Парадоксът на порастването е, че колкото повече опознаваш света, толкова изпълнен с чудеса и изненади ти се струва. Поне на теория. На практика все по-рядко ни изпълва откривателският дух на прероден Индиана Джоунс, чиято кръв е коктейл от страх, любопитство и адреналин.
Стотици си припомниха това усещане с първото от петте представления Saltimbanco на световноизвестния Cirque du Soleil в София - на 3 февруари в новата мултифункционална зала "Арена Армеец".
Признавам, не съм ходила на цирк откакто минавах права под масата. Признавам, гледайки постановките на Cirque du Soleil на видеокасета преди години, въобще не си представях, че някога ще стигнат и до България. Признавам, знам имената на всички български музиканти, които са работили с тях и са били на кастинги за трупата...
И ето ни – в космическата "Арена Армеец", изпълнена с деца и възрастни, когато цветно облечената трупа изскача и започва да се шегува и играе със седящите близо до сцената.
Шоуто започва – първо със скечове, а след това – клоунада и пантомима, сложни баланси, виртуозно жонглиране (при това не само във въздух, а и с тупкане на земя), уникално тореадорско фламенко с bolas, скокове от люлка, синхронна бънджи хореография, въздушна акробатика.
Да опишеш цирк е все едно да описваш чувства – можеш да намериш 100 метафори и сравнения, но когато артистът полита без осигуровка, просто дъхът ти спира. И в секундата преди успешно да оживее за аплодисментите, на лента минават всичките ти падания и политания по лостове, клони на дървета, люлки и въжета.
Останалото е известно – пищни костюми, един от най-продаваните спектакли в света (макар и без няколко от емблематичните си номера), главозамайваща техническа прецизност и синхрон, облечени в модерната форма на градската култура и живот.
Екип от най-добрите в света – от музикантите, през певицата, всички участници, техническият персонал и авторите на хореографията, костюмите, музиката, осветлението.
Saltimbanco е шоу на почти две десетилетия, което те прави отново дете за почти две часа.
