В последните 10 години българската публика категорично предпочита концерти на имена, които чакаме от 20, 30 или 40 години, поради което промоутърският бизнес у нас е почти изцяло подчинен на музиката от 70-те до края на 90-те години на миналия век. Резултатът е тъжният факт, че всеки голям изпълнител от настоящето е огромен финансов риск. За да се създаде адекватна на съвремието аудитория обаче, е нужно тя да навакса пропуснатото минало, за да погледне в бъдещето.
А начинът е силна фестивална и събитийна диференциация, съчетана с масово ориентирани концерти на поп и рок изпълнители от най-високото ниво на музикалния шоубизнес.
И след Metallica, Depeche Mode, AC/DC, Мадона, Елтън Джон, Патрисия Каас, Кайли Миноуг, Джордж Майкъл и др., концертът на Sade на 29 октомври в зала "Арена Армеец София" беше поредната огромна крачка от този процес.
За втори път трябва да си честитим, че най-сетне България има закрита зала, която да направи технически възможно такива неща да се случват (макар и с неудобно скачени пластмасови столчета на местата от 150 лева).
Прожекции на няколко нива върху четирите страни около сцената и на 2 екрана до нея, движещи се под и над повърхността практикабли, светлинни ефекти, режисирана и синхронизирана с визията жива картина от шоуто. И група, чиято музика е записала името си с големи букви в световната история на поп и соула.
Всичко това – безупречно стилно, идеално построено (сетлист, емоция, визия), емоционално разтърсващо.
Всички аранжименти и изпълнения са максимално близо до оригиналите си. Sade не предлагат нов поглед към творчеството си. Вместо това просто свирят. Всеки тон във виртуозното пеене на Шаде Аду, нечовешките сола на мултиинструменталиста Стюарт Матюман и останалите в бандата директно и безкомпромистно хипнотизират.
Защото извън красивата картинка, все пак онова, което наистина има значение, е музиката.
Концертът стартира с ударна и семпла като визия първа част. Новите Soldier of Love, Love is Found, In Another Time, Skin, както и класиките Your Love Is King и Kiss of Life.
Интермедията към емблемата Smooth Operator е впечатляваща комиксова визуализация на няколко нива, в която Ню Йорк от 80-те се слива с картини от клипа на парчето, Бонд-реплики и неонови надписи. Естествено, публиката пее заедно с бандата, а принудителното седене на столовете става все по-трудно, въпреки забележките на разпоредителите и организаторите.
Десетки хиляди човека са като един – настръхнали, развълнувани, омагьосани по време на баладите Jezebel, Is It a Crime, The Moon and the Sky, Pearls, No Ordinary Love, King of Sorrow. Крещим с цяло гърло на Love is Stronger Than Pride, Paradise, Nothing Can Come Between Us, The Sweetest Taboo и By Your Side.
На биса Cherish the Day сцената става директна реплика на видеоклипа - гледка от небостъргач в Ню Йорк, а самата Шаде – в червена рокля, се издига на висок 3 метра цилиндър.
Между другото, всичко това можете да видите отдавна в YouTube. Останалото е адреналиново ендорфинов удар, запечатан по уникален начин в сърцето на всеки един от присъстващите. Когато музиката говори, думите не стигат. Затова нека просто кажем: "Един от най-добрите концерти, които някога България е виждала". Точка.
