Сали Грийн е автор на хитовата трилогия "Полуживот", преведена на повече от 50 езика. Писателаката гостува в България по покана на Colibri и "Варна Лит 2017". На 1 юни тя ще се срещне с публиката във Варна. Място на срещата е книжарница "Сиела", а часът – 18.
Ние, от "С книга и кафе", успяхме да поговорим с нея преди срещата ù с феновете в София на 30 май в "Хеликон", на която писателката сподели с почитателите си защо не обича да прави проучвания, защо в трилогията има само вещици (тя използва думата witch и за мъжките персонажи) и дори какво мисли за Brexit.
Ако по някаква причина досега не сте чели романите на Сали Грийн, най-прекият път към тях е ТУК. А ето какво разказа на нас авторката на "Полулош", "Полудив" и "Полуизгубен".
Как се появи идеята за "Полулош"?
Всичко, което пиша, е комбинация от различни неща. Имах идея да пиша за вещици. Веднага щом помислих за вещици, установих, че не знам много за тях, но знам, че има черни и бели вещици. Всички очакват черните вещици да бъдат лошите, а белите – добрите и аз исках да се заиграя с тази идея и с някой, хванат по средата. Затова Натан не принадлежи на никоя от двете страни. Мисля, че основното за мен е, че когато създавам персонаж, не си мисля: "Ето сега ще напиша история за битка между черни и бели вещици." Искам да се влюбя в самия персонаж. Така се влюбих в Натан и написах "Полулош". Не започвам да пиша с една идея, по-скоро е съчетание от много неща.
Удоволствие ли беше писането на трилогията?
Предимно да. Втората книга (Полудив) беше много трудна. Аз пиша без план, а това може да означава много редакции, защото нещата просто не вървят в правилната посока. Трябваше да пренапиша голяма част от втората книга и бях страшно уморена, когато я завърших, така че изгубих част от вълнението. Третата книга (Полуизгубен) беше много по-интересна и писането беше по-лесно, защото тя е финалът и аз вече знаех как ще свърши историята. Основното нещо е, че обичам героите си, така че обикновено писането ми доставя удоволствие.
Много писатели имат проблем със спазването на крайни срокове, Вие как се справяте с тях?
Харесва ми да имам краен срок, защото това ми помага да се фокусирам. Много съм дисциплинирана. Не планирам историята, но планирам времето си – ще работя толкова часове на ден, ще напиша толкова думи на ден. Гордея се, че спазвам сроковете. Обикновено приключвам в последната минута, но се опитвам да гледам на писането като на работа. Първата книга винаги е най-трудна, защото имаш толкова много идеи, които искаш да развиеш, за да създадеш един свят. След като направих това, писането на третата книга беше много по-лесно, включително и що се отнася до спазването на крайния срок.
Първият Ви роман е бил отхвърлен от издателите, това повлия ли по някакъв начин на мотивацията Ви?
Основното нещо при мен е, че обичам да пиша. Харесва ми да мога да избягам в различен свят, който сама създавам. Така че, дори ако знаех, че няма да бъда публикувана, пак щях да пиша. Но е много хубаво да публикуват книгите ти.
Да, при това по цял свят. Всъщност книгите Ви са преведени на повече от петдесет езика, работите ли с преводачите?
В повечето случаи не и това е малко разочароващо, но съм срещала някои от тях. В Русия се срещнах с преводача на трилогията, а също и в Швеция. И понякога ми задават въпроси. Изненадва ме това, че читателите обичат героите толкова много, колкото и самата аз. Някои от тях задават много интересни въпроси и наистина мислят затова какво биха направили персонажите и измислят забавни неща, което много ми харесва. Това показва, че наистина вярват на героите и искат да ги изследват. Това е много ласкаещо за мен, така че много ми харесва да имам обратна връзка с читателите. Влизам в Туитър и получавам съобщения от цял свят, което е страхотно. Учудващо е, че навсякъде по света проблемите са едни и същи и читателите харесват едни и същи персонажи –всички обичат Габриел. Всички харесват противопоставянето на добро и зло в историята и факта, че всъщност няма правилен отговор, защото във всеки човек има и добро, и зло.
Не се страхувате да убивате персонажите си, но привързвате ли се към тях?
Да, много съм сурова, но винаги пиша това, което смятам, че би се случило. Пиша история за война между черни и бели вещици, естествено е, че някои от тях ще бъдат убити. Разочарована съм, когато чета книга и никой от основните персонажи не умира, а би следвало, защото във всяка война умират хора. Въпреки това съм много емоционална и ми е трудно, защото отделям много време дори на лошите герои и всички те имат място в сърцето ми, така че смъртта им ме разстройва.
Мислили ли сте някога да напишете нещо съвсем различно, в друг жанр?
Не. В момента пиша нова поредица и тя е различна в много отношения. Не е за вещици, но все пак е в моя стил и отново има много боеве и война. Историята в "Полулош" е разказана от гледна точка на Натан, тоест от гледна точка на момче, така че исках да напиша нещо от женска гледна точка. Затова в следващата ми книга има различни, по-силни женски персонажи, но пак е фентъзи история за тийнейджъри. Не мисля, че някога ще започна да пиша исторически романи.
Имате ли си ритуали, свързани с писането?
Обикновено пия много кафе и имам нужда от тишина. Не слушам музика, когато пиша, и не обичам да ме прекъсват. Мога да стана много лоша, ако ме прекъснат.
Какви книги обичате да четете самата Вие?
Нямам любим автор и често чета неща, които са актуални. В момента чета The Tobacconist на един австрийски писател, чието име забравих... (Робърт Ситалър, австрийски актьор и писател). Колкото до любимата ми книга, може би е "Брулени хълмове" на Емили Бронте. Старая се да чета много, не само литература за възрастни, но и тийн романи. И като споменахме проблема за войната, забелязала съм, че чета и много книги, свързани с войните. Не е характерно за повечето жени, но на мен ми харесват.
