В България има много музиканти, които са добри в това, което вършат, но сред артистите, които са на следващото стъпало, без съмнение трябва да бъде спомената певицата Рут Колева. Рут е от онези хора, които носят със себе излъчването на човек с призвание, който няма да се отклони от пътя си и това все повече прави впечатление. В интервю за Avtora.com 22-годишната изпълнителка не крие желанието си да експериментира в своята музика и да прави това, което й харесва, защото й отива.
Стефан Стефанов: Дебютният ти албум Within Whispers беше доста разнообразен, има ли стил, в който ти се иска да експериментираш?
Ruth: Аз съм експериментирала доста, но ми се ще да вкарам малко broken beat и D&B. Винаги съм гледала да правя малко по-разчупена музика. Не бих казала, че албумът звучи комерсиално, но е малко "по-приравнен" и звучи по-соул, фънк, R'n'B. Определно ми се правят малко по–разчупени и експериментални бийтове и линии.
.: Песента "Защо?" е част от албума Within Whispers, защо избра да снимаш клип точно към нея?
Ruth: Първо, тази песен е на български, а в последните години аз се убедих, че в България е важно да издаваш музика на български език. В крайна сметка, не правиш музика за себе си, музиката трябва да бъде разбрана от много хора и все пак да бъде яка. Така че е готино да е на български, защото повече хора могат да се асоциират с текста. На мен английският език ми е почти като майчин, тъй като съм живяла дълги години в чужбина и го говоря много добре, даже като тръгвам да превключвам от единия на другия език и се объркам (усмихва се). Английският фонетически е по-музикален език. Българският е по-особен, затова словоредът и изразяването ти трябва да са много добри или текстописецът ти да е добър, за да направи текст, който да не звучи гадно. На английски е по-лесно, защото можеш да кажеш много неща, да се изразиш по много различни начини и да не звучи зле. Аз лично предпочитам да пея на английски, но за България е по-добре на български. Което не значи, че ще правя музика на български занапред, просто искам да имам песни и на български, за да стигне музиката ми до по-голям кръг от хора.
Иначе парчето "Защо" много ме грабна, то е на Рейчъл Роу и на Kink - двама страхотни артисти. Kink направи невероятен пробив и вече е доста признат извън България. Голяма чест е да работя с него, той е изключителен артист. Хареса ми това, което направихме в "Защо", защото в него има нещо разчупено, има нещо нестандартно, парчето е на български, а отделно аз се асоциирам с текста. Има и други песни от албума, които ми харесват, но в момента, в който записахме и реализирахме "Защо", знаех, че това ще бъде един от следващите сингли.
В клипа към парчето ти се е наложило да пееш текста на обратно? Как стана това?
Рут: Имахме доста идеи за това парче. То, всъщност, има и още един клип, който го снимахме през август 2011 г. и който беше режисиран от мен. Този клип не се получи зле, беше готино, искрено, имаше готина атмосфера в него. Обаче аз исках да бъде нещо много готино, да бъде интересно и да има някаква специфика. Свързах се с Иван Москов, който снима клипа на песента ми "Близо" и, тъй като той в този момент снимаше неговия филм, ми препоръча за режисьор Ива Гочева. Аз му имам пълно доверие, съгласих се и не се разочаровах по никакъв начин. Много съм впечатлена от нея, тя е един от най-позитивните хора, които съм срещала и адски много я харесвам като човек и артист.
Идеята за това да пея на обратно дойде от това, че както си вървиш през някакви случки и виждаш сцени, които те връщат назад към това, което си преживявал. Това е малко по-абстрактен поглед, малко по-абстрактно виждане.
Ние от самото начало се опитахме да направим нещо нестандартно и това си личи от визията до всеки един детайл. Имахме възможност да направим доста ефекти, не беше трудно да направим и стайлинг, както и разни други префърцунени и грандомански истории. Идеята обаче беше да направим нещо естествено, да има някаква специфика, дори меланхолия и мисля, че успяхме да го осъществим. Ние снимахме почти целия клип на обратно и трябваше да науча текста на обратно, което не беше много яко. Той е сложен дори на български, а като се обърне, има струпване на съгласни и въобще е много сложен. Някак си успях да го науча - докато пътувахме с трамвая, седях с един лаптоп на ухото си и слушах текста. Мислех, че е абослютно невъзможно! Добре че намерих една програма да ми обърне текста, за да мога да го прочета.
Всъщност, Миленита има един клип, който е сниман по подобен начин, но концепцията е различна. Ние не сме били повлияни от нейния клип, аз наскоро го гледах и забелязах сходствата, така че с нея ще си поговорим колко е лесно да се пее на обратно! (смее се)
Как хрумна идеята за клипа? Нещо интересно около снимките?
Рут: Беше много весело! С голяма част от хората, с които работехме, се познаваме от много години. Имаше готини, приятни хора, които искаха да направим нещо заедно. Беше много студено, бях премръзнала, а снимачният ден беше много дълъг, защото ние почнахме много рано и завършихме много късно. Докато снимахме сцената в трамвая беше към 8,30-9 сутринта в работен ден и можеш да си представиш какво беше по улицата. Трамавят спря на един светофар, където има спирка и дойдоха някакви баби и дядовци, които започнаха да тропат по вратите и да крещят на ватмана да им отвори, а ние бяхме вътре с всичката техника! То си пишеше, че трамваят е за депо, но хората настояваха да влязат точно в този трамвай!
Как премина проектът ти Future Soul Divas с Amalia & Opolopo и Васил (Васил Вутев – Soulization)?
Рут: Беше стархотно! Накрая излязохме и пяхме заедно и се получи адски добре! След това направихме колаборация на сцената всички заедно. Ние се запознахме с Амалия преди няколко години, но поддържахме връзка само онлайн. След концерта те останаха още един ден в София и беше супер - разведох ги из града, ходихме по магазини, обядвахме в традиционен български ресторант, който те много го харесаха, после ходихме в Хамбара. Говорихме за някаква колаборация, мислим да направим парче заедно. Аз се надявам отново да дойдат, да направим парчето, както и още един концерт.
Участваш и в албума на световноизвестния пианист Мартин Денев?
Рут: Да, записах две парчета за албума му. Той тогава още беше в Ротердам, после се премести в Индонезия, така че мисля, че това беше в началото на по-миналата година.
Мислиш ли че интернет платформи и сайтове са добър начин за ротация на видеоклипове?
Рут: Аз моя клип съм го направила за интернет, нямам илюзии, че ще го въртят по музикални телевизи, защото такива вече не съществуват. Мисля, че ще го излъчат по някои телевизии, но основното място ще е интернет.
Между другото, много хора в България създават грешно впечатление, че да издаваш албуми, да записваш песни и да снимаш клипове е абсолютно безсмислено. Не е така! Това е материал, който те представя като артист! Има хора, които разчитат на стара слава в продължение на години, без да правят нова музика.
Според мен, един артист не спира да съдава и истината е, че ти ако имаш желание, на теб не ти трябват средства, за да правиш музика. Всеки познава хора, които помагат или са заинтересовани от идеята, че се създава нещо, така че винаги могат да се правят колаборации, които не струват хиляди левове. Като си артист, нямаш право да спираш, защото нямаш средства. Винаги има опции! Аз не съм имала надежди, че от този клип ще изкарам някакви пари, просто исках да имам материал, който мога да показвам пред хората, това му е идеята.
В световен мащаб музикантите си изкарват парите от концерти. Но докато стигнеш до момента, в който си изкарваш парите от концерти, трябва да имаш материал, платформа. Аз издадох албума си през април 2011 г. и се надявам много скоро да издам още един албум.
Между другото, голяма заблуда е, че не се продават албуми. Примерно, аз на моите концерти продавам доста албуми, като под "доста" нямам предвид, че продавам хиляди бройки, но се купува един минимум от поне 20 на участие, което е готино. Като се замислиш - кой си купува музика в днешно време? Хората си купуват музика от респект, те искат да имат нещо от артиста. Аз всеки път след концерт разписвам всички дискове, защото за мен това е удоволствие, това са хората, които са си купили моята музика. Така че, има смисъл от правене и продаване на музика. Издавайте музика, защото най-важното е да си продуктивен!
Известно е, че си пътувала на стоп, разкажи някоя случка от по пътя?
Рут: Не съм пътувала отдавна, това беше в тийнейджърските ми години. Беше доста забавно. Имам няколко много готини спомени с приятели от такива пътувания. Например, имам един мой много добър приятел, с който един ден просто решихме да отидем до Триград, защото едни наши приятели бяха там на палатки.
Това беше една пролетна ваканция и ние с моя приятел седим в една градинка, бяхме в 10-ти или 11-ти клас и ни се ходеше много в Триград. Накрая изведнъж решихме да отидем. Единият от нас имаше десет лева, другият - 15. Проверяваме, че следващият автобус до Девин, който е най-близкият град до Триград е след половин час и тръгва от някаква автогара, която беше много далече. Дадох на моя приятел някакви дрехи на брат ми от гардероба, защото отивахме в планината, взехме половин шише вино, останало в хладилника, малко храна и тръгнахме с такси.
Таксито стигна до автогарата, където видяхме, че автобусът ни излиза, и таксито ни го запуши. Ние излязохме и започнахме да викаме на шофоьра на авотбуса да спре, за да се качим. Качваме се с последните си пари и откриваме, че трябва да пътуваме прави до Девин. Окей, в автобуса се запознахме с някакви хора, изпихме виното. Стигнахме до Девин вече леко подпийнали и без пари, а до Триград ни оставаха 30 километра, при положение, че вече беше 10 вечерта!
Както си вървим и изведнъж срещаме една баба, която започва да ни обяснява: "Мойта внучка е на София, тя това, тя онова...", а човекът с мен беше много разговорлив и започна да й обяснява: "Ейй, ами аз я познавам!.." и се заговориха нещо. Тя ни намери кола да ни откара в Триград и ние стигнахме там в 11,30.
И точно в този момент заваля сняг на големи парцали, беше 10ти Април, абослютно чудо! На всичко отгоре, ние отиваме в планината! Като стигнахме там беше страшна веселба - имаше един запален огън, готвеха се шишове, беше супер.
Сутринта като станах – рай! Тръгваме си оттам, обаче моите приятели се съмняваха, че ще хванем стоп наобратно, защото предишния ден на тях им се беше наложило да ходят пеша 30 километра. В този момент видях някакъв бетоновоз. Викам: "Мен веднъж ме е возил бетоновоз, дали пак ще стане?" Замахахме му, при което той спря и ние наистина се качихме! Човекът ни закара до Девин, а оттам ни качи един много пълен чичко в един стар, червен Мерцедес, супер пимп, който караше до Михалково. Оттам ни качва един бус, който ни откара до Пловдив, а вътре в буса 4 пъти се завъртя някакъв диск 4-5 чалга песни. Казвам ти, тия 4-5 парчета накрая ги знаехме наизуст! На излизане от Пловдив чакахме половин час и накрая спря един друг бус, който ни закара до София. Отпред бяхме 4 човека като май е позволено да сме само трима. С нас бяха двама, ама няма такива човеци - единият ни вози, а неговият приятел беше седнал най-отстрани. По едно време задминахме някаква кола, чиято регистрация примерно беше СА 6000. Минават се пет минути и този, дето беше отстрани вика: "Ский го тоя! СА шест милиона!" Ние с моя приятел се подсмихнахме, минаха още пет имуни, а шофьорът се обади: "Абе, к`ви шест милиона, бе? Шейсе` хиляди!". Тоя не знам как караше, но за 40 минути с 4 човека отпред ни докара до София. Като слязохме, бяхме като зашеметени, не можехме да повярваме какво се е случило.
Има и една друга история - бях на 15 и щяхме да ходим на морето. От Созопол трябва да стигнем до Бургас и да си хванем влака. Обаче от Созопол до Градина ни качи Лили Йончева! Аз й викам: "Ей, ти много яко свириш!" Тя много ми се зарадва и като разбра, че пея, ме накара да изпея нещо, и много ми се изкефи. Ако я видя някога отново, ще й припомня тази история. Даже наскоро я засякох в един подлез и тя ме видя, може би музикално се припознала по някакъв начин.
