървава от нея. Талантът издърпа Уайнхаус нагоре, след като британката премина през период, в който осъмваше на първите страници на вестниците с размазан грим и физиономия, размахваща среден пръст пред обективите като една обещаваща, но тотално изгубена звезда от нов тип, която завинаги ще си остане такава, но на дъното на някоя бутилка.
Ейми нямаше време, за да излиза добре на снимки - тя нито изглеждаше, нито се държеже като поп звезда и като че ли й бе все едно дали на фотосите във вестниците прилича на ядосаната съседка от долния етаж, която е тръгнала да прибере пияния си мъж от кръчмата до входа. С това си реноме и ако се бе подложила на силиконов ъпгрейд, английските таблоиди не биха имали нужда от друга личност освен Ейми Уайнхаус.
Въпреки проблемите в личния живот на певицата, вторият й албум Back to Black (2006) е достатъчно качествен, за да й донесе цели пет статуетки Грами, както и приза за "Най-добър женски изпълнител" на Brit Awards през 2007 година... R.I.P.
Третият по-свеж полъх също идва от Албиона, където музикалните журналисти могат да си отдъхнат от стотиците момчета с китари, които тръгват с мисията да станат като The Beatles или в краен случай като The Libertines, но някои от тях накрая се молят да не завършат като Пийт Дохърти.
Адел не е медийна бомба като Ейми Уайнхаус и определено се връзва повече с класическите представи за английската музика от Сюзън Бойл. Пътят на певицата от Лондон към голямата сцена започва с ротации на парчето й Daydreamer по BBC Radio 1. Подобно на Сюзън Бойл, скокът в кариерата на Адел е свързан с интернет, след като три нейни демо записа са забелязани от лейбъла XL в MySpace.
Скоро след това дебютният й албум "19" е вече на пазара, класира се на първо място в чартовете и става три пъти платинен във Великобритания. Адел не се нуждае от медийни трикове или провокиращо поведение, за да спечели две награди Грами през 2009 г., а следващият й албум, който се казва "21", излиза през феруари 2011 г. и продава 208 хил. копия за една седмица, като отново се изкачва на първа позиция в дебютната си седмица на Острова. За да се утвърди като изпълнител, който ще остане, Адел изпя парчето Someone Like You по време на тазгодишните Brit Awards 2011, което изкачи песента на първо място в класациите, докато по същото време албумът й все още оглавяваше чартовете, което не е правено от The Beatles през 1964 г.
Всички тези изпълнители са различно буйни или смирени, но независимо дали пеят в хора на селската цъква или трошат хотелски стаи, поне може да се каже, че пътищата им се извиват според неoбходимостта на талантите им, а не поради част от някаква нова PR стратегия.
По тях не работят пластични хирурзи, те нямат домашно порно и нито могат, нито искат да подражават на някого, поставяйки публиката в единственoто по рода си положение да избира любимците си, предимно според таланта им.
