Едно от най-популярните лица в българския телевизионен ефир, театър, дори и музикална сцена - Руслан Мъйнов, е човек, който вече повече от 10 години успява да е изключително успешен в професионален план. Завършва НАТФИЗ през 1998 г. и след това бързо се налага като име - първоначално в "Хъшове", после "Шоуто на Слави", временно бе и в "Господари на ефира", за да ни разсмива в последните години като част от популярното шоу "Комиците" и то без да броим десетките театрални представления и няколко музикални албума зад гърба му.
Митко Попов: Да започнем с участието ти в новия сериал "Столичани в повече". Разкажи ни за героя си – положителен или отрицателен персонаж е?
Руслан Мъйнов: Още от първите ни години във Витиз ни учеха, че героят, който играеш, винаги е положителен и ние трябва задължително да го оправдаваме, за да има той нормален човешки живот - живот, който да е достатъчно реалистичен, така че винаги спазвам тази максима. Иначе тръгнеш ли да го обвиняваш, че е твърде негативен, отрицателен, вече няма как да го изиграеш достатъчно достоверно.
Без значение какъв е той, колко лош може да изглежда отстрани, трябва да вярваш в него, за да умееш да го съживиш на екран. Така че за мен, Спас Лютов е изцяло положителен, най-прав сред всички останали герои и никой не може да ме убеди в обратното.
.: Основата на "Столичани в повече" пада върху междусъседските взаимоотношения. Това ли, според теб, са реалните човешки отношения в България?
Руслан Мъйнов: А според теб не са ли?! Да, ние правим филм за отделните съседи, не претендираме Чеканови и Лютови да са събирателен образ на всички българи, има и добри хора, и лоши, но в крайна сметка всеки е оправдан за себе си. Много е трудно да ги разграничиш – ето, още в самото начало виждаш как подмятат едно лайно от единия в другия двор, можеш ли да кажеш кой е прав и кой не?! Всеки има своето право, своята гледна точка.
.: И все пак можем ли като българи да се припознаем в тези два типа семейство?
Руслан Мъйнов: Българинът не може да не се припознае в тях, говоря за масовата част от нас, масовия стереотип. Винаги има изключения, различни индивидуалности, но като народопсихология, това сме ние. Разбира се, има и такива, които не са стигнали чак такива грозни дълбини.
.: Кое е основното предимство на сериала като продукт - това, с което ще успее да пребори конкуренцията в ТВ ефира?
Руслан Мъйнов: "Борба" е дума, която не обичам, тя не е за мен. Битката е за продуценти, сценаристи, холдинги, фирми, отделни телевизии. Аз не се боря с никого, аз съм актьор и искам да играя, да си свърша работата и да получавам удоволствие от това, което правя.
Това е тайната на добрия артист – ако не изпитваш удоволствие от играта си, няма как и зрителят да го изпита. Така че за мен, тук няма война. Нея я оставям на друг тип войници.
.: Виждаш обаче, какво се случва в момента в ефира. Най-висок рейтинг имат турските сериали - "Перла" и "Листопад" държат позиции, които нито един друг продукт не е достигал в последно време.
Руслан Мъйнов: Така е, но и това е до време. Български сериали ще има и то много скоро, въпросът действително е до каква степен ще успеят да се наложат. Затова и зависи какво си направил като продукт, дали има търсене и най-важното – дали публиката ще го хареса. Надяваме се да успеем, защото качествата са налице.
.: В сериала страстта на героя ти Спас е иманярството. Да направим една съпоставка – какво е съкровището, което търси самият Руслан Мъйнов?
Руслан Мъйнов: Е, със сигурност не е имане. Знаеш ли, малко по малко успявам да го намирам. Аз съм щастлив, че работя това, което работя и имам това, което имам. Театърът, телевизията, киното, този сериал, който правим, си е чиста проба кино, сега и музиката – направих концерти със Сливенската, Плевенската, Видинската филхармония, това е сериозна работа, която ми носи огромно удоволствие.
Изкарахме наскоро 18-та, 19-та премиера в Музикалния театър на "Българи от старо време" и пред теб - 50 души оркестър, 30 души хор, ансамбъл "Филип Кутев" - това е усещане, което е трудно дори да се опише. Мога да кажа, че се чувствам истински артист и съм щастлив, защото това, което търся, го намирам, поне засега, а дай Боже да е така и занапред.
.: А не те ли притеснява, че зрителите ще се пренаситят на едни и същи лица? Ето – ти, Христо Гърбов, Любо Нейков, Ненчо Илчев правите "Комиците", "Велика България", а сега и "Столичани в повече".
Руслан Мъйнов: Имаш предвид, че ще байганясаме?! Да, има такива вероятност, но и няма как да избягаме от нея. Това е реалността и то при всички артисти - говоря за художници, певци, не само актьори. При нас, или те търсят отвсякъде и искат по едно и също време да си на 20 места, или никой не те търси. Среден вариант няма.
Публиката те иска, пазарът те търси и това е така, докато в един момент действително не байганясаш. Омръзваш на хората и скоро ще дойдат години, когато дори няма да се сещаш за мен. Това е една цикличност, която е неизбежна и проверена във времето, и не само в България, а навсякъде по света и тя не може да съществува по друг начин. И аз го знам, осъзнавам го и затова не мога да кажа: "Не, няма да участвам".
Отделно от това, човек все пак трябва да има и хигиена къде отива и какво прави. Ние с Любо, Ненчо, Евтим, Христо сме един екип – правим "Комиците", "Велика България", сега и "Столичани в повече", но аз не мога да предам колегите си и да им кажа: "Съжалявам, но няма да участвам или ще го направя при тези и тези условия". При нас принципът е един – или работим, или не работим.
Знаеш ли кое е хубавото? Че в този екип имаме щастието да се разбираме, без да се обясняваме "ти защо така или иначе..." и това все още ни поддържа успешни. Да, ще дойде момент, в който ще омръзнем на зрителите и ще си останем по къщите, ще пием червено вино, качамак (много го обичам, ей), сланинка ще си режа, ще чета книги, ще уча английски (като изпадна в дупка, винаги уча език) и ще си спомням за това, което сме оставили. Но едно е факт – винаги можеш да намериш начин да се развиваш, стига да имаш желание за това.
.: В този смисъл, ти си една много успешна личност - и в театъра, и в телевизията.
Руслан Мъйнов: Трудно е да го кажа, но и това са две съвсем различни понятия. Магията в залата, когато играеш на живо и усещаш енергията на публиката, няма нищо общо с това, което повечето хора виждат на екран. Да, "Комиците" все още се радва на добър рейтинг, но не е същото – все едно да снимаш театрално представление с камера, просто няма как да добиеш реална представа за усещането, което може да ти даде.
В ефира нещата се редактират, доизпипват, липсва импровизацията, живец. И както виждаш, залата е огромна и винаги е пълна, хората идват, плащат, за разлика от много предавания, които те плащат на публиката, и се забавляват. Това означава, че се справям добре. Засега. Искаш, не искаш, скоро ще омръзнеш, ще дойдат нови лица, ще те изместят, но това е животът, така е реконструиран. Това е играта на живота.
.: Наскоро Любо Нейков в интервю каза, че българинът е станал тъжен напоследък, няма го това усещане за веселие, забавление от предишни години. Според теб, кое е по-лесно – да разсмееш или да разплачеш българската публика?
Руслан Мъйнов: Знаеш ли, разсмиването и разплакването са нещо, в което малцина артисти успяват да са еднакво успешни. Всеки има своя талант. Сещам се за Пикасо – как в ранния период рисува по един начин, в късния – по съвсем друг, и сякаш са двама различни творци. У нас има само един актьор, който умее и двете – и това е Георги Калоянчев. Той е единственият човек, който може да те разсмее и разплаче в период на няколко минути – в един миг цялата зала се смее, а в следващия той притихва и не Калоянчев, те плачат – поглеждаш хората и виждаш как сълзите се стичат по страните им.
Просто с половин изречение умее да обърне нещата, да те разчувства или развесели. Но той е гениален артист, а аз съм като останалите, нормалните, защото никога не съм претендирал да съм гениален. И моята дарба е да разсмея зрителите, даже смея да твърдя, че поне засега ми се отдава. Така е, всеки има своята сила - съществуват хора, които са тежко драматични, дълбоки актьори, но никога няма да те накарат да се засмеееш и обратното.
.: А от гледна точка на българската народопсихология, какъв ще е отговорът на същия въпрос?
Руслан Мъйнов: То се усеща още дори и само в първата серия на "Столичани в повече". Това, което направихме, доказва, че у нас трагикомичното е най-вървежно. И животът е такъв – никога не знаеш какво те чака. Ето, днес сутринта, се навърши година от смъртта на мой много близък приятел, бях и с други хора, които го обичаха и до обяд ми беше адски тежко, тъжно, страшно, това е нещо, което не можеш да опишеш, ако не си го изпитал. И вечерта сме тук – смеем се, забавляваме се. Животът е една въртележка, в която всичко е смесено, всичко е накуп – никога едното не е отделно от другото и то трябва да е така, за да можем да оцелеем, както се е случвало от векове напред.
