Обичам да ходя на концерти. Но аз обичам да ходя на концерти дотолкова, че понякога си купувам билет чисто спонтанно и то на група, която далеч не е сред любимите ми. Отивам заради преживяването. Онова истинското преживяване, когато бандата или изпълнителят излизат, публиката е в затаено очакване и започват онези един или два часа, в които напълно забравяш за всичко.
Искам да разкажа точно за един такъв концерт, чиито снимки "затрих", без да искам, но който концерт си остава вътре в мен. Това е концертът на Sade през 2011 година.
Спомням си, че беше хладна съботна вечер. Обичайното предконцертно вълнение във въздуха.
Харесвам я. За мен Sade притежава онази странна красота, която ме кара на моменти да я харесвам, а в следващите да се чудя какво намирам в нея.
Друго нещо е гласът й.
Песните, които изпълнява, някак си са ми близки. Свързвам ги с онова вътрешно мое състояние, когато оставам сама и мисля. Мисля за любов. Отпивам от чаша вино и "потъвам" някъде там надълбоко.
На живо всичко е различно. Много пъти по-добро. Sade има присъствие, което не може да те остави безразличен. Тя е една. Тя е харизма.
Друго нещо е гласът й.
Гласът й преминава през цялото ти същество и те кара да чувстваш всяка изпята дума със страшна сила.
И накрая на концерта си тръгваш по лек от перце и просто се "носиш" над градския пейзаж.
