Брилянтен, лаконичен и дълбок, "Сърце на вятъра" е от романите, които оставят дълбока следа у всеки, който се докосне до тях. Донал Райън поглежда към онези най-дълбоко скрити мрачни мисли и желания, които често не сме склонни да признаем дори пред самите себе си, и изгражда един необикновен, но плашещо обективен портрет на съвременното общество.
Многократно отхвърлян от издателите, "Сърце на вятъра" е първият издаден роман на ирландеца Донал Райън. Книгата веднага попада в дългия списък за наградата "Букър" и нарежда автора си сред най-значимите имена в съвременната ирландска проза. Трудно бихме могли да го определим жанрово, а и едва ли е необходимо, защото добрата литература често излиза извън всички рамки.
"Сърце на вятъра" ни пренася в едно малко градче, където финансовата криза е особено осезаема, клюките се разпространяват бързо и нищо не остава дълго в тайна. И макар да притежава всички онези дребни детайли, които го правят характерно ирландски, романът разказва история, която би могла да се случи навсякъде по света.
Всичко започва, когато местен строителен предпиремач фалира и изчезва, оставяйки мащабен жилищен комплекс недостроен, излъгани купувачи и работници, а собствените си родители − разочаровани и посрамени. Това, което прави романът особено въздействащ, е решението на автора всяка глава да е разказ на част от събитията от гледна точка на различен пероснаж.
По този начин Донал Райън ни позволява да надникнем в мислите на всеки един от пряко и непряко свързаните с градчето герои. Субективните гледни точки на персонажите му изграждат обективна картина на свят, в който болката и разочарованието не са чужди на никого, в който съчувствието е просто поза, зад която се крият завист и жлъч или просто облекчение, че лошото се случва на друг.
Боби Махон е един от строителите, които остават без работа след фалита на шефа си. Млад, красив и любезен, Боби е от онези момчета, които всички харесват. Има прекрасна съпруга и син, работи упорито, готов е да помогне на всеки. Единственият, който не харесва Боби, е собственият му баща. Озлобен и самотен, Франк сякаш е посветил живота си на това да тормози сина си психически. В мислите си Боби често си представя, че убива стареца, за да се отърве най-накрая от него.
И когато един ден Франк е открит мъртъв в дома си, Боби се оказва най-логичният заподозрян. Просто защото е там. Дали обаче наистина той е убил стареца? Има ли всъщност значение кой е убиецът? Донал Райън се вглежда внимателно във вътрешните светове на своите герои. Боби е добър, защото Франк никога не е бил. Франк е озлобен, защото никой не е бил добър с него в детството му. Бащата на избягалия строителен предприемач е оставил бизненса си на него, за да се опита да заглуши собственото си чувство за вина. И само в мислите си признава, че никога не е обичал всичките си деца еднакво.
Гняв, трупан с години, избухва неочавано. Тихата лудост внезапно излиза извън контрол. Зад привидното благоприличие се крият зловещи тайни, отчаяние и горчивина, които сякаш постепенно поглъщат всичко човешко.
Отхвърлените от обществото сякаш са по-чувствителни към болката на околните. "Сърце на вятъра" е роман за демоните, които живеят във всеки от нас. За най-дълбоките страхове. За най-страшните слабости. За това колкото е трудно да обичаш истински. Не заради нещо, а въпреки всичко.
Малко след смъртта на Франк Боби е освободен под гаранция. Междувременно обаче е отвлечено малко дете. Майката на момчето живее в една от двете завършени къщи в недостроения призрачен комлекс. И както се оказва, съвсем не е избрала това място случайно. В градчето се говори, че младата жена има тайна връзка с Боби, а бащата на детето е един от неговите колеги.
Пъзел от истории, "Сърце на вятъра" поставя въпроси, на които всеки трябва да си отговори сам. В него няма добри и лоши, няма грешно и правилно, няма невинни... Само хора, които успяват да се справят със собствената си вина, и такива, които се оставят тя да ги погълне.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да го направите ТУК.
