След Шекспировите Велики трагедии проф. Александър Шурбанов представя нов висококомпетентен и вдъхновен превод на Ромео и Жулиета, най-обичаната Шекспирова трагедия, която възпява любовта и нейното тържество над всички житейски несгоди, включително и смъртта.
За автора
Уилям Шекспир (1564–1616) е английски драматург и поет. Смятан е за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често „национален поет на Англия“ и „Ейвънския бард“. Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург.
Шекспир е роден през 1564 г. в град Стратфорд на Ейвън (Англия), в семейството на Джон Шекспир (производител и търговец на кожени изделия и общински съветник) и дъщерята на богат селянин Мери Ардън. Уилям, третото от осем деца, е най-големият син на Джон и Мери, доживял зряла възраст. Предполага се, че е посещавал безплатното училище „Крал Едуард VI“ в Стратфорд, където изучавал латински език и литература. На 18-годишна възраст сключва брак с 26-годишната Ан Хатауей, от която има три деца. В периода 1585–1592 г. започва работа в Лондон като писател, актьор и съсобственик на театралната трупа Мъжете на Лорд шамбелана (по-късно прекръстена на Мъжете на краля). Повечето си творби Шекспир пише в периода 1589–1613 г. Освен комедии и исторически драми, той пише и множество трагедии, сред които са световноизвестните и включени в настоящия сборник „Хамлет“, „Крал Лир“, „Отело“ и „Макбет“. Автор е и на редица трагикомедии, които създава главно в последните си творчески години. Шекспир умира на 23 април 1616 г. в родния си град. Редица факти от личния му живот пораждат спорове и до днес – противоречиви са мненията за неговия външен вид, религиозните му възгледи, сексуалната ориентация, та дори и авторството на някои от произведенията му.
Шекспир остава в историята като един от най-видните английски автори, който се ползва с уважението на своите съвременници още приживе, но бляскавата му слава и световно признание добиват познатите ни размери едва през XIX век. Един от най-значимите драматурзи в световната литература, Уилям Шекспир е автор на редица произведения. От тях днес са оцелели 2 дълги повествователни поеми, няколко стихотворения, 154 сонета и 38 пиеси, преведени на всички значими съвременни езици.
Откъс
Пролог
Два равно знатни рода във Верона
(където сцената сега ви кани)
от стар раздор към бунт срещу закона
се втурват днес с окървавени длани.
От тях двамина влюбени се пръкват,
родени под безмилостни звезди,
и с гибелта си скръбна в гроба смъкват
отколешните бащини вражди.
За тяхната обречена любов
и за родителската зла нагласа,
която само краят им суров
ще промени, са идните два часа.
И ако ни изслушате с търпение,
ний ще поправим всяко опущение.
Влизат Самсон и Григорий от домочадието на Капулети с шпаги и щитове.
Самсон. Григорий, честно слово, няма да си почерним челата.
Григорий. Няма я, ний да не сме въглищари!
Самсон. Искам да кажа, да вадим ножовете и да мушкаме.
Григорий. Така де, докато си жив, гледай да не ти мушнат врата във въжето.
Самсон. Аз като кипна, веднага почвам да мушкам.
Григорий. Само дето не кипваш веднага, за да почнеш да мушкаш.
Самсон. Едно куче от домочадието на Монтеки ме подтиква към бой.
Григорий. Когато някой те подтикне, ти ще се поместиш, а храбрецът стои прав на мястото си. Ако те подтикнат, ти ще побегнеш.
Самсон. Едно куче от това домочадие ще ме подтикне да остана прав. Аз няма да дам на нито един мъж или мома от Монтеките да ме измести от стената.
Григорий. Това показва какъв слабак си, защото само слабаците се подпират на стената.
Самсон. Така си е. И поради това жените, бидейки по-слабата половинка, все ги притискат към стената. Затуй аз ще избутам слугите на Монтеки от стената и ще натисна слугините на стената.
Григорий. Битката е между господарите ни и между нас, техните мъжки слуги.
Самсон. Все едно! Аз ще се държа тиранически – след като се преборя с мъжете, ще окажа уважение на момичките, като им клъцна главичките.
Григорий. Главите на момите?
Самсон. Да, главите на момите, или по-точно главното за тях, което е тяхното моминство. Схващай го в какъвто щеш смисъл.
Григорий. Те ще го схванат в смисъл, че ги подхващаш.
Самсон. И ще се хващат за мен, докато съм още прав. А както се знае, моята рибица е яка.
Григорий. Дано да е наистина рибица, а не риба. Ако рибицата ти излезе риба, сигурно ще е изсъхнал чироз. Вади си инструмента – ето един от челядта на Монтеки.
Влизат двама други слуги – Абрам и Балтазар.
Самсон. Оръжието ми е вече извадено и заголено. Нападай – аз съм зад гърба ти.
Григорий. Само да не ми обърнеш гръб и да побегнеш!
Самсон. Ти за мен не се бой.
Григорий. Не се боя за теб, а от теб.
Самсон. Да гледаме законът да е на наша страна. Остави ги те да почнат.
Григорий. Аз ще им се нацупя, когато минават покрай нас. Да го приемат както искат.
Самсон. Не – както им стиска. Аз ще им покажа пръст. Ако го изтърпят, ще е срам за тях.
Абрам. Пръст ли ни показвате, господине?
Самсон. А, гледам си пръста.
Абрам. Пръст ли ни показвате, господине?
Самсон. На наша страна ли ще е законът, ако кажа да?
Григорий. Не.
Самсон. Не, господине, не ви показвам пръст, господине, а си гледам пръста.
Григорий. Предизвиквате ли ни, господине?
Абрам. Аз да ви предизвиквам, господине? Не, господине.
Самсон. Но ако ни предизвиквате, господине, аз съм на ваше разположение. Моят господар е не по-долен от вашия.
Абрам. Но не и по-горен.
Самсон. Добре, господине.
Влиза Бенволио.
Григорий. Кажи „по-горен е“. Идва един от сродниците на господаря.
Самсон. Да, по-горен е, господине.
Абрам. Лъжете.
Самсон. Ако сте мъже, вадете шпагите. Григорий, нали помниш как се върти косата?
Бенволио. Разпръснете се, глупаци! Приберете шпагите! Вие не знаете какво правите.
Книгата "Ромео и Жулиета" на Уилям Шекспир, можете да поръчате, с 20% намаление, от издателство Изток - Запад.
